Вашку да Гама: Разлика между версии

'''Вашку да Гама''' ({{lang-pt|Vasco da Gama}}, преди срещан иутвърдено като '''Васко да Гама'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, първо издание, 1974 г., БАН</ref>) е известен [[Португалия|португалски]] [[мореплавател]] и откривател на морския път до [[Индия]].

Сведенията за първите години на Дада Гама са оскъдни. Португалският историк [[Аугущу Кайруш Тейшейра ди Арагау]] предполага, че той е учил в [[Евура]], където придобива познанията си по [[математика]] и [[навигация]]. Дори има предположения, макар и съмнителни, че негов учител е астрологът и астроном [[Авраам Закуто]].{{hrf|Subrahmanyam|1997|62}}

[[Файл:Vasco da Gama Leaving Portugal,.jpg|мини|ВашкоВашку да Гама потегля от пристанището на Лисабон]]

На 8 юли 1497 година ВашкоВашку да Гама отплава от Лисабон с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|fordham.edu|2007}} С него са най-опитните португалски мореплаватели – Перу ди Аленкер (участвал в експедицията на Бартулуеу Диаш), [[Перу Ешкобар]], Жуау ди Куимбра и Афонсу Гонсалвиш. Не е сигурна точната численост на екипажа на всеки кораб, но от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са специално построени за експедицията, изглежда една [[каравела]] и един товарен кораб.{{hrf|Diffie|1977|177}}

* „Сау Габриел“, командван от ВашкоВашку да Гама – [[карака]] с водоизместимост 178 t, дължина 27 m, ширина 8,5 m, газене 2,3 m и площ на платната 372 m²

* „Сау Рафаел“, командван от брата на ВашкоВашку [[Паулу да Гама]] с подобни размери

[[Файл:Gama route 1.svg|мини|Маршрут на първата експедиция на ВашкоВашку да Гама (1497–1499)]]

На 8 юли 1497 година експедицията потегля от [[Лисабон]], следвайки пътя на поредходнитепредходните плавания край бреговете на Африка, през [[Тенерифе]] и [[Кабо Верде]]. След като достига до бреговете на [[Сиера Леоне]], по съвет на придружаващите го опитни мореплаватели да избягва, Да Гама взема курс на юг към открито море, пресичайки [[екватор]]а в търсене на южноатлантическите [[антипасат]]и, открити през 1487 година от Бартулумеу[[Бартоломеу Диаш]].{{hrf|Gago Coutinho|1952|319-363}}{{hrf|Axelson|1988|29-55}}{{hrf|Waters|1988|275-347}} Плаването е успешно и на 4 ноември 1497 година португалците достигат до африканския бряг в залива [[Сент Хелина]] (32° 40` ю.ш.) и откриват устието на река [[Грейт Берг]]. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море – най-дългото плаване далеч от сушата за времето си.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|177-178}}

След като напуска залива Мосъл Бей, ескадрата навлиза в [[Индийския океан]] и продължава бавно на североизток, заради насрещното [[Мозамбикско течение]]. На 11 януари 1498 година флотилията спира в устието на неизвестна река и там португалците установяват, че страната е гъсто заселена с познати на тях племена и с език, сходен с този от устието на река Конго. На 25 януари, на 18° 22` ю.ш. корабите отново хвърлят котва. Тук португалците се срещат с племена, които притежават арабски и индийски стоки и да Гама установява, че приближават [[Индия]]. Зарадван от тази информация, да Гама заповядва да се постави специален каменен стълб (падран) с кралския герб и надписи. Повече от месец португалците прекарват на брега и ремонтират корабите. Голяма част от моряците се разболяват от скорбут и смъртността сред тях е голяма.

На 24 февруари 1498 г. флотилията отплава, продължава на север и на 2 март достига до пристанището [[Мозамбик (град)|Мозамбик]] на 15° 02` ю.ш., където остава до 29 март. Това пристанище е ежегодно посещавано от арабски едномачтови кораби (доу), които товарят от тамоттам главно роби, злато и слонова кост. Опасявайки се от враждебни настроения на местните жители към християните, Да Гама се представя за мюсюлманин и получава аудиенция при местния султан. С евтините стоки, с които разполага, той не успява да му предложи подходящи дарове, и скоро местните жители става подозрителни към португалците. Принудени от враждебна тълпа да напуснат пристанището, на заминаване те обстрелват града с оръдията си.

Португалците не се доверяват особено на наетите в Мозамбик арабски лоцмани и пленяват край брега малък ветроходен кораб и разпитват стопанина му, за да получат по-точни сведения за по-нататъшното плаване. Придвижвайки се на север, те прибягват до [[Пиратство|пиратски]] действия, ограбвайки слабовъоръженислабо въоръжени арабски търговски кораби. На 7 април флотилията влиза в пристанището на [[Момбаса]] (сега град в [[Кения]]), където по това време управлява могъщ шейх. Сам той едър роботърговец, усеща в португалците сериозни съперници и замисля заговор за отстраняването им. На следващия ден, когато корабите навлизат в пристанището, арабските лоцмани на борда скачат във водата и с плуване се добират до брега. Разбирайки, че управителят на Момбаса замисля заговор, Да Гама продължава на север покрай брега и на 14 април 1498 флотилията хвърля котва в пристанището на [[Малинди]] (3° 13` ю.ш.).

Управителят на Малинди посреща по-дружелюбно португалците, тъй като самият той враждува с Момбаса. Тук те за пръв път получават сведения за индийски търговци. В Малинди ВашкоВашку да Гама Той наема лоцман, добре запознат с [[мусон]]ите, който трябва да отведе експедицията до югозападните брегове на Индия. В източниците има разминаване относно идентичността на лоцмана – според някои той е християнин, според други мюсюлманин, а според трети [[Гуджаратци|гуджаратец]]. Една легенда идентифицира лоцмана като известния арабски мореплавател [[Ахмад ибн Маджид]], но според много източници от епохата по това време той се намира далеч от този регион.{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|178-179}} Португалските източници също не споменават Ибнибн Маджид.

Флотилията вдига котва на 24 април от Малинди, взема курс на североизток и, ползвайки попътните мусони, на 17 май 1498 година португалците достигат до индийските брегове. Там завиват на юг и след тридневно плаване, като изминават около 100 километра, на 20 май 1498 година корабите хвърлят котва при [[Капад]] край индийския град [[Каликут]]. Тогава старият лоцман, малко преди да се прости с ВашкоВашку да Гама, отива при адмирала и казва: „Ето я страната, към която Вие се стремите“стремите.“

Сутринта на другия ден корабите са посетени от чиновник на местния управител. Да Гама изпраща с него на брега един от углавните престъпници на борда, който знае малко арабски език. Той е отведен към двама араби, които му говорят на италиански и кастилски и първият въпрос, който му задават, е: „Кой дявол те доведе тук“.тук?“ Посланикът отговаря, че в Каликут са пристигнали португалци „да търсят християни и подправки“. С един от арабите посланикът се завръща на борда и поздравява да Гама с пристигането и се обръща към моряците с думите: „Благодарете на Дада Гама, че ви доведе в такава богата страна“страна.“ Арабските търговци в Каликут владеят цялата морска търговия и настройват местния управител против португалците.

[[Заморин]]ът, [[Индуизъм|индуисткият]] владетел на Каликут, се държи неутрално и не възпрепятства търговията, но мюсюлманите в Каликут не купуват португалските стоки, указвайкисочейки ниското им качество, а бедните индийци плащат много по-малко, отколкото разчитат португалците. Въпреки всичко моряците успяват да изтъргуват португалските стоки за карамфил, канела и скъпоценни камъни. Успехът на експедицията надхвърля всички очаквания, като отнася в Европа стоки на стойност шестдесет пъти повече от разходите за нейното провеждане.

На 9 август 1498 година ВашкоВашку да Гама е посрещнат от заморина с почести, включващи процесия на 3 хиляди въоръжени [[наир]]и, но срещата му с него не донася конкретни резултати. Даровете, които той му поднася от името на крал Мануел – четири плаща от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет кутии с месингови съдове, сандък със захар, две бурета с масло и каца с мед – не са нещо особено и не успяват да впечатлят владетеля. Той съобщава на заморина, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – бахар, канела, карамфил и други ценности. Когато придворните се учудват, че сред даровете няма злато или сребро, мюсюлмански търговци, виждащи в Дада Гама свой съперник, заявяват, че той е обикновен пират, а не кралски пратеник.{{hrf|Castaneda|1811|}}

Предложението на ВашкоВашку да Гама да остави след заминаването си португалски [[Фактория|фактор]], който да се грижи за стоката, която не е успял да продаде, е отхвърлено от владетеля, който настоява португалците да платят [[мито]], за предпочитане в злато, както всички останали търговци. Заморинът издава заповед да се задържат стоките в складовете и забранява на местните жители да превозват португалците със своите лодки до корабите. Индийците обаче не се съобразяват със заповедта и продължават да търгуват, а някои по-знатни граждани ходят на гости на португалците и Дада Гама първоначално ги посреща любезно.

Раздразнен от финансовите спорове със заморина, Дада Гама задържа насила при себе си шестима наири и шестнадесет рибари.{{hrf|Narayanan|2006|}} Той съобщава на заморина, че ще ги освободи, когато всички португалци се извозят до корабите и се освободят задържаните в митницата стоки. След седмица, след като Да Гама заплашва, че ще убие заложниците, всички португалци са освободени и докарани на корабите. Да Гама освобождава част от заложниците, като обещава, че ще пусне и останалите след освобождаването и на стоките. След като това не става, на 29 август 1498 година флотилията вдига платна и отплава за Португалия със заложниците на борда.

ВашкоВашку да Гама напуска Каликут на 29 август 1498 година, игнорирайки твърденията на местните жители, че сезонът е неподходящ поради посоката на мусоните. Първоначално флотът напредва бавно на север край индийския бряг и на 20 септември спират на остров [[Анджедива]] край [[Гоа]], където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но Да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели.

На 3 октомври флотилията вдига платна, но зимните мусони още не са започнали и пътуването е тежко. На отиване, с попътния летен мусон, Дада Гама пресича океана само за 23 дни, докато сега плаването срещу вятъра му отнема 132 дни. Той вижда сушата едва на 2 януари 1499 година, преминавайки без да спира край пристанището [[Могадишу]], описано като голям град с къщи на четири или пет етажа, големи дворци в центъра и множество джамии с цилиндрични минарета.

На 7 януари 1499 година португалците най-накрая достигат [[Малинди]] в окаяно състояние – около половината от екипажа умира по време на плаването, а много от останалите са болни от [[скорбут]]. Местният приятелски настроен владетел ги снабдява със свежи продукти, изпраща на краля подарък (слонски бивник) и разрешава на пристанището да бъде поставен падран. В района на [[Момбаса]] Дада Гама е принуден да изгори кораба „Сау Рафаел“, поради силно намалелия състав на екипажа от болести и невъзможността да се обслужват три кораба (транспортният кораб изглежда е загубен преди това).

През следващите седмици пътуването продължава по-лесно. На 1 февруари 1499 г. флотилията достига до [[Мозамбик (град)|Мозамбик]], в началото на март преминава край залива на днешния [[Мосъл Бей]], на 20 март заобикаля за втори път, но в обратна посока, нос [[Добра Надежда]] и на 25 април достига бреговете на [[Западна Африка]]. В този момент прекъсва дневникът на експедицията и по-нататъшната и&#768; съдба е възстановена по други източници.

Изглежда ВашкоВашку да Гама продължава към [[Кабо Верде]], където корабът „Бериу“, който е под командата на Николау Куелю, се отделя от „Сау Габриел“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|149}} На 10 юли 1499 година той първи се завръща в [[Лисабон]] и Куелю лично донася новината на крал Мануел и двора, пребиваващ по това време в [[Синтра]]. Междувременно в Кабо Верде братът на ВашкоВашку да Гама, [[Паулу да Гама]], заболява тежко и ВашкоВашку да Гама решава да остане с него, предава командването на „Сау Габриел“ на своя писар [[Жуау ди Са]], който се връща в Португалия в края на юли или началото на август.

ВашкоВашку да Гама и болният му брат потеглят от Кабо Верде с идваща от Гвинея каравела, но Паулу умира по пътя и ВашкоВашку да Гама спира на [[Азорски острови|Азорските острови]], където го погребва в манастира „[[Свети Франциск]]“ в [[Ангра ду Еруисму]]. Той прекарва тук известно време, след което с пътуваща към Португалия каравела се връща в Лисабон, според различни източници на 29 август, 8 септември или 18 септември. ВашкоВашку да Гама е посрещнат с големи почести, включващи триумфално шествие и публични празненства. Малко след завръшанетозавръщането на корабите крал Мануел пише две писма, в които описва първото пътешествие на Дада Гама.

ЕспедициятаЕкспедицията има големи разходи – от четирите кораба се връщат само два, а от екипажа – по-малко от половината. Тя не успява и в основната си цел – да се сключи търговски договор с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с огромна печалба за короната и ВашкоВашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до Азия.

Откритият за европейците морски път за [[Индия]] е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] (1869 г.) основната търговска артерия от [[Европа]] до страните от [[Индийския океан]] и [[Китай]] преминава покрай нос [[Добра Надежда]]. Португалия, държаща в свои ръце „ключа към източните морета“, става през XVI в. силна морска държава, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Азия и го удържа близо 90 години – до разгрома на „Непобедимата армада“ (1588 г.).

Търговията с подправки се превръща във важен източник на доходи за португалската хазна, но откриването на морския път до Индия има и други последствия. Така пътуването на Дада Гама показва ясно, че източните брегове на Африка, ''Контра Коща'', са ключово важни за португалските интереси като източник на прясна вода, провизии, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подходящия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската [[колонизация]] на [[Мозамбик]].

През декември 1499 година ВашкоВашку да Гама получава от крал Мануел I като наследствено владение град Синиш, управляван в миналото от баща му. Дарението довежда до значителни усложнения, тъй като градът принадлежи на Ордена на Сантяго на меча. Въпреки че Дада Гама е член на ордена и е сред приближените на неговия магистър [[Жоржи ди Ленкащри]], магистърът се противопоставя на възможността кралят да се разпорежда с притежанията на ордена.{{hrf|Subrahmanyam|1997|168}} Да Гама прекарва следващите няколко години в усилия да наложи владението си на Синиш, при което влиза в конфликт с Диди ЛекащриЛенкащри и в крайна сметка напуска Ордена на Сантяго, преминавайки през 1507 година в съперническия Орден на Христос.

Междувременно Дада Гама получава и значителна наследствена кралска пенсия от 300 хиляди [[Португалски реал|реала]]. Той, братята му и техните наследници получават благородническата титла „дом“. През 1500 или 1502 година получава титлата „адмирал на Моретатаморетата на Арабия, Персия, Индия и целия Изток“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|169}}{{hrf|Barros|1777|23-24}} Друго кралско писмо от октомври 1501 година дава на Дада Гама личното право да се намесва и да играе определяща роля във всяка бъдеща индийска флотилия.

Около 1501 година ВашкоВашку да Гама се жени за Катарина ди Атаиди, дъщеря на Алвару ди Алтаиди, сеньор на [[Алвор]] и влиятелен благородник, сроден с фамилията [[Алмейда]].{{hrf|Subrahmanyam|1997|174}}

Междувременно, през 1500 и 1501 година, Португалия изпраща две нови флотилии към Индия, водени съответно от [[Педру Алвариш Кабрал]] и [[Жуау да Нова]]. Кабрал има за цел да довърши започнатото от Дада Гама – да сключи договор със заморина на Каликут и да създаде португалска фактория в града, но също се сблъсква със съпротивата на арабските търговци. При масови безредици факторията е нападната и 70 португалци са убити. Кабрал обвинява за това заморина и обстрелва града от корабите си, започвайки открита война между Португалия и Каликут.

[[Файл:Gama armada in India, 1502.gif|мини|Плаването на флотилията на ВашкоВашку да Гама покрай бреговете на Индия през 1502 г.]]

След като сведенията за сблъсъците в Индия стигат до Португалия, ВашкоВашку да Гама използва правата си за намеса в индийската политика и поема командването на Четвъртата индийска армада, която трябва да замине през 1502 година с основната цел да отмъсти на заморина и да го принуди да приеме португалските условия. Тежко въоръженият флот от петнадесет кораба и осемстотин души напуска Лисабон на 12 февруари 1502 година. Той е последван през април от друга група от пет кораба, водени от братовчеда на адмирала Ещевау да Гама, които настигат основния флот в Индийския океан. Четвъртата армада до голяма степен е семейно начинание на ВашкоВашку да Гама – двама негови вуйчовци, [[Висенти Содре]] и Браш Содре трябва да командват патрул в Индийския океан, а шуреят му Алвару ди Атаиди и зет му Лапу Мендиш ди Вашкунселуш са капитани на кораби от основния флот.

В [[Мозамбикски проток|Мозамбикския проток]] един от корабите претърпява корабокрушение, но екипажът е спасен. След излизането от протока да Гама акустираакостира в пристанището на Килва (8° 56` ю.ш.), където вероломно примамва на кораба си управителя на града и под угрозата от смъртно наказание го задължава да плаща ежегоден данък на португалския крал.

След Екватора, вероятно, с цел разузнаване, преминава покрай бреговете на [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]] и [[Индия|Северозападна Индия]] до [[Камбейски залив|Камбейския залив]], а оттам завива на юг. Голяма част от екипажа по време на този преход заболява от скорбут и измира. На малко островче, край Гоа са стоварени 300 болни моряци и за тях е организирана болница. В района на Кананур португалците нападат арабски кораб, плаващ от [[Джида]] към [[Каликут]] с ценни стоки и 400 пасажери, главно поклонници, връщащи се от [[Мека]]. След като моряците разграбват кораба, да Гама заповядва да затворят пасажерите в трюма и запалва кораба след бомбардиране от разстояние. Нещастниците успяват да се освободят от трюма и започват да гасят огъня, но Дада Гама заповядва да се стреля по тях и отново подпалват кораба. Четири дни продължава тази неравна борба: португалците не се решават да вземат кораба на абордаж, тъй като загиващите на него хора хвърлят на палубите на атакуващите ги кораби горящи дъски и греди. Скоро след това горящият кораб потъва и заедно с него и останалите живи пасажери. По заповед на да Гама от кораба са свалени 20 малки момчета, които след това са превозени до Лисабон, кръстени и замонашени.

След като сключва съюз с управителя на Кананур, в края на октомври 1502 г. флотилията се придвижва на юг до Каликут и започва обсада на града. Обсадата започва с обесването на реите на 38 индийски рибари, доставящи на португалците риба, и започва бомбардировка на града. През нощта да Гама заповядва да снемат труповете от реите, да им отрежат главите, ръцете и краката и всичко това е натоварено на няколко лодки, с прикрепени към тях писма, в които пише, че такава ще е съдбата на всички граждани, ако те все още продължават да се съпротивляват. Приливът пренася лодките до брега и на следващия ден португалците отново обстрелват града и разграбват и опожаряват плаващия към него товарен кораб. След като оставя седем от корабите да поддържат блокадата на Каликут, да Гама изпраща два кораба в Кананур да товарят подправки, а с останалите заминава за Кочин.

След още две сражения край Каликут с арабски кораби през февруари 1503 г. да Гама повежда част от корабите обратно за [[Португалия]], където пристига през октомври 1503 г., натоварени с огромно количество подправки. Останалите няколко кораба от ескадрата на да Гама под командата на чичо му Висенте Судре плават покрай бреговете на Аденския залив и прехващат арабските кораби, плаващи от Червено море за Индия, подривайки по този начин египетско-индийската търговия.

Чак през 1524 г. е назначен за вицекрал на Индия и през април същата година се отправя натам. Пристига в Гоа, а след това се премества в Кочин, където и умира на 24 декември 1524 г.

{{DEFAULTSORT:Гама, ВашкоВашку да}}