Инфрачервено излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., преработка; форматиране: 4x нов ред, 4x тире, 5 интервала, кавички, число+г. (ползвайки Advisor.js) |
м още малко |
||
Ред 9:
* средна инфрачервена: λ = 2,5 – 50 μm;
* далечна инфрачервена: λ = 50 – 2000 μm;
Напоследък далечният край се отделя в независим диапазон под името
== Откриване ==
Ред 15:
== Свойства ==
Инфрачервената светлина е невидима за невъоръженото човешко [[око]]. Инфрачервените лъчи са подчинени напълно на законите на [[оптика]]та и спадат към т.нар. оптичен спектър. Те се отразяват и пречупват подобно на видимата светлина, но показват някои особености, свързани с
==Източници на инфрачервени лъчи==
Ред 22:
От изкуствените източници на инфрачервени лъчи се използват предимно температурните излъчватели на лъчиста енергия – електричните лампи с нажежаема [[волфрам]]ова жичка, обикновената [[електрическа дъга]] и електрическата дъга с висок интензитет.
Електрическите [[лампа с нажежаема жичка|лампи с нажежаема жичка]] се използват широко като светлинни източници и могат да служат като източници на лъчение за най-близката инфрачервена област на спектъра. За източник на лъчиста енергия в тях се използва волфрамов проводник, нажежен до температура 2400
==Области според приложението==
Ред 73:
===Според чувствителността на сензора===
[[File:Atmosfaerisk spredning.gif|thumb|Графика на пропускането на инфрачервеното излъчване от атмосферата на Земята]]
Трета схема разделя спектъра според чувствителността на различните детектори:<ref name="Miller">Miller, ''Principles of Infrared Technology'' (Van Nostrand Reinhold, 1992), and Miller and Friedman, ''Photonic Rules of Thumb'', 2004. ISBN 9780442012106
*Близка инфрачервена: от 0,7 до 1,0 µm (от приблизителния край на чувствителност на човешкото око до чувствителността на силициев детектор).
Ред 88:
Инфрачервените лъчи се използват и за пренасяне на данни между близки [[компютър]]ни устройства и преносими апарати като мобилни [[телефон]]и, органайзъри и др. Подобни устройства, както и дистанционните управления на [[телевизор]]и, музикални уредби, [[климатик|климатици]] използват [[диод]]и, излъчващи инфрачервена светлина, която се превръща в насочен лъч от специална [[леща (оптика)|леща]]. Този лъч се включва и изключва, за да закодира информацията. Приемникът използва силициев [[фотодиод]], който превръща инфрачервените вълни в електрически сигнали. Неговата чувствителност е подбрана така, че да реагира само на сигнала, създаден от предавателя, и не реагира на фоновото инфрачервено излъчване от околната среда.
В инфрачервената [[фотография]] се използват инфрачервени филтри, за да се улови ''само'' инфрачервеният спектър. За тази цел се използват филтри, пропускащи инфрачервената светлина и спиращи видимата и ултравиолетовата светлина. Такива филтри изглеждат черни, но са прозрачни, ако се наблюдават с чувствително за инфрачервените лъчи устройство.
Подобен резултат се получава също, ако се свалят фабрично поставените инфрачервени блокатори. Много цифрови [[фотоапарат]]и използват такива блокатори, за да се избегне влиянието на силни топлинни източници върху качеството на снимката. Блокаторът е устройство, обратно на филтъра. Вместо да спира всичко и да пропуска само избраното нещо, блокаторът спира единствено определеното. Така инфрачервеният блокатор пропуска всякаква светлина освен тази в инфрачервения спектър.
| |||