Отваря главното меню

Промени

м
{{Друго значение|българския революционер|офицера и негов внук|Стоян Заимов (офицер)}}; форматиране: 13x тире-години, 2x тире, 8 интервала, URL (по...
{{Друго значение|българския революционер|офицера и негов внук|Стоян Заимов (офицер)}}
{{Личност
| име = Стоян Заимов
| образование = Педагогически институт в [[Москва]]
| учил-при =
| работил-в = [[Народна библиотека]] в [[София]] (1903- – 1908)
| студенти =
| публикации = Миналото (1884- – 1888)
| известен-с =
| пост =
 
== Биография ==
Стоян Заимов е роден в село [[Рупките]] община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град [[Стара Загора]] (1867- – 1869), където се запознава с [[Васил Левски]]. Става член на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет (ТЦБК)]]. През следващите две години завършва педагогически курс в град [[Пловдив]] и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
 
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]]. Заловен е и осъден на заточение в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].
 
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
Запознава се с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото [[Старозагорско въстание|Старозагорско въстание (1875)]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и се завръща в [[Букурещ]].
 
Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.) и се завръща в [[България]].
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|250п|дясно|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]]
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учител в различни градове на България - – [[Шумен]] (1882- – 1884), [[Варна]] (1884- – 1885), [[Кюстендил]] (1888- – 1895) и [[София]] (1898- – 1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896- – 1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903- – 1908).
 
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
 
Умира в град [[Плевен]] в 1932 година.
 
Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]].
 
== Библиография ==
* Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870- – 1877 година, т.1-4 в 4 (1884- – 1888)
* Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) [http://ia700305.us.archive.org/16/items/vasillevskidiak01zaimgoog/vasillevskidiak01zaimgoog.pdf PDF] [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF]
* Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
* Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869- – 1877 г. Кн. I-III (1898- – 1899), второ, преработено и допълнено издание [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf PDF]
* Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)
 
== Външни препратки ==
* [http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html. www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.]
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1432898372746&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BDСтоян+%D0%97%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2Заимов&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Стоян Заимов в Своден каталог НАБИС - – национален каталог на академичните библиотеки в България]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119504626|LCCN=n85238152|VIAF=64818997|ISNI=0000 0000 2546 470X}}