Панайот Волов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м рубрикиране |
Drzewianin (беседа | приноси) м форматиране: 8 интервала, URL, кавички, тире-години (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 3:
| портрет= Panajot Volov.jpg
| описание= български националреволюционер и национален герой
| роден-място=[[Шумен]], [[Османска империя]]
| починал-място= край [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], [[Османска империя]]
}}
'''Панайот Волов''' е деец на националреволюционното движение с псевдоним '''Петър Ванков'''. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] и на [[Априлското въстание|Априлското въстание (1876)]].
== Биография ==
Панайот Волов е роден в късната есен на 1850 г. в град [[Шумен]] в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при [[Добри Войников]]. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в [[Букурещ]], [[Болград]], [[Одеса]] и [[Николаев (град)|Николаев]] (1869
Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет ([[БРЦК]]) в Букурещ.
Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията [[Каспичан]]-Шумен-[[Ямбол]]. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за [[Румъния]].
Участва в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]].
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник [[Георги Бенковски]]. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волев е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността [[Оборище]], близо до [[Панагюрище]] и взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река [[Янтра]] край град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], Русенско се удавя.
Ред 25:
Близо до лобното му място, край кръговото кръстовище до [[Беленският мост|Беленския мост]], е издигнат паметник.
На неговото име е наречено Средното общообразователно училище
Родната къща на Панайот Волов в град Шумен е музей.
Ред 35:
{{commonscat|Panayot Volov|Панайот Волов}}
* [http://museum-shumen.eu/bg/museums-and-reserves/panajot-volov/ Къща музей „Панайот Волов“ на сайта на Регионалния исторически музей – Шумен]
* Милена Андреева, [http://www.etropolskifencing.com/
{{СОРТКАТ:Волов, Панайот}}
| |||