Видин (област): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 19x тире, 4x тире-години, 142 интервала, URL, кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 10:
[[Картинка:Bulgaria Vidin Province relief location map.jpg|мини|230п|Релефна карта]]
 
'''Област Видин''' е [[област в България]]. Заема площ от 3 032.,9 км<sup>2</sup>km² и има население 101 018 души (данни от преброяване 2011)<ref name="census2011">http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls</ref>, което я прави най-слабо населената област в България. Административен център е град [[Видин]]. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] разпределени за населените места в област Видин започват от 3700 (за град Видин) до п.к. 3999.
 
== Населени места ==
В Областобласт Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища / 100 km².
 
=== [[Община Белоградчик]] ===
Ред 182:
Според окончателни данни от преброяване на населението от 2011 (НСИ), броя на населението в областта е 101 018<ref name="census2011" />.
 
Долната таблица показва изменението на населението на областта (предишен [[Административно_деление_на_България#Окръзи 1959-1987|окръг]]) в периода след [[втората световна война]] (1946- – 2013):<ref name="divisions">[http://www.nsi.bg/bg/content/2975/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5население-%D0%BF%D0%BEпо-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8области-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8общини-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5местоживеене-%D0%B8и-%D0%BF%D0%BE%D0%BBпол Население - – общини и области в България - – „НСИ“]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/Bulgaria-Cities.html Население в България -„WorldCityPopulation“]</ref><ref name="pop-stat-divisions">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-division.htm Население в България -„pop-stat.mashke.org“]</ref>
 
{{Таблица с население на област
Ред 206:
|
Етническа група (2011):<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група]</ref>
* [[Българи]]: 86 802 (91,25 %),<br>
* [[цигани]]: 7 282 (7,66 %), други: 1 042 (1,10 %)<br>
|
{{bar box
Ред 225:
 
Самоопределили се: 83 435 души:
* [[Православни]]: 70 224 (84,17 %),<br>
* други: 13 211 (15,83 %)
|
{{bar box
Ред 249:
|-
| align="center" | 2013
| align="right" | 6.,8‰
| align="right" | 21.,1‰
| align="right" | -14,3‰
|-
| align="center" | 2012
| align="right" | 7.,2‰
| align="right" | 23.,2‰
| align="right" | -16,0‰
|-
| align="center" | 2011
| align="right" | 7.,5‰
| align="right" | 22.,7‰
| align="right" | -15,2‰
|-
Ред 301:
 
=== Брой, прираст и структура ===
Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и третата най-рядко населена област (40 души/km²) след [[Софийска област]] и [[Областобласт Ловеч]]. Населението е много неравномерно разпределено. 49% от жителите живеят в град [[Видин]], 63% - – в [[Общинаобщина Видин]] и 78% - – в четирите крайдунавски общини ([[Общинаобщина Брегово|Брегово]], [[Община Ново село|Ново село]], Видин и [[Община Димово|Димово]]). В останалите 7 общини живеят едва около 27&nbsp;000 души.
 
Средната [[гъстота на населението]] е 40 души/km², значитело по-ниска от средната за страната.
 
От 60-те години на 20 век населението на Областобласт Видин бързо намалява. Това се дължи на [[емиграция]]та, главно към [[София]], и на застаряването на населението и свързаните с него ниска [[раждаемост]] и висока [[смъртност]]. В селски общини като [[Община Чупрене|Чупрене]], [[Община Бойница|Бойница]] и [[Община Ружинци|Ружинци]] смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20 век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.
 
Градското население в областта е 64%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Видин (81%), [[Община Белоградчик|Белоградчик]] (77%), [[Община Грамада|Грамада]] (72%) и [[Община Кула|Кула]] (68%), а по-нисък  в общините Брегово (44%) и Димово (29%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.
 
{| class="wikitable sortable" width="400px"
! Населено място<ref>Градовете са с удебелен шрифт.</ref> || Община
!Площ на землището
/ (km² /)
!Площ на урбанизираната територия
/ (km² /)
|| 1934 г. || 1946 г. || 1956 г. || 1965 г. || 1975 г. || 1985 г. || 1992 г. || 2001 г. || 2011 г.
|-
| [[Акациево]] || [[Община Видин|Видин]]
|3.,486
|0.,61|| 389 || 395 || 370 || 305 || 252 || 198 || 187 || 135 || 100
|-
| [[Антимово (Област Видин)|Антимово]] || Видин
|11.,962
|1.,73|| 1424 || 1503 || 1476 || || || || 1037 || 793 || 556
|-
| [[Арчар]] || [[Община Димово|Димово]]
|54.,418
|4.,56|| 4028 || 4139 || 3990 || 3577 || 3352 || 3051 || 3009 || 2624 || 2370
|-
| [[Балей]] || [[Община Брегово|Брегово]]
|10.,445
|2.,41|| 986 || 847 || 917 || 935 || 889 || 763 || 686 || 540 || 393
|-
| [[Бела]] || Димово
|20.,785
|2.,12|| 1395 || 1360 || 891 || 575 || 377 || 266 || 241 || 188 || 108
|-
| [[Бела Рада]] || Видин
|25.,569
|2.,42|| 1525 || 1549 || 1554 || 1367 || 1321 || 952 || 921 || 732 || 585
|-
| [[Бело поле (Област Видин)|Бело поле]] || [[Община Ружинци|Ружинци]]
|30.,656
|2.,33|| 1508 || 1688 || 1577 || 1384 || 1091 || 949 || 1013 || 1004 || 744
|-
| '''[[Белоградчик]]''' || [[Община Белоградчик|Белоградчик]]
|22.,234
|3.,17|| 1923 || 2192 || 3444 || 5178 || 6898 || 7205 || 6635 || 5816 || 5173
|-
| [[Бойница (село)|Бойница]] || [[Община Бойница|Бойница]]
|63.,084
|4.,13|| 3573 || 3565 || 3006 || 2212 || 1778 || 1364 || 1171 || 788 || 456
|-
| [[Бориловец]] || Бойница
|10.,229
|1.,12|| 890 || 885 || 890 || 828 || 568 || 470 || 350 || 278 || 198
|-
| [[Боровица (Област Видин)|Боровица]] || Белоградчик
|23.,533
|1.,41|| 776 || 790 || 663 || 538 || 357 || 294 || 263 || 242 || 170
|-
| [[Бостаните]] || [[Община Чупрене|Чупрене]]
|0
|0.,01|| 82 || 90 || 71 || 20 || 10 || 6 || 1 || 1 || 0
|-
| [[Ботево (Област Видин)|Ботево]] || Видин
|4.,937
|0.,29|| 340 || 332 || 286 || 201 || 158 || 99 || 98 || 85 || 69
|-
| [[Бояново (Област Видин)|Бояново]] || [[Община Грамада|Грамада]]
|6.,010
|0.,24
|| || 214 || 189 || 128 || 71 || 37 || 39 || 37 || 12
|-
| [[Бранковци]] || Грамада
|22.,609
|1.,62
|| 1339 || 1333 || 1202 || 900 || 560 || 435 || 328 || 210 || 116
|-
| '''[[Брегово]]''' || Брегово
|39.,676
|8.,33
|| 5455 || 5246 || 4974 || 5999 || 5525 || 4912 || 3554 || 3111 || 2527
|-
| [[Буковец (Област Видин)|Буковец]] || Видин
|18.,152
|2.,05
|| 1592 || 1597 || 1639 || 1451 || 1466 || 1250 || 1053 || 931 || 673
|-
| [[Вещица (село)|Вещица]] || Белоградчик
|10.,111
|0.,67
|| 485 || 456 || 332 || 240 || 178 || 147 || 94 || 85 || 47
|-
| '''[[Видин]]''' || Видин
|63.,218
|35.,89
|| 18740 || 18759 || 24170 || 37128 || 53529 || 62484 || 62691 || 57395 || 48071
|-
| [[Винарово (Област Видин)|Винарово]] || [[Община Ново село|Ново село]]
|19.,753
|1.,77
|| 2178 || 2210 || 2189 || 1999 || 1846 || 1535 || 1368 || 1056 || 755
|-
| [[Владиченци]] || Димово
|6.,419
|0.,49
|| 473 || 468 || 482 || 373 || 195 || 142 || 112 || 93 || 65
|-
| [[Водна]] || Грамада
|18.,143
|0.,66
|| 690 || 681 || 579 || 399 || 277 || 184 || 157 || 134 || 73
|-
| [[Воднянци (Област Видин)|Воднянци]] || Димово
|23.,101
|2.,53
|| 1134 || 1151 || 1044 || 794 || 540 || 460 || 433 || 365 || 249
|-
| [[Войница]] || Видин
|14.,199
|1.,06
|| 514 || 556 || 471 || 345 || 241 || 188 || 194 || 156 || 102
|-
| [[Връв (село)|Връв]] || Брегово
|22.,823
|3.,28
|| 2152 || 2064 || 1766 || 1502 || 1222 || 905 || 777 || 586 || 349
|-
| [[Вълчек]] || [[Община Макреш|Макреш]]
|10.,769
|0.,83
|| 614 || 636 || 578 || 318 || 220 || 158 || 164 || 128 || 70
|-
| [[Върба (Област Видин)|Върба]] || Белоградчик
|7.,982
|0.,54
|| 325 || 321 || 247 || 137 || 85 || 58 || 58 || 43 || 18
|-
| [[Върбово (Област Видин)|Върбово]] || Чупрене
|41.,190
|1.,28
|| 1292 || 1210 || 990 || 726 || 454 || 303 || 265 || 186 || 110
|-
| [[Върбовчец]] || Димово
|6.,663
|1.,11
|| 820 || 821 || 652 || 541 || 370 || 299 || 213 || 164 || 96
|-
| [[Въртоп (село)|Въртоп]] || Видин
|14.,213
|1.,03
|| 759 || 759 || 754 || 496 || 324 || 222 || 184 || 144 || 71
|-
| [[Гайтанци]] || Видин
|13.,716
|1.,04
|| 806 || 845 || 805 || 648 || 414 || 284 || 261 || 163 || 118
|-
| [[Гара Орешец]] || Димово
|33.,909
|2.,89
|| 1572 || 1188 || 613 || 277 || 156 || 1606 || 103 || 1102 || 810
|-
| [[Генерал Мариново]] || Видин
|
||| 446 || 514 || 555 || 439 || 349 || 278 || 240 || 221 || 159
|-
| [[Големаново]] || [[Община Кула|Кула]]
|
||| 2138 || 2085 || 1629 || 1199 || 833 || 534 || 390 || 214 || 126
|-
| [[Гомотарци]] || Видин
|
||| 1977 || 2030 || 1944 || 1798 || 1728 || 1557 || 1350 || 1011 || 707
|-
| [[Горни Лом]] || Чупрене
|
||| 1811 || 1829 || 1783 || 1577 || 1382 || 1240 || 1049 || 919 || 725
|-
| [[Градец (Област Видин)|Градец]] || Видин
|
||| 4027 || 4094 || 4060 || 3605 || 3598 || 2884 || 2428 || 1918 || 1434
|-
| [[Градсковски колиби]] || Бойница
|
||| 416 || 335 || 424 || 337 || 236 || 169 || 129 || 93 || 39
|-
| '''[[Грамада]]''' || Грамада
|
||| 4404 || 4668 || 4817 || 4178 || 3513 || 3005 || 2633 || 2111 || 1454
|-
| [[Гранитово (Област Видин)|Гранитово]] || Белоградчик
|
||| 884 || 795 || 609 || 461 || 306 || 193 || 195 || 125 || 60
|-
| [[Граничак]] || Белоградчик
|
||| 330 || 307 || 241 || 142 || 88 || 74 || 58 || 30 || 10
|-
| [[Гъмзово]] || Брегово
|
||| 2447 || 2369 || 2060 || 1808 || 1728 || 1407 || 1316 || 1028 || 663
|-
| [[Гюргич]] || Ружинци
|
||| 1209 || 1255 || 1175 || 993 || 845 || 636 || 514 || 390 || 276
|-
| [[Делейна]] || Брегово
|
||| 1123 || 1080 || 1039 || 914 || 789 || 650 || 560 || 423 || 273
|-
| '''[[Димово]]''' || Димово
|
||| 1435 || 1466 || 2066 || 2334 || 2462 || 2065 || 1653 || 1506 || 1202
|-
| [[Динковица]] || Видин
|
||| 534 || 575 || 507 || 467 || 382 || 259 || 216 || 186 || 155
|-
| [[Динково]] || Ружинци
|
||| 829 || 833 || 673 || 551 || 418 || 340 || 289 || 230 || 159
|-
| [[Долни Бошняк]] || Видин
|
||| 462 || 468 || 454 || 409 || 335 || 265 || 188 || 132 || 68
|-
| [[Долни Лом]] || Чупрене
|
||| 1220 || 1246 || 1111 || 878 || 722 || 557 || 417 || 342 || 211
|-
| [[Дражинци]] || Ружинци
|
||| 936 || 957 || 889 || 755 || 563 || 407 || 359 || 289 || 179
|-
| [[Дреновец]] || Ружинци
|
||| 3404 || 3655 || 3398 || 3701 || 3348 || 2751 || 2176 || 1841 || 1378
|-
| [[Дружба (село)|Дружба]] || Видин
|
||| 991 || 1014 || 1013 || 893 || 876 || 618 || 479 || 338 || 234
|-
| '''[[Дунавци]]''' || Видин
|
||| 3074 || 3230 || 3038 || 3455 || 3842 || 3548 || 3365 || 3141 || 2254
|-
| [[Дъбравка]] || Белоградчик
|
||| 736 || 703 || 577 || 414 || 252 || 193 || 167 || 123 || 59
|-
| [[Дълго поле (Област Видин)|Дълго поле]] || Димово
|
||| 338 || 359 || 286 || 197 || 150 || 99 || 75 || 49 || 22
|-
| [[Държаница]] || Димово
|
||| 657 || 701 || 648 || 562 || 417 || 318 || 276 || 219 || 117
|-
| [[Жеглица]] || Видин
|
||| 769 || 754 || 694 || 551 || 448 || 331 || 320 || 286 || 177
|-
| [[Ивановци (Област Видин)|Ивановци]] || Видин
|
||| 596 || 613 || 594 || 486 || 354 || 273 || 201 || 155 || 100
|-
| [[Извор (Област Видин)|Извор]] || Димово
|
||| 1591 || 1599 || 1413 || 1163 || 781 || 627 || 518 || 411 || 266
|-
| [[Извор махала]] || Кула
|
||| 1097 || 1136 || 1025 || 779 || 501 || 310 || 211 || 173 || 98
|-
| [[Иново]] || Видин
|
||| 1716 || 1768 || 1661 || 1386 || 1363 || 1113 || 1000 || 908 || 717
|-
| [[Каленик (Област Видин)|Каленик]] || Видин
|
||| 1103 || 1105 || 1133 || 1043 || 842 || 669 || 569 || 411 || 285
|-
| [[Калина (Област Видин)|Калина]] || Брегово
|
||| 158 || 144 || 138 || 88 || 64 || 46 || 53 || 37 || 30
|-
| [[Каниц (село)|Каниц]] || Бойница
|
||| 173 || 185 || 184 || 161 || 106 || 63 || 50 || 26 || 11
|-
| [[Капитановци]] || Видин
|
||| 1776 || 1809 || 1844 || 1977 || 1917 || 1780 || 1653 || 1438 || 1061
|-
| [[Карбинци]] || Димово
|
||| 1611 || 1611 || 1363 || 987 || 680 || 537 || 414 || 356 || 174
|-
| [[Киреево]] || Макреш
|
||| 1446 || 1563 || 1376 || 1127 || 849 || 627 || 497 || 325 || 194
|-
| [[Кладоруб]] || Димово
|
||| 420 || 379 || 329 || 211 || 141 || 96 || 86 || 57 || 43
|-
| [[Косово (Област Видин)|Косово]] || Брегово
|
||| 1157 || 1197 || 1151 || 992 || 1006 || 773 || 707 || 564 || 367
|-
| [[Коста Перчево]] || Кула
|
||| 1012 || 1098 || 1015 || 733 || 488 || 393 || 292 || 224 || 90
|-
| [[Костичовци]] || Димово
|
||| 1121 || 1006 || 749 || 449 || 298 || 230 || 185 || 138 || 78
|-
| [[Кошава (село)|Кошава]] || Видин
|
||| 1207 || 1229 || 1183 || 1215 || 1149 || 1012 || 828 || 560 || 388
|-
| [[Крачимир]] || Белоградчик
|
||| 302 || 308 || 266 || 191 || 128 || 95 || 79 || 59 || 24
|-
| [[Куделин]] || Брегово
|
||| 433 || 447 || 417 || 499 || 596 || 569 || 511 || 405 || 385
|-
| '''[[Кула (град)|Кула]]''' || Кула
|
||| 5413 || 5550 || 6474 || 5876 || 5660 || 5189 || 4632 || 4018 || 3226
|-
| [[Кутово]] || Видин
|
||| 1767 || 1836 || 1737 || || || || 1452 || 1095 || 735
|-
| [[Лагошевци]] || Димово
|
||| 960 || 1024 || 870 || 594 || 345 || 243 || 220 || 150 || 60
|-
| [[Майор Узуново]] || Видин
|
||| 1084 || 1084 || 1133 || 964 || 825 || 636 || 509 || 400 || 291
|-
| [[Макреш]] || Макреш
|
||| 1944 || 1901 || 1619 || 1552 || 1088 || 838 || 770 || 587 || 414
|-
| [[Мали Дреновец]] || Димово
|
||| 581 || 636 || 641 || 468 || 304 || 237 || 162 || 126 || 73
|-
| [[Медешевци]] || Грамада
|
||| 1123 || 1158 || 1074 || 672 || 336 || 256 || 195 || 152 || 59
|-
| [[Медовница]] || Димово
|
||| 1189 || 1234 || 1081 || 812 || 546 || 441 || 354 || 339 || 288
|-
| [[Милчина лъка]] || Грамада
|
||| 712 || 484 || 423 || 355 || 255 || 168 || 153 || 109 || 51
|-
| [[Неговановци]] || Ново село
|
||| 1572 || 1695 || 1440 || 1485 || 1435 || 1152 || 986 || 842 || 598
|-
| [[Ново село (Област Видин)|Ново село]] || Ново село
|
||| 4535 || 4318 || 3393 || 3157 || 2503 || 1961 || 1898 || 1484 || 1015
|-
| [[Новоселци]] || Видин
|
||| 275 || 278 || 238 || 293 || 438 || 539 || || 801 || 871
|-
| [[Орешец (Област Видин)|Орешец]] || Димово
|
||| 91 || 457 || 1430 || 1987 || 1907 || 64 || 1443 || 17 || 10
|-
| [[Острокапци]] || Димово
|
||| 435 || 438 || 384 || 283 || 210 || 141 || 143 || 105 || 77
|-
| [[Ошане]] || Белоградчик
|
||| 626 || 695 || 576 || 404 || 275 || 174 || 154 || 105 || 68
|-
| [[Периловец]] || Бойница
|
||| 617 || 596 || 533 || 405 || 316 || 227 || 193 || 133 || 67
|-
| [[Пешаково]] || Видин
|
||| 424 || 442 || 407 || 324 || 247 || 181 || 153 || 140 || 96
|-
| [[Плакудер]] || Видин
|
||| 438 || 456 || 426 || 313 || 206 || 148 || 140 || 113 || 86
|-
| [[Плешивец]] || Ружинци
|
||| 1277 || 1358 || 1313 || 1028 || 823 || 585 || 477 || 371 || 214
|-
| [[Подгоре]] || Макреш
|
||| 1575 || 1664 || 1560 || 1196 || 968 || 755 || 562 || 361 || 267
|-
| [[Покрайна]] || Видин
|
||| 2542 || 2498 || 2444 || 2255 || 2521 || 2239 || 1987 || 1657 || 1288
|-
| [[Полетковци]] || Кула
|
||| 454 || 482 || 406 || 266 || 222 || 152 || 110 || 79 || 68
|-
| [[Праужда]] || Белоградчик
|
||| 796 || 726 || 612 || 443 || 303 || 196 || 153 || 128 || 63
|-
| [[Пролазница]] || Белоградчик
|
||| 420 || 418 || 272 || 176 || 93 || 56 || 46 || 29 || 13
|-
| [[Протопопинци]] || Чупрене
|
||| 485 || 434 || 365 || 255 || 187 || 142 || 162 || 114 || 46
|-
| [[Рабиша]] || Белоградчик
|
||| 1296 || 1286 || 1173 || 1026 || 880 || 712 || 616 || 441 || 280
|-
| [[Раброво]] || Бойница
|
||| 2450 || 2365 || 2159 || 2057 || 1605 || 1205 || 962 || 688 || 446
|-
| [[Ракитница (Област Видин)|Ракитница]] || Брегово
|
||| 1774 || 1674 || 4566 || || || || 800 || 642 || 403
|-
| [[Раковица]] || Макреш
|
||| 3273 || 3248 || 2788 || 2292 || 2017 || 1485 || 1228 || 858 || 508
|-
| [[Раяновци (Област Видин)|Раяновци]] || Белоградчик
|
||| 1306 || 1367 || 1125 || 793 || 573 || 365 || 318 || 197 || 106
|-
| [[Репляна]] || Чупрене
|
||| 930 || 1001 || 860 || 694 || 557 || 472 || 381 || 288 || 157
|-
| [[Роглец]] || Ружинци
|
||| 206 || 247 || 211 || 105 || 51 || 43 || 46 || 45 || 27
|-
| [[Ружинци]] || Ружинци
|
||| 1837 || 2042 || 2458 || 2158 || 1777 || 1428 || 1337 || 1166 || 883
|-
| [[Рупци (Област Видин)|Рупци]] || Видин
|
||| 407 || 441 || 417 || 329 || 294 || 201 || 199 || 204 || 148
|-
| [[Салаш]] || Белоградчик
|
||| 1460 || 1293 || 1117 || 895 || 600 || 467 || 379 || 267 || 171
|-
| [[Септемврийци (Област Видин)|Септемврийци]] || Димово
|
||| 960 || 1101 || 1067 || 888 || 680 || 512 || 419 || 343 || 240
|-
| [[Синаговци]] || Видин
|
||| 1407 || 1460 || 1277 || 1110 || 1028 || 765 || 623 || 504 || 415
|-
| [[Скомля]] || Димово
|
||| 471 || 440 || 331 || 235 || 179 || 91 || 71 || 56 || 26
|-
| [[Слана бара]] || Видин
|
||| 778 || 849 || 810 || 781 || 773 || 642 || 590 || 573 || 431
|-
| [[Сланотрън]] || Видин
|
||| 1418 || 1476 || 1497 || 1434 || 1454 || 1254 || 1032 || 811 || 509
|-
| [[Сливовник]] || Белоградчик
|
||| 260 || 267 || 173 || 118 || 73 || 35 || 54 || 44 || 18
|-
| [[Срацимирово]] || Грамада
|
||| 655 || 669 || 565 || 387 || 259 || 177 || 164 || 106 || 72
|-
| [[Средогрив]] || Чупрене
|
||| 799 || 834 || 764 || 601 || 495 || 350 || 299 || 215 || 145
|-
| [[Стакевци]] || Белоградчик
|
||| 1827 || 1769 || 1552 || 1194 || 848 || 533 || 442 || 309 || 199
|-
| [[Старопатица]] || Кула
|
||| 2408 || 2409 || 2100 || 1727 || 1401 || 1084 || 861 || 550 || 383
|-
| [[Струиндол]] || Белоградчик
|
||| 387 || 330 || 242 || 150 || 115 || 78 || 54 || 35 || 27
|-
| [[Тияновци]] || Брегово
|
||| 628 || 599 || 575 || 447 || 325 || 244 || 217 || 179 || 124
|-
| [[Толовица]] || Макреш
|
||| 677 || 683 || 574 || 360 || 238 || 151 || 120 || 78 || 49
|-
| [[Тополовец (община Кула)|Тополовец]] || Кула
|
||| 1019 || 1118 || 1103 || 982 || 844 || 711 || 671 || 473 || 355
|-
| [[Тополовец (община Ружинци)|Тополовец]] || Ружинци
|
||| 1019 || 1118 || 1103 || || || || 362 || 289 || 217
|-
| [[Тошевци]] || Грамада
|
||| 1891 || 1889 || 1653 || 1180 || 829 || 556 || 457 || 337 || 170
|-
| [[Търговище (село)|Търговище]] || Чупрене
|
||| 997 || 964 || 836 || 644 || 515 || 369 || 315 || 220 || 142
|-
| [[Търняне]] || Видин
|
||| 425 || 450 || 410 || 326 || 324 || 241 || 226 || 200 || 185
|-
| [[Флорентин]] || Ново село
|
||| 1211 || 1189 || 1209 || 1037 || 829 || 673 || 559 || 462 || 352
|-
| [[Цар Симеоново]] || Видин
|
||| 717 || 693 || 668 || 462 || 328 || 222 || 169 || 154 || 118
|-
| [[Цар Шишманово]] || Макреш
|
||| 1005 || 969 || 919 || 686 || 496 || 342 || 283 || 213 || 128
|-
| [[Цар-Петрово]] || Кула
|
||| 2191 || 2122 || 1860 || 1457 || 1048 || 753 || 642 || 481 || 297
|-
| [[Черно поле]] || Ружинци
|
||| 1424 || 1470 || 1336 || 1083 || 806 || 616 || 565 || 436 || 297
|-
| [[Чифлик (Област Видин)|Чифлик]] || Белоградчик
|
||| 493 || 490 || 429 || 362 || 203 || 197 || 156 || 139 || 96
|-
| [[Чичил]] || Кула
|
||| 998 || 1071 || 1031 || 670 || 427 || 321 || 298 || 163 || 74
|-
| [[Чупрене]] || Чупрене
|
||| 1871 || 1842 || 1586 || 1523 || 1290 || 1016 || 906 || 719 || 547
|-
| [[Шипикова махала]] || Бойница
|
||| 144 || 159 || 156 || 94 || 68 || 51 || 42 || 22 || 5
|-
| [[Шипот]] || Димово
|
||| 618 || 613 || 502 || 340 || 235 || 170 || 164 || 89 || 38
|-
| [[Шишенци]] || Бойница
|
||| 1757 || 1748 || 1453 || 1162 || 777 || 572 || 433 || 242 || 119
|-
| [[Яньовец]] || Димово
|
||| 309 || 327 || 321 || 251 || 143 || 103 || 62 || 55 || 14
|-
| [[Ярловица]] || Димово
|
||| 802 || 884 || 809 || 602 || 457 || 338 || 288 || 231 || 92
|-
| [[Ясен (Област Видин)|Ясен]] || Ново село
|
||| 910 || 877 || 787 || 718 || 574 || 463 || 416 || 362 || 259
Ред 907:
Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3&nbsp;032,9&nbsp;km². Размерите и&#768; са около 90&nbsp;km в направление север-юг и 50&nbsp;km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река [[Тимок]] ({{Coord|44|13|N|22|40|E|}}), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида [[Връшка чука]] на запад ({{Coord|43|49|N|22|22|E|}}), билото на [[Стара планина]] на юг ({{Coord|43|23|N|22|44|E|}}) и околностите на село [[Динково]] на изток ({{Coord|43|42|N|23|03|E|}}).
 
На югоизток Област Видин граничи с [[Областобласт Монтана]], на североизток  с [[Румъния]], като границата преминава по река [[Дунав]], а на запад  със [[Сърбия]], като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15&nbsp;km  по долното течение на река Тимок до вливането и&#768; в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта  в прохода Връшка чука и при [[Брегово]] към Сърбия и при ферибота Видин-[[Калафат]] към Румъния.
 
=== Релеф ===
Областта включва четири основни [[морфография|морфографски]] зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река [[Дунав]] се намират крайбрежните [[Видинска низина|Видинска]] и [[Арчаро-орсойска низина]], които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно [[алувиално-ливадни почви]]. Основната част от територията на областта попада в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] с преобладаващо [[черноземни почви]]. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.
 
Между Дунавската равнина и същинска [[Стара планина]] се намира най-западната част на [[Предбалкан]]а. Той заема ивица с ширина 10-20&nbsp;km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете [[Връшка чука]] и [[Белоградчишки венец]] и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно [[сиви горски почви|сиви горски]]. Районът е известен с характерните [[денудирана антиклинала|денудирани антиклинали]] и скални образувания като [[Белоградчишки скали|Белоградчишките скали]]. Югозападно от [[Салашко-превалско понижение|Салашко-превалското понижение]] се намира западният дял на Стара планина. В Областобласт Видин се намира и неговата най-висока точка  връх [[Миджур]] (2168 m). Почвите са [[кафяви горски почви|кафяви горски]], по билните части - – [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадни]]. Планината се пресича от два високи прохода, [[Белоградчишки проход|Белоградчишкият проход]] и [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]], които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
 
=== Води ===
Цялата територия на Областобласт Видин се намира във водосборния басейн на река [[Дунав]]. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите и&#768; се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е [[Тимок]], 15&nbsp;km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е [[Лом (река)|Лом]], която извира под връх [[Миджур]], преминава през югозападната част на областта и я напуска при село [[Динково]]. Сред реките в нейния водосборен басейн са [[Стакевска река|Стакевска]] и [[Чупренска река]]. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са [[Арчар (река)|Арчар]], [[Видбол]], [[Войнишка река]], [[Делейнска река]].
 
Най-голямото естествено [[езеро]] в Областобласт Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната - – [[Рабишко езеро|Рабишкото]]. В миналото низините край река Дунав са били силно [[блато|заблатени]], но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на [[малария]]та и земите да се използват за земеделие. По-големи [[язовир]]и в областта са [[Дреновец (язовир)|Дреновец]], [[Полетковци (язовир)|Полетковци]], [[Делейна (язовир)|Делейна]].
 
=== Климат ===
Климатът в Областобласт Видин е [[умерен континентален климат|умерен континентален]], [[планински климат|планински]] в по-високите части на Стара планина. Средните юлски [[температура|температури]] са около 20 °C, а средните януарски  около 0 °C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на [[валеж]]ите е 500-600&nbsp;mm в равнините до 1000- – 1200&nbsp;mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните [[вятър|ветрове]], а през зимата  североизточните.
 
=== Флора и фауна ===
В равнинните части на Областобласт Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат [[върба|върби]] и [[топола|тополи]]. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно [[широколистна гора|широколистни]] от [[дъб]], [[бук]] и [[ясен]], в по-ниските части от [[габър]], а в по-високите - – [[иглолистна гора|иглолистни гори]] от [[обикновен смърч]], [[ела]] и [[бор]].
 
=== Опазване на околната среда ===
Ред 967:
== История ==
=== Древност ===
В пещерата [[Козарника]] на територията на Областобласт Видин са открити едни от първите следи от [[човек (род)|хора]] в [[Европа]]. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида ''[[Homo erectus]]''. Пещерата продължава да се обитава до края на [[палеолит]]а около [[34 хилядолетие пр.н.е.]] Значително по-късни находки от бронзовата епоха ([[3000 пр.н.е.|3000]]-[[1200 пр.н.е.]]) са открити в пещерата [[Магура]].
 
Както в по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], [[желязна епоха|желязната епоха]] започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на [[индоевропейци|индоевропейски народи]] от групата на [[траки]]те. Към [[5 век пр.н.е.]] територията на областта вероятно е под контрола на [[трибали]]те, които през [[339 пр.н.е.]] отблъскват македонските войски на [[Филип II (Македония)|Филип II]]. През [[335 пр.н.е.]] [[Александър Македонски]] им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция [[Македония (провинция)|Македония]]. През [[3 век]] през областта преминават групи [[келти]], като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река [[Дунав]], днешният [[Видин]].
 
Територията на Областобласт Видин е завладяна от [[Римска република|Римската република]] през [[30 пр.н.е.|30]]-[[28 пр.н.е.]], през [[15]] е включена в новообразуваната провинция [[Мизия]], а след разделянето и&#768; през [[86]] - – в [[Горна Мизия]]. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на [[Римска империя|Империята]]. Основен център е град [[Рациария]], близо до днешното село [[Арчар]]. До днес са запазени и римски укрепления при град [[Белоградчик]], началният етап от изграждането на [[Белоградчишка крепост|Белоградчишката крепост]]. Римляните строят и пътя [[Виа Траяна]], свързващ Рациария със [[София|Сердика]] и [[Тракия]]. След изтеглянето на римляните от провинция [[Дакия]] през [[272]] голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Областобласт Видин е включена в новообразуваната провинция [[Крайречна Дакия]], столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на [[4 век]] областта остава в [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]].
 
=== Средновековие ===
Тъй като областта е разположена на границата на [[Римска империя|Римската империя]], още от [[3 век]] е подложена на нашествия на различни народи - – [[язиги]], [[гепиди]], [[вестготи]], [[хуни]], [[остготи]], [[прабългари|българи]], [[славяни]], [[авари]]. В средата на [[6 век]] император [[Юстиниан I]] прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е [[Кастра Мартис]], край днешния град [[Кула (град)|Кула]].
 
През по-голямата част от [[7 век]] територията на Областобласт Видин е в сферата на влияние на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. В края на века или в началото на следващия е завладяна от [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през [[691]]-[[693]]. Според [[Васил Златарски]], [[Тимошко]] е включено в състава на България при управлението на хан [[Тервел]] ([[700]]-[[721]]). <ref>Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), С. 1918, с. 253 </ref> През [[10 век]] е усилена [[Баба Вида|Видинската крепост]], която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на [[Комитопули]]те Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар [[Самуил]]. Градът е превзет от император [[Василий II]] през [[1002]] след осеммесечна обсада.
 
През [[13 век]] Видин става център на [[Видинско деспотство|Видинското деспотство]], васално на царете в [[Търново]], което в определени периоди достига до река [[Искър]] на изток и включва басейна на [[Нишава]] на юг. В края на века деспот става [[Шишман]], потомци на когото са последните владетели на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Синът му [[Михаил III Шишман Асен|Михаил Шишман]] първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, [[Белаур]], също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник [[Иван Стефан]] срещу ловешкия деспот [[Иван Александър]], който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
 
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара, приела християнското име Теодора, и раждането на Иван Шишман, около [[1356]] Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на "багрянородения"„багрянородения“ Иван Шишман и създава [[Видинско царство]] под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син [[Иван Срацимир]], с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През [[1365]] [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I]] завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до [[1369]]. През [[1388]] Иван Срацимир се признава за васал на [[Османска империя|Османската империя]] и във Видин се установява османски гарнизон. През [[1396]] император [[Сигизмунд]] предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при [[Никопол]] султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
 
През [[1407]] синът на Иван Срацимир [[Константин]], с помощта на влашкия княз [[Мирчо I]], успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до [[1413]] (според някои изследователи  до [[1418]]), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през [[1425]] и походите на [[Владислав III]] през [[1442]]- – [[1444]].
 
=== Османско управление ===
Видин през Османско владичество е бил един от най-важните градове на Балканите. До 1846 г. санджак Видин е свързан санджак на РумелиѝскиРумелийски санджак. След 1846 г. е Манастърски вилает.
 
През 1801- – 1802 г. е построена джамията на Осман Пазвантоглу, сега паметник на историческото наследство. Тази джамия е единственият мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма - – полумесец.
 
Във Видин има и останки от сарая на Осман Пазвантоглу.
Ред 996:
== Икономика ==
=== Транспорт ===
През територията на Областобласт Видин преминава [[Европейски път E79]], съвпадащ в този участък с [[Републикански път I-1]]. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през [[Ружинци]], [[Димово]] и [[Дунавци]] и завършвайки във [[Видин]]. Преминаването на Европейски път E79 през река [[Дунав]] се осъществява чрез ферибота Видин-[[Калафат]], като в процес на изграждане е и мост над реката, втори по границата между България и [[Румъния]] (вижте [[Мост Видин-Калафат]]). В областта се намират и [[Републикански път II-12]] (Видин-[[Брегово]]) и [[Републикански път II-14]] (Видин-[[Кула (град)|Кула]]-[[Връшка чука]]), както и началният участък на [[Републикански път II-11]] (Дунавци-[[Арчар]]-[[Лом]], продължаващ край река Дунав до [[Никопол]]). Останалите пътища са с местно значение.
 
[[Железопътна линия|Железопътните линии]] в Областобласт Видин са [[Брусарци]]-[[Гара Орешец]]-Видин и нейното удължение Видин-[[Кошава (село)|Кошава]]. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.
 
[[Пристанище]]то на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната [[ро-ро]] линия до град [[Пасау]].
Ред 1012:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.vidin.government.bg/094/60-16-16/index.html Официален сайт на Областнатаобластната администрация, на Видин]
* [http://www.vidin-online.com Неофициален сайт на Областобласт Видин]
 
{{Области на България}}