Уикипедия

Арабско кралство Сирия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 11:
Файсал многократно пътува до Европа от ноември 1918 г. в опити да убеди Париж и Лондон да променят позицията си, но без успех. След въвеждането на френската армия в отредената й по споразумението територия, генерал Анри Гуро е назначен за върховен комисар на Сирия и Киликия.
 
{{факт|По време на Парижката мирна конференция, Фейсал изпада в изключително неловко положение, понеже никой не обръща внимание на арабските искания. Отделно от това Британия е поела ангажименти с [[Декларация на Балфур|декларацията на Балфур]], с което създаването на единна [[Велика Сирия]] с [[Палестина]] започва да изглежда като мираж.|2015|11|10}}
 
{{факт|Постепенно отношението на арабите към победителите от Антантата започва да се променя, въпреки че Файсал постига компромис с френския премиер [[Клемансо]] и ционисткия лидер [[Хаим Вейцман]] по въпроса за еврейската имиграция към Палестина. Мюсюлмански антихашимитски бунтове избухват първо в ливанските планини Ливан и Антиливан, чието арабско и предимно ислямско изповядващо население не желае да бъде включвано в новата най-вече християнска държава [[Велик Ливан]].|2015|11|10}}
 
{{факт|През март 1920 г. Сирийският национален конгрес в Дамаск, оглавяван от Ал Атаси Хашим, приема резолюция, станала известна като споразумението Фейсал-Клемансо. Конгресът обявява независимостта на Сирия в естествените й граници (включително Палестина) и обявява за арабски крал Фейсал. Конгресът също така обявява създаването на тесен политически и икономически съюз със съседен Ирак, изисквайки независимост и за тази подмандатна британска територия населена с араби. Арабското правителство начело с Али ар-Рида Рикаби встъпва в длъжност на 9 май 1920 г. Предходно на 25 април става ясно за подписания [[Севърски договор]] по силата на който Палестина, [[Трансйордания]] и [[Ирак]] остават под британски мандат. Сирия е залята от протести. Новото правителство въвежда задължителна военна служба и започва финансиране на редовна армия.|2015|11|10}}
 
{{факт|Тези актове предизвикват ответна реакция на Франция, а маронитската патриаршия осъжда действията като "държавен преврат". В Бейрут, християнската преса изразява своята неприязън към правителствените решения на крал Файсал. Ливанските националисти се възползват от избухналата криза, за да свикат Съвета на християнските лидери в Баабде на 22 март 1920 г., който обявява независимостта на Ливан.|2015|10|19}}
 
{{факт|На 14 юли 1920 г. генерал Анри Гуро поставя ултиматум на Фейсал, с който изисква сътрудничество или война. Файсал избира да сътрудничи, но младият му военен министър Юсеф ал-Азмехне не му се подчинява и младата сирийска арабска армия е разбита в битката при Майсалун, а арабският военен министър пада убит на бойното поле. Френската армия влиза в Дамаск на 24 юли 1920 г.|2015|10|19}}
 
{{факт|След финалния акорд на общоарабската държавност, в съответствие с решенията на Конференцията в Сан-Ремо в подмандатната френска територия се образуват следните държавни образувания:|2015|10|19}}
* [[Държава Дамаск]];
* [[Държава Алепо]];
* [[Алевитска държава]];
* [[Джабал ал-Друз]] (през 1921 г.);
* [[Санджак Александрета]] (1921) и
* Велик Ливан (1920).
 
[[Категория:Исторически държави в Близкия Изток]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Арабско_кралство_Сирия“.