Блез Паскал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 78.83.246.66 (б.), към версия на BotNinja |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Блез Паскал
| име-оригинал = Blaise Pascal
| категория = философ
| описание = френски философ
| портрет = Blaise_pascal.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Клермон-Феран]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха =
| школа =
| интереси =
| идеи = [[Облог на Паскал]]<br />Незавършен труд „Апология на християнската религия“ (издадена като „Мисли“)
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = [[Екзистенциализъм|Екзистенциализма]] }}{{Личност/Учен
| категория = философ
| област = [[Математика]], [[физика]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[Триъгълник на Паскал]]<br />[[Теорема на Паскал]]<br />Основополагащи трудове за [[Теория на вероятностите|Теорията на вероятностите]]
| награди =
| титла =
| членства =
| повлиян =
| повлиял =
}}
| подпис =
}}
'''Блез Паскал''' ({{lang-fr|Blaise Pascal}}, {{lang-la|Blasius Pascalis}}) е френски [[математик]], [[физик]], [[религия|религиозен]] [[философ]], [[теолог]] и [[писател]].
== Биография ==
Паскал е роден в семейството на [[Етиен Паскал]], любител-математик и високо ерудиран юрист – съветник при кралския двор. Именно в семейството си, където е възпитан в духа на [[педагогика|педагогическите]] идеи на [[Мишел дьо Монтен]], Паскал получава първоначалните си познания по [[математика]] и [[философия]] и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо. Всъщност бащата, заел се с образованието на сина си, го въздържа от по-сериозни занимания с математика до 15-годишната му възраст, смятайки, че по-ранното изучаване на толкова сложна [[наука]] пречи на възпитанието. Година по-късно обаче Паскал издава знаменитото ''„Есе за коничните сечения”'' (''Essai pour les coniques''), в което е развита наречената по-късно на негово име „теорема на Паскал”. Още в юношеска възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи. 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина, която по-късно доразработва и която под названието „Колело на Паскал” получава кралски [[патент]] през 1649 г.
1646 година е преломна за мирогледа на Паскал. През тази година баща му заболява тежко и за Блез се грижат двама учени-монаси, последователи на реформистките идеи на абата на манастира „Пор Роял” Сен Сиран, който проповядва идеите на [[Корнелий Янсен]], че само [[Бог|Божествената]] [[благодат]] може да спаси човека, стига той самият да достигне до нея. Не след дълго Паскал прегръща идеите на [[янсенизъм|янсенизма]] и става техен ревностен последовател и проповедник. Под негово влияние сестра му Жаклин, дотогава твърде популярна красавица в светските среди на [[Париж]], полага [[монах|монашески]] обет. Самият Блез Паскал ще се реши на подобна стъпка малко по-късно, а междувременно продължава задълбочените си занимания в областта на математиката и физиката.
През нощта на 23 ноември 1654 г. „около 10 и половина вечерта” Паскал преживява духовен обрат. Влязъл в мистичен контакт с Бога, той се оттегля от светските дела и се посвещава на [[Иисус Христос]]. Това свое преживяване той записва на парче [[пергамент]], което зашива в подгъва на дрехата си и носи със себе си цял живот. Намерено е след смъртта му. Този текст, известен като „Амулетът на Паскал” или „Memento” („Помни!”), самият Паскал нарича „Feu” – „огън”.
Постепенно Паскал става все по-близък до кръга на янсенистите и обществото, свързано с „Пор Роял”, участва с категорична позиция в религиозните спорове от онова време. Последните си години прекарва именно в тази обител. Тежко болен – [[мигрена]], хронично болни зъби, [[бъбречна недостатъчност]], в края на живота си той се посвещава изцяло на християнството и пише знаменитите „Мисли” – всъщност бележки, които си води за създаването на така и ненаписания бъдещ труд „Апология на християнството".
== Математика ==
С приносите си в няколко различни математически дисциплини Паскал се нарежда сред универсалистите в математиката. Признат е и за един от основоположниците на теорията на вероятностите съвместно с [[Пиер Ферма]], и на [[хидростатика]]та заедно с [[Галилео Галилей]] и [[Симон Стевин]].
Първия си математически резултат Паскал получава на 16 години: в статия за коничните сечения формулира една от важните теореми на [[проективна геометрия|проективната геометрия]], а именно че пресечните точки на срещулежащите страни на всеки [[шестоъгълник]], вписан в [[конично сечение]], лежат на една [[права]].
[[Image:Pascal triangle small.png|right|thumb|240px|Триъгълник на Паскал]]
Паскал посвещава ред свои трудове на аритметичните редове и [[биномен коефициент|биномните коефициенти]]. В ''„Трактат за аритметическия триъгълник“'' дава определение на т.нар „[[триъгълник на Паскал]]“ (още наричан ''характеристичен триъгълник'') - таблица, в която коефициентите на разлагането на <math>(a + b)^n</math> са разположени във вид на [[триъгълник]]. Чрез [[математическа индукция]] той показва как биномните коефициенти се получават от тази таблица, а също и приложението им в [[комбинаторика]]та и [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. Самият термин „комбинаторика“ е въведен именно от Паскал.<ref>''„Математически термини“'', Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984</ref>
Голям принос има Паскал и към [[инфинитезимално смятане|пресмятането на безкрайно малките и безкрайно големите числа]] и [[геометрия]]та. Изследвайки свойствата на [[циклоида]]та, той предлага общи методи за определяне на [[ректификация|дължината]], [[квадратура]]та и центъра на тежестта на различни [[крива|криви]] ([[архимедова спирала]], [[парабола]]). В ''„Трактат за синусите на четвъртината от кръга“'', изчислявайки [[Списък с интеграли на тригонометрични функции|интегралите на тригонометричните функции]], в частност [[тангенс]]а, въвежда [[елиптичен интеграл|елиптичните интеграли]], които по-късно играят голяма роля в математическия анализ и неговите приложения. Доказва редица [[теорема|теореми]], отнасящи се към [[интегриране по части|интегрирането по части]].<ref>''„Выдающиеся математики“'', А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська школа", Киев, 1987</ref>
Още през 1642 г. Паскал конструира изчислителна машина за две аритметични операции. Той се приема за конструктор на първия цифров [[калкулатор]].
== Физика ==
Съвсем млад, Паскал възпроизвежда и продължава някои от експериментите на [[Еванджелиста Торичели]] и се опитва да обобщи неговите изводи. Често организира публични демонстрации на тези си опити, но поради неумелото боравене с химикали като [[живак]] получава сериозни здравословни увреждания. След срещата си с [[Рене Декарт]] през 1647 г. публикува „новите опити, свързани с пустотата” (Expériences nouvelles touchant le vide). През следващата година извършва знаменитите си барометрични експерименти, дали път на развитието на [[хидродинамика]]та и [[хидростатика]]та, разрушили старите представи, че „природата се бои от празнотата (пустотата)”. Тези експерименти имат както теоретичен, така и практически характер – например усъвършенствани са конструкциите на [[барометър]]а и [[хидравлична преса|хидравличната преса]]. Тогава се оформя и известният „[[Закон на Паскал]]”, според който във всички точки от една [[течност]], действието на повърхностните сили е еднакво.
Запазени са само предварителни бележки за трактата ''„Наука за пустотата”'', в който Паскал призовава за еманципиране на науката от религията относно [[методология]]та, а също и за синтез между постиженията в тези две области на човешкото познание.
По-късно Паскал пише и трактатите ''„За равновесието на течностите“'' и ''„За теглото на въздуха“''.
== Литература ==
Паскал не пише чисто [[художествена литература|художествена]] [[проза]]. Най-близки до това определение са неговите „Писма до един провинциал”, съдържащи оригинална [[ирония]], умело боравене със [[стилистична фигура|стилистичните фигури]] и [[троп]]и. Литературното наследство на Паскал се състои основно във влиянието, което той оказва на бъдещите писатели – и като стил, и като мисъл – [[Франсоа Ларошфуко]], [[Морис Лафайет]], [[Сьорен Киркегор]], [[Фьодор Достоевски]], [[Хорхе Луис Борхес]] и др.
== Философия и теология ==
| |||