Разлика между версии на „Терористични актове в България (1984 – 1987)“

м
редакция без резюме
м ({{основна|Атентат на гара Буново}})
м
Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.<ref>[http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=645&Itemid=2| „Възродителният процес“ от 1984–1989 г. Част 1]</ref> Според следствието на Държавна сигурност само 1 група, разкрита с делото за оперативна разработка ''"Мерзавците"'', извършва многобройни убийства с атентати. По нейната тактика - 2 терористични атаки с по 2 едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.
 
Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред хотел <sub>"</sub>Интернационал" в курорта "Златни пясъци", палежите на групата на ''"Кърлежите"'' и саботажите на ''"Хлебаровската"'' диверсионна група, са извършени само от групата, разкрита със споменатата оперативна разработка. Това сочат документите на Главното следствено управление.
 
Съществува недоказана версия, според която самата „Държавна сигурност“ / МВР организира и извършва атентатите, за да оправдае т. нар. Възродителен процес - на преименуване и репресии над българските турци. Към момента на извършването и разследването на нападенията за тях няма абсолютно никаква официална информация. Данните, както са водени от „Държавна сигурност“, са публикувани едва след падането на комунистическия режим на БКП.
 
==Акции преди терористичните актове==
През 1987 г. е арестуван и [[Ахмед Доган]], който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове <ref>[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=283&t=27894| Ахмет Доган е осъден за организирането на Атентат на гара Буново]</ref>, няма безспорни данни.
 
На 25 април 1988 г. 3-тама терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от [[Държавния съвет на НРБ]] и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на [[Желю Желев]] и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност 1 получава 2 години затвор, а 2-ма - по 1 година лишаване от свобода.
 
==Изводи и последствия==
В доклад на ген.-полк. Григор Шопов, заместник-министър на вътрешните работи, изнесен на Съвещанието на службите по сигурността от братските социалистически страни, състояло се от 21 до 27 ноември 1987 г. във Варна с участието на първия заместник-председател на [[КГБ]] на [[СССР]] арм. ген. Ф. Д. Бобков., се посочва, че ''"... създадените нелегални групи и организации са установили чрез временно пребиваващи чужденци, служители на посолството или консулствата, връзки с изселнически организации и чрез тях - с МИТ"'' (Националната служба за разузнаване и контраразузнаване на Турция).
 
Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на [[ДПС]], чийто лидер е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност (има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от 1 разузнаване). Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволичносамолично 1 година по-късно, разбита с кирки след 8 години от младежи и окончателно, заeднo с чешмата, всичко е съборено и теренът е подравнен по заповед на [[Дирекция за национален строителен контрол|Дирекцията за национален строителен контрол]] след решение на Върховния административен съд през 2009 г.
 
През 5-те години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (загиналите) са 29 души - жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г., 7 души (включително 2 деца) при атентата на гара Буново, 3 осъдени на смърт през ноември 1988 г. и разстреляни, 9 протестиращи и войник в периода 19-27 май 1989 г.