Разлика между версии на „Терористични актове в България (1984 – 1987)“

м
редакция без резюме
м
м
В периода [[1984]] - – [[1987]] г., в хода на т.нар. [[Възродителен процес]], в [[България]] са разкрити 42 нелегални протурски групи; извършени са терористични актове и [[саботаж]]ни акции.
 
Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - – атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.<ref>[http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=645&Itemid=2| „Възродителният процес“ от 1984–19891984 – 1989 г. Част 1]</ref> Според следствието на Държавна сигурност само 1 група, разкрита с делото за оперативна разработка ''"Мерзавците"„Мерзавците“'', извършва многобройни убийства с атентати. По нейната тактика - – 2 терористични атаки с по 2 едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.
 
Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред хотел <sub>"</sub>Интернационал"„Интернационал“ в курорта "Златни„Златни пясъци"пясъци“, палежите на групата на ''"Кърлежите"„Кърлежите“'' и саботажите на ''"Хлебаровската"„Хлебаровската“'' диверсионна група, са извършени само от групата, разкрита със споменатата оперативна разработка. Това сочат документите на Главното следствено управление.
 
Съществува недоказана версия, според която самата „Държавна сигурност“ / МВР организира и извършва атентатите, за да оправдае т. нар. Възродителен процес - – на преименуване и репресии над българските турци. Към момента на извършването и разследването на нападенията за тях няма абсолютно никаква официална информация. Данните, както са водени от „Държавна сигурност“, са публикувани едва след падането на комунистическия режим на БКП.
 
==Акции преди терористичните актове==
* През пролетта на [[1983]] г. е създадена група от 3 терористи и помагач. Предишните им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния глава [[Тодор Живков]], министъра на вътрешните работи ген.-полк. [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]] и държавни органи и институции (14.06.1976 - – 31.05.1983). До ликвидирането на групата на 13 август 1987 г. тя продължава тази практика, като я разширява, включвайки [[Главно мюфтийство|Главното мюфтийство]] и [[Джамия|джамийски]] настоятелства.
* На [[6 септември]] 1983 г. са опожарени 750 декара гора при яз. „[[Камчия]]“. Разхвърляни са пропагандни листовки.
* През есента на 1983 г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария. Предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара [[Карнобат]], за да се стигне до влакова катастрофа.
* На [[1 януари]] 1984 г. в заплашително писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов е поета отговорността за опита за саботаж и извършеното опожаряване на земеделски земи.
* На [[3 март]] 1984 г. на Автогара „Юг“ в [[Пловдив]] е изоставен куфар с устройство за дерайлиране на влакове (т.н. "обувка"„обувка“).
 
==Първи терористични нападения==
Атентатите на 30 август 1984 г. са координирана терористична атака на протурски терористи в [[Пловдив]] и [[Варна]] - – 2-а най-големи провинциални града в България.<ref name="mfa.government.bg">[http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/125.html Социализъм. Хронологична таблица - – на сайта на Министерството на външните работи]</ref> Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.<ref>[http://www.imir-bg.org/book256.htm Публикация на сайта на „Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР)“]</ref>
 
На мястото на взрива на гарата в Пловдив е поставена скромна възпоменателна плоча.
 
След като следствието заключава, че терористите са разкрити, твърди, че те са група от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената протурска терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Възникналата през 1985 г. организация "[[Турско национално-освободително движение в България]]" залага основно на методите на граждански натиск, пропаганда и задгранична разгласа и, според нейните заявления, не участва в активни терористични действия.
 
==Втори терористични нападения==
=== Гара Буново ===
{{основна|Атентат на гара Буново}}
 
В 21:32 часа на [[9 март]] [[1985]] г. на гара [[Буново (Софийска област)|Буново]] от същите (според следствието на ДС) протурски терористи е взривен ''вагонът за майки с деца'' (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас - – София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и взривът настъпва на гарата. При [[Атентат на гара Буново|Атентата на гара Буново]] загиват 7 души (две деца, жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
 
Убитите са Георги Цветков (на 12 г.), Стефан Атанасов (13), Райна Бозукова (64), Николай Генков (63), Стилян Иванов (60), Емил Николов (40) и Яворка Петрова (38). Тежко ранени са Мирияна Петрова (14), Бонка Найденова (15), Христо Бенков (60), Верка Ганкова (54), Василка Найденова (45), Марин Недялков (44), Василка Недялкова (40), Метка Василева (38) и Венета Цанова (35).
 
=== Хотел „Сливен“ ===
След 30 минути, в 22:00 ч., в [[Сливен]] е взривенaвзривена бомба във фоайето на хотел „Сливен“ - – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката"„Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.
 
==Други терористични актове и саботажи==
* Протурската терористична група ''"Кърлежите"„Кърлежите“'' запалва горски масиви и обществени сгради.
 
* На [[22 май]] 1984 г. "протурски"„протурски“ терористи взривяват с 4,5 килограма тротил църквата в село [[Бенковски]].
 
* През есента на 1984 г. е регистриран провален саботаж, целящ влакова катастрофа край гара [[Айтос]].
* През [[1985]] г. избухва взрив в супермаркет в [[Бургас]]. Заподозрян като негов извършител е член на терористичната група, взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.
 
* През 1985 г. в Разградски окръг ''"Хлебаровската"„Хлебаровската“'' диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.
 
* През юни 1985 г. е извършен атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм, взривено до спортна площадка.
* През лятото на 1985 г. има нов опит за саботаж с късо съединение в контактната мрежа край гара Карнобат.
 
* На [[31 юли]] [[1986]] г. в курорта "Дружба"„Дружба“ (днес [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. Константин]]) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник "Слава"„Слава“, настроен за 15:30 ч. Той съдържа около 3 килограма експлозив - – 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 килограма амониева селитра, поставен в 5-литров съд за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал от летовник за забравен багаж. Експлозивът е пренесен на безопасно място и обезвреден от МВР.
 
* На 26 декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. [[Люляково (Област Кърджали)|Люляково]] (дн. [[Област Кърджали]]) и са разхвърляни листовки с "протурско„протурско съдържание"съдържание“. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.
 
* В края на 1986 г. е опожарена балирана слама в района на [[Провадия]].
 
* На [[7 юли]] [[1987]] г. 2 деца - – Дарин Христов (на 12 г.) и Николай Петков (15) от Добрич са отвлечени с кола от 3 протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал"„Интернационал“ в курорта [[Златни пясъци]] и раняват 3 души - – 2 чужди летовници и българин. Обградени в засада от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в [[Странджа]] засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - – тежко и остава инвалид, 2 терористи са убити от взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.
 
* Август 1987 г. - – до [[10 август]] са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта [[Слънчев бряг]]. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.
 
==Ликвидиране на основната група==
Терористите по делото за оперативна разработка ''"Мерзавците"„Мерзавците“'' са разкрити през 1987 г. от оглавяваното от ген.-майор Сава Джендов Шесто управление на Държавна сигурност, направление "Т"„Т“ (терор). Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.
 
На 13 август 1987 г. са арестувани 2-ма от терористите, а на 19 август същата година е задържан 3-ят от групата. Задържан е и техен помагач, осигурил отровата, излята във вододайната зона, брат на единия терорист. Арестувани са също 3 съпричастни към разследването.
През 1987 г. е арестуван и [[Ахмед Доган]], който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове <ref>[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=283&t=27894| Ахмет Доган е осъден за организирането на Атентат на гара Буново]</ref>, няма безспорни данни.
 
На 25 април 1988 г. 3-ма терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от [[Държавния съвет на НРБ]] и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоpзатвор, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на [[Желю Желев]] и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност 1 получава 2 години затвор, а 2-ма - – по 1 година лишаване от свобода.
 
==Изводи и последствия==
КоординиранaКоординирана терористичнaтерористична атакaатака с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи"„слепи“ атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.
 
Атентатите предизвикват ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена, чийто период се определя от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.
 
Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци"„Мерзавци“ и "Двуличник„Двуличник 87"87“, както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, не са разсекретени. Съществуват съмнения, неопровергани и до днес, че осъдените на смърт всъщност са били разменени с [[Турция]]. Единият терорист е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Другият също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
 
В доклад на ген.-полк. Григор Шопов, заместник-министър на вътрешните работи, изнесен на Съвещанието на службите по сигурността от братските социалистически страни, състояло се от 21 до 27 ноември 1987 г. във Варна с участието на първия заместник-председател на [[КГБ]] на [[СССР]] арм. ген. Ф. Д. Бобков., се посочва, че ''"... създадените нелегални групи и организации са установили чрез временно пребиваващи чужденци, служители на посолството или консулствата, връзки с изселнически организации и чрез тях - – с МИТ"'' (Националната служба за разузнаване и контраразузнаване на Турция).
 
Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на [[ДПС]], чийто лидер е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност (има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от 1 разузнаване). Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самолично 1 година по-късно, разбита с кирки след 8 години от младежи и окончателно, заeднoзаедно с чешмата, всичко е съборено и теренът е подравнен по заповед на [[Дирекция за национален строителен контрол|Дирекцията за национален строителен контрол]] след решение на Върховния административен съд през 2009 г.
 
През 5-те години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (загиналите) са 29 души - – жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г., 7 души (включително 2 деца) при атентата на гара Буново, 3 осъдени на смърт през ноември 1988 г. и разстреляни, 9 протестиращи и войник в периода 19-27 май 1989 г.
 
== Вижте също ==
* [[Възродителен процес]]
* [[Атентат на гара Буново]]