Никос Казандзакис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
Drzewianin (беседа | приноси) м форматиране: 3x тире-години, 2x тире, интервал, кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 25:
}}
'''Никос Казандзакис''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Νίκος Καζαντζάκης'') е [[Гърция|гръцки]] [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и мислител.
Приеман за най-важния гръцки писател и философ на [[20 век]], той получава световна известност след филмирането на романа му „[[Алексис Зорбас]]“ под името „[[Зорба гъркът (филм)|Зорба гъркът]]“ през [[1964]] г. с [[Антъни Куин]] в главната роля.
Ред 32:
Никос Казандзакис е роден на [[18 февруари]] [[1883]] г. в [[Ираклион]], [[Крит]], днешна Гърция, тогава в [[Османската империя]].
Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на [[есе]]та, [[новела|новели]], [[поема|поеми]], [[трагедия|трагедии]], [[пътеводител]]и и преводи на класически произведения като „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]] и „Фауст“ на [[Гьоте]]. Както своя герой [[Одисей]] (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция
Баща му е Михалис Казандзакис, [[фермер]] и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След [[Критско въстание (1897 - 1898)|Критското въстание]] семейството бяга в [[Пирея]], където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на [[бежанец]].
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в [[Наксос]], където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899
[[File:Kazantzakis Grab.jpg|ляво|thumb|220px|„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.“<br>„''Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.''“]]
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за [[Париж]], където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и [[философия]] в известния „Колеж дьо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава [[ницше]]анските си възгледи. През периода
[[File:Kazantzakisgrave.jpg|220px|thumb|Гробът на Казандзакис в [[Ираклио]]]]
Писателят прекарва много време работейки в [[обществения сектор]]. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с [[Ленинска награда за мир]]. Но след тригодишно пътуване в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] се разочарова от [[болшевики|болшевишките]] идеи.
Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о.[[Егина]], а през 1948 г. се премества в [[Антиб]], Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода
== Произведения ==
Ред 52:
* {{Моята библиотека автор|nikos-kazandzakis|Никос Казандзакис}}
* [http://www.kazantzakis-museum.gr Nikos Kazantzakis Museum] {{икона|el}} {{икона|en}} {{икона|fr}} {{икона|de}}
* [http://www.amis-kazantzaki.gr International Organization
{{Нормативен контрол}}
|