Николай Николаев (политик): Разлика между версии

Подполковник '''Николай Петров Николаев''' е [[България|български]] [[офицер]], [[юрист]] и [[политик]]. Дългогодишен преподавател по [[право]] във [[Военната академия]], той участва във второто правителство на [[Георги Кьосеиванов]] ([[1936]]-[[ – 1938]]). Николай Николаев е зет на политика [[Теодор Теодоров]].

Николай Николаев е роден в [[Шумен]] презна 28 януари [[1887]] година. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Княжеско Височество училище]] в [[София]] ([[1906]]) и Военно-юридическа академия в [[Русия]] ([[1910]]). Офицер от [[кавалерия]]та, служи в [[Десети конен полк|10^-и конен полк]], той участва в [[Балкански войни|Балканските войни]] като командир на [[ескадрон]], а в [[Първа световна война|Първата световна война]] като военен следовател и съдия. Презв [[1920Първа конна дивизия|1^-ва конна дивизия]], като председател на 2^-ри жандармерийски военно-полеви съд. През 1920 напуска армията с чин [[подполковник]].

През 1935 става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на [[Общество на народите|Обществото на народите]] в [[Монтрьо]] ([[1936]]). Той участва в 54-ото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936-[[ – 1938]]). През [[1944]] е посланик в [[Швеция]], където остава след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]].<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X</ref>