Чосон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) м форматиране: 7x тире-години, 2x А|АБ, 32 интервала, кавички, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
|край = 1897
|континент = Азия
|столица = Хансонг (днешен [[Сеул]])
|език = корейски
|религия = нео конфуцианство, корейски [[будизъм]], корейски [[шаманизъм]], християнство (от 1886) <ref name="easternspirit" />
Ред 20:
|управляващ_длъжност1a = Сънджон (последен)
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1907 – 1910
|длъжност2 = Йонгучонг (Главен държавен съветник)
|управляващ_длъжност2 = Чонг Ду-чон
|год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1392 – 1398
Ред 52:
По време на царуването си, Чосон насърчено затвърдява китайските идеали и доктрини на [[конфуцианство]]то в корейското общество. Нео конфуцианството е утвърдено като новата идеология на династията. Будизмът е отчасти отхвърлен и дори понякога се стига до гонения.<ref name="easternspirit">[http://www.easternspirit.org/page.php?36 История на Корея. Детелина Маринова]</ref> След като [[Корейския полуостров|Корейският полуостров]] се обединява, идват разцвет на културата, търговията, науката, литературата и технологията. Въпреки разцвета, Чосон е няколко пъти отслабен от късния XVI до ранния XVII век, когато са японските и манджурските нашествия, които водят до тежка изолационна политика. Въпреки това след края на Второто Манджурско нашествие страната е близо 200 години в мир.
Независимо от разцвета и мира в продължение на 200 години, през XVIII век династията е към своя край, когато посреща вътрешни борби, борби за власт и международен натиск, Чосон се разпада в края на XIXв. Династията оставя огромно културно наследство – [[традиции]], [[етикет]], културни норми, обществени нагласи към текущи въпроси и
== Ранен период ==
Ред 63:
== Среден период ==
=== Японски нашествия ===
[[File:YiSunsin person.jpg|thumb|ляво|200px|Генерал И Сун-шин ([[28 април]] [[1545]]–[[16 декември]] [[1598]])]]
Цялата корейска история е белязана от пиратски действия по море и суша. Единствения начин за Чосон тогава е морския флот да осигури търговията срещу японските пирати. Развитата технология като подобрен барут и „огнената карта“- първообраза на [[Реактивна система за залпов огън|Реактивната система за залпов огън]] спомагат пиратите да бъдат държи настрана.
По време на Японските инвазии, военачалника [[Тойотоми Хидейоши]] в заговор да завладее династия Мин с португалски оръжия, използва Чосон като трамлин и нахлува с [[даймьо]] и армията им. Разделението на съда в Чосон, неспособността да се оцени военната ситуация и неуспешните дипломанически договоряния с [[Япония]] довеждат до лоша подготовка от страна на държавата. Използването на европейски оръжия от японците, остава по-голямата част от южния [[Корейския полуостров]] окупиран с месеци включително и днешните столици [[Пхенян]] и [[Сеул]]. Въпреки силната атака на Япония, благодарение на генерал И Сун-шин, отчасти най-вероятно образувалата се партизанска война и местната съпротива забавят нашествието. Адмирал И успешно установява контрол по вода, а китайците се включват с голяма войска, с което изблъскват японците. По време на войната Чосон изобретява много оръжия като огнената карта и корабът-костенурка. Отношенията на между Корея и Япония се въстановят до 1609 г.<ref name="easternspirit" />
=== Манджурски нашествия ===
След Японските нашествия, Чосон бил отслабен. От друга страна Нурхаци, вожд на [[Джурчени|Джурчените]], целял да обедини Манджурия в силна коалиция и която по-късно синът му Абахай преименувал на манджури. Нурхаци от своя страна изпраща до [[Китай]] „Седемте оплаквания“, чрез които започва да води военни конфликти. По това време на власт в Чосон бил петнайстият крал Кланхе, която изпаднал в тежка ситуация – и двете воюващи страни поискали помощ от страната. Първоначалното решение на крал Кланхе било Чосон да не подкрепи нито една от воюващите страни, но съдът се противопоставил остро на решението му, аргументирайки се, че без намесата на Китай по време на нашествията от страна на [[Япония|Япония]], Чосон щял да бъде разрушен.<ref name="books.google.bg2">[https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=ou-hq_FlQY4C&oi=fnd&pg=PR5&dq=East+Asia%0AA+Cultural,+Social+and+Political+History&ots=rJ0bZeEN5i&sig=d6oAheUS2th9dg6umDAYdpOVvY0&redir_esc=y#v=onepage&q=East%20Asia%20A%20Cultural%2C%20Social%20and%20Political%20History&f=false Източна Азияːкултурна, социална и политическа история]</ref> През 1623 Кланхе е свален от престола и заменен с Инджо, който прогонва всички подръжници на предишния крал и открито подкрепя Китай, но генерал И Глал организира бунт, който отслабва много северните граници. Въпреки това, крал Инджо решава да постави по-голяма военна сила в столицата, отколкото по северните граници. През [[1627]] година армията на Манджурия състояща се от 30,000 войници навлизат в Чосон, по северните граници те са подкрепени от янбан (държавните служители и офицерите), които били подръжници предишния крал Кланхе и същата година Чосон е принудена на приеме „братски“ отношения с Манджурското кралство. Въпреки победата на Чосон, крал Инджо не спира да се противи на вече остановената династия Цин и император Абахай изпраща наказателин отряд от 120,000 цивилни. Победен Инджо е принуден да признае Цин като сюзерен, вместо Мин. Последвалия крал Хьоджон се опитва да си отмъсти, но така и не осъществява плановете си. <ref name="books.google.bg2" /> Като последница от поражението, Чосон трябвало да даде няколко принцесите си на регента, принц Доргон, които станали наложници. <ref name="books.google3">[https://books.google.bg/books?id=BRl1sWYShpcC&pg=RA1-PA200&dq=dorgon+korean+princess&hl=en&sa=X&ei=KaNsVbuZC8KEsAXjy4HoDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=dorgon%20korean%20princess&f=false „Случки, които оформят днескашния свят“]</ref> <ref name="books.google4">[https://books.google.bg/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA892&dq=dorgon+korean+princess&hl=en&sa=X&ei=KaNsVbuZC8KEsAXjy4HoDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=dorgon%20korean%20princess&f=false „The Great Enterprise: The Manchu Reconstruction of Imperial Volume 1“]</ref>
Въпреки, че двете държави въстановява икономическите си отношения, много интелектуалци и лидери смятат, Цин за варвари и продължават да използват името на предишната династия като официално име на държавата до 1861. <ref name="hup.harvard">[http://www.hup.harvard.edu/catalog.php?isbn=9780674060739 „Tradition, Treaties, and TradeːQing Imperialism and Chosŏn Korea, 1850–1910“]</ref>
== Късен период ==
=== Край на династия Чосон ===
През 1863 крал Годжон взема трона. Баща му става регент, докато достигне зряла възраст. През ранните години на 1860-те регента бил главен привърженик на изолационизма и преследването на католици. Големи усилия полага и за въстановяването на двореца Гьонбоккун, седалището на кралската власт. По време на управлението той не изразява предпочитания към фамилии и партии, а просто се старае да насърчи хората. Концентрира се и върху икономиката като раформира данъците. През 1871 Чосон и САЩ се сблъскват, когато [[канонерска лодка]] на САЩ се опитва да влезе без разрешение на корейците.
През 1873 крал Годжон официално поема властта, след като регента официално се отказал от позициите си в двореца бъдещата кралица и императрица Мин добива огромна сила, поставяки семейството си на високи позиции. През 1876, след [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]] в Япония и придобитите западни военни технологии, Чосон е принуден на подпише търговския договор „Ганхвадо“, с който се отварят порти на Япония за търговия и екстериториалност.
Много от корейците мразели чуждото влиние върху страната и корупцията от страна на Чосон. През 1881 била формирана елитна военна част с японски треньори, но заплатите на войниците се бавели и година по-късно се организирали бунтове срещу японските офицери. Войниците дори принудили кралицата да им осигури убежище в провинцията. През 1894 става друг масов бунт от земеделците, които се надигат срещу местния владетел, побеждават го и си разделят помежду си имотите му. Бунта се разраства толкова много, че достига град [[Чонджу]] и управлението моли за помощ Цин за прекратяване на бунта. Цин изпраща 3000 войници и договарят примирие с бунтовниците, но след като японците разбират за намесата на Цин веднага изпращат 8000 войници, завземайки кралския дворец и правейки про-японско правителство през юни 1894, което предизвиква Първата [[Китайско-японска война (1894-1895)]] водена на Корейския полуостров.
== Източници ==
| |||