Христо Танушев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
През войните за национално обединение служи в 5<sup>-а</sup> сборна пионерна дружина и 1<sup>-ва</sup> пионерна дружина, по-късно е началник на автомобилния транспорт в 1<sup>-ва</sup> армия. Кавалер е на орден [[За храброст]] III степен, ІІ клас.<ref> Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.</ref> На 20 март 1919 г. е уволнен от служба.
През 40-те години на 20 век Христо Танушев е вече полковник от запаса и е подпредседател на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. В 1941 година като председател на Крушевското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. На 4 май 1943 година в село Баница произнася тържествена реч по повод годишнината от смъртта на [[Гоце Делчев]]: {{Цитат|Сестри и братя! в продължение на десет години Гоце
Христо Танушев умира на 21 април 1953 година в София.
|