Прилепско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 22:
| забележки = трансформиран правоприемник на старото [[Кралство Расция]]
}}
'''Прилепското кралство''' ({{lang-sr| краљевство Прилеп}} и {{lang-mk| Кралство Прилеп}}) (1365/1371 - 1395) е {{факт|държавно владение, наследило по правоприемство кралската титла на [[Неманичи]]те от [[Кралство Сърбия]]. След смъртта на [[Стефан Душан]], синът му от [[Елена Българска]] - [[Стефан Урош V]] наследява царската титла, която на изток се ползва с по-голямо признание и степен в йерархията - от кралската на [[Папство]]то. Синът на загиналия предводител или [[велик войвода]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]] - Вълкашин Мърнявчевич, наследява дадената на баща му приживе от Елена и Стефан кралска титла на Неманичите и я носи до смъртта си в [[битка при Ровине|битката при рововете]]. Понеже след Чирменската битка Марко е принуден да се признае за [[васал]] на [[Мурад I]], то и кралската титла се обезценява и принизява папството, което я е предоставило. Ето защо, а и с цел да катализира сърбите за борба срещу османците, папската курия присъжда нова такава и трета поред за сърбите - кралската титла на [[Твъртко I]], който е коронясан на [[Димитровден]] 1377 г. над гроба на [[Сава Сръбски|Свети Сава]] в [[Милешево]] за босненски и общосръбски крал.|2015|11|23}}
 
== Статут ==
{{факт|Първоначално личното владение на Мърнявчеви е деспотство, откъдето идва и наименованието ''Прилепска деспотия''. През 1355/56 г. по повод на претенциите на Симеон Синиша за титлата "цар на сърби и гърци", Вълкашин явно като предводител и велик войвода получава кралската титла от Елена и Стефан. Целта е да се неутрализира посредством Вълкашин заплахата от Синиша за трона, но Вълкашин след преустановен поход към Дубровник, срещу позициите на Никола Алтоманович, се отправя в [[Тракия]] на помощ на брат си [[Йоан Углеша]], с който намират смъртта си край Чирмен. Властта и кралската титла след смъртта на Вълкашин, и тази на царя Стефан Урош, остава в Крали Марко, и същия придобива статут на пръв сред равни сред останалите душанови властели - въпреки васалния си статут към османския султан придобит междувременно. Оттук идва и народното предание за "юнакът над юнаците", отразено и в [[бугарщици]]те.|2015|11|23}}
 
{{факт|Със смъртта на Марко и кралският титул изчезва от хрониките. Баязид Светкавицата успешно неутрализира всички свои васали в българските земи до 1395 г., когато в битката при Ровине загиват Крали Марко и [[Константин Драгаш]]. Оцелява единствено [[Константин Балшич]], но и той е посечен преди [[битка при Ангора|битката при Ангора]] заради подозрения в нелоялност към османския султан.|2015|10|12}}
 
== Междусъседски отношения, държавна приемственост, символизъм ==
{{факт|Крали Марко отстъпва владението на [[Скопие]] на [[Вук Бранкович]], понеже бащата на последния е властвал над [[Охрид]], който остава в Марково владение. По този начин при Марко е държавния монетен двор, а при Бранкови - първия столичен български град в западните предели - резиденция на царете [[Роман (цар)|Роман]], Стефан Душан и Стефан Урош.|2015|10|12}}
 
{{факт|През 1397 г. след смъртта на Марко, Константин Драгаш и Иван Шишман, [[княгиня Милица]] измолва мощите на закрилницата на Второто българско царство от Баязид I и ги пренася от Видин в църквата [[Лазарица]] в [[Крушевац]]. По този начин закрилницата покровителства тези земи, като по-сетне [[мощи]]те ѝ са пренесени в Белград, където и остават до [[обсада на Белград (1521)|превземането му от османците]] през 1521 г. Мощите на българската светица са пренесени същата година в Цариград, а впоследствие през 1641 г. в [[Яш]], [[княжество Молдова]], т.е. в североизточна посока към [[Руско царство|Руското царство]] на ''дядо Иван'' ([[Иван Грозни]]), откъдето българите изчакват своето [[освобождение на България|освобождение през 1878 г.]] посредством възстановяване на българската държавност и независимост.|2015|10|12}}
 
== Източници ==