Разлика между версии на „Първо сръбско въстание“

махам твърдения без източник; факт
(факт)
(махам твърдения без източник; факт)
 
== Начало на бунта ==
{{факт|[[Дахии]]те [[Аганлия]]та, [[Кючук Алия]], [[Мола Юсуф]] и [[Мехмед ага Фоча]] се настаняват в Белградския пашалък, идвайки от Видинския през 1801 г., след като убиват обичания от местните управител на пашалъка [[Хаджи Мустафа паша]]. Дахиите си поделят пашалъка на четири дяла и започват да се разпореждат в него като във [[феод]], като [[де факто]] го поставят под властта на Осман Пазвантоглу. [[Високата порта]], макар и недоволна от това положение, не била в състояние с каквото и да е да се противопостави на дахиите, които били подозирани, че само формално и външно, т.е. наужким демонстрират разрив в отношенията си с Осман Пазвантоглу, който портата намирала за много опасен държавен престъпник.|2015|11|23}} Това ново положение в пашалъка не допада на местните князе, които се събират на събрание, но са изненадани от бруталните действия на дахиите, които извършват масово клане в т.нар. [[сеч на князете]] - с цел да стрестнат местните и да заздравят властта си. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref>
 
== Общонароден събор и обявяване на въстание ==
{{факт|След бруталната разправа с недоволните, местните първенци и велможи се събират на събор в [[Орешац]] (на 6 км от [[Аранджеловац ]]) и решават да вдигнат бунт срещу новото статукво, като избират за свой предводител [[Карагеорги Петрович]], който предходно бил подофицер по [[военната граница]] - на служба към Виена. Аганлията прави опит да се споразумее с недоволните, но не успява. От друга страна, Високата порта вижда в народното недоволоство от управлението на дахиите, възможност да ограничи властта на Осман Пазвантоглу и изпраща [[Бекир паша]], който е везир на [[Босненски пашлък|Босненския пашалък]] - да се справи с дахиите и да омиротвори пашалъка. Босненският везир не успява да предприеме нищо сериозно срещу дахиите и въстаниците, поради което Портата след като разбира за истинските намерения на въстаниците (Карагеорги е подозиран в шпионаж за новата [[Австрийска империя]]), назначава за управител на Белградския пашалък [[Хафъз паша]], който тръгва да заеме мястото си в Белград, но е пресрещнат и разбит в първата голяма битка - [[бой на Иванковац|боя на Иванковац]] край [[Чуприя]]. Начело на въстаническите сили са т.нар. източни или моравски войводи - [[Миленко Стойкович]] и [[Петър Добриняц]]. Тази победа окрилява въстаниците.|2015|10|6}}
 
== Военни действия срещу въстаниците ==
{{факт|Високата порта прави втори и последен опит при така създалото се международно положение (прогласяването на [[Австрийска империя]]) да умиротворят пашалъка, особено с оглед предходната [[Хабсбургска Сърбия]], изпращайки въоръжени сили от две страни - от [[Босна]] и от [[Ниш]]. В две поредни битки - [[битка край Мишар|край Мишар]] при [[Шабац]] и [[битка край Делиград|край Делиград]] до Ниш, османските сили са разбити.|2015|10|6}} Тези военниВоенните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата [[Руско-турска война (1806-1812)]], принуждава Портата да сключи посредством [[Петър Ичко]], т.нар. [[Ичков мир]] с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/51#textstart От преговори до война с Портата]</ref>
 
== Замразяване на конфликта, край на въстанието и оценка ==
[[File:Praviteljstvujušči sovjet serbski.JPG|мини|дясно|300п|Гербът на [[Трибалия]] е до този на Сърбия, и не случайно е изобразен на печата на ''Правителстващия съвет сръбски'' (1805–1813).]]
 
{{факт|Сръбската историография, по обясними причини, представя това въстание като национална революция, и то в хода на събитията последвали [[френската революция]].|2015|10|6}} В действителност, това е народно въстание в което участват основно както [[сърби]], така и много [[българи]], особено от [[Поморавие]]то, вкл. и македонски такива, с какъвто произход е и първия сръбски дипломат Петър Ичко - родом от [[Катраница (дем Еордея)]].<ref>[http://literaturensviat.com/?p=57319 БЪЛГАРИ – УЧАСТНИЦИ В ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ]</ref>
== Източници ==