|
== Предистория ==
{{факт|В хода на като цяло неуспешната военна кампания в [[Древна Гърция]] по време на войната със [[Спарта]], [[Древна Атина]] обръща своето внимание към [[Сицилия]]. Съществуващите древногръцки градове на острова по онова време били изключително богати и проспериращи. Атиняните решили, че овладяването на Сицилия би им донесло огромно стратегическо приемущество в жива сила и икономически ресурси, а на важния спартански съюзник [[Коринт]] би се нанесъл силен удар върху презморската търговия. Укрепените по морския път към Сицилия градове-съюзници на Атина от предходния етап на войната ([[Пилос]], [[Керкира]], [[Навпакт]]) биха могли да дадат значителни контигенти за успеха на начинанието.|2015|11|23}}
== Повод ==
{{факт|Като [[casus belli]] послужила просбата към Атина на град [[Сегеста]] за помощ срещу [[Селинунт]], който подържал спартанския съюзник [[Сиракуза]]. От друга страна градът бил [[йонийци|йонийски]], а сиракузците с техните съюзници били, както и спартанците, [[дорийци]]. Командири на експедиционния корпус били [[Никий]], [[Ламах]] и [[Алкивиад]].|2015|11|23}}
{{факт|Преди самото начало на експедицията са унищожени много ''[[херма|херми]]'' — статуи с религиозен характер, като съмненията за престъплението се стоварили върху Алкивиад, който независимо от това не е отзован предходно, като едва след разследването, т.е. когато е в Сицилия, пристига заповедта за принудителното му завръщане. Разбирайки какво го чака, Алкивиад преминава на спартанска страна, издавайки целия план на противника.|2015|11|23}}
Загубилите атиняни получават подкрепление под командването на [[Демосфен]] в състав 73 триери и 5000 хоплити.<ref>[[Тукидид]]. [[История (Тукидид)|История]]. VII, 42</ref>
{{факт|Експедицията е осъществена с над 130 [[Триера|триери]], около 5000 [[хоплити]], 1300 лековъоръжени войни, провизии и снаряжение. В състава ѝ липсва конница. След отстраняването и бягството на Алкивиад начело ѝ застава стратега Никий. По време на плаването редица гръцки градове по пътя се присъединяват към атиняните, като наместо бърз и решителен удар, Никий избира изчаквателна тактика, в резултат от която 415 г. пр.н.е. завършва безрезултатно за атиняните. С настъпването на зимата, експедиционният корпус е разквиртирован, което позволява на сиракузците да изпратят послание до Спарта с молба за помощ. Спартанците изпращат отряд начело с [[Гилип]], който обединявайки всичките налични спартански сили на острова успява да разбие атиняните и да предотврати превземането на Сиракуза от вражеските сили.|2015|10|26}} Загубилите атиняни получават подкрепление под командването на [[Демосфен]] в състав 73 триери и 5000 хоплити<ref>[[Тукидид]]. [[История (Тукидид)|История]]. VII, 42</ref>{{факт|, но положението като цяло не се подобрява за атинските сили. След известно колебание атинските стратези вземат решение да отстъпят, но предвид настъпилото на [[27 август]] [[413 г. пр.н.е.]] [[лунно затъмение]] (което е разтълкувано като лошо предзнаменование) е решено да се изчака с изтеглянето, което в крайна сметка се оказва фатално, а в последвалата морска битка атинският флот е напълно разбит. Останалата на острова атинянска войска отстъпва безредно, опитвайки се да се добере до градовете, съюзени с Атина. Сиракузци съумяват да организират преследване на противника и напълно да го разбият, при което основните атинянски сили са взети в плен, след което и продадени в [[робство]], а стратезите Никий и Демосфен - обезглавени|2015|10|26}}.
== Значение ==
{{факт|Провалът на сицилийската експедиция е пълна катастрофа за Древна Атина в Пелопонеската война - атиняните губят 2/3 от флота си, 1/3 от хоплитското си опълчение, а финансите им са напълно изтощени. В самата Атина се появяват проспартански настроения сред част от населението, в резултат на което расте влиянието на [[Хетерия]]та — тайна олигархическа организация. Фактически този провал става повратна точка във войната, макар че нейният край все още е далече в бъдещето.|2015|10|26}}
== Източници ==
|
