|
| площ = 63,216
}}
'''Средец''' е град в Югоизточна [[България]], [[Областобласт Бургас]]. Той се намира в полите на [[Странджа]] планина в близост до [[Мандренско езеро]]. Градът е административен център на [[Общинаобщина Средец]].
== География ==
Град Средец се намира в полите на планината [[Странджа]] на около 30 км.km югозападно от Бургас, на десния бряг на едноименната [[Средецка река]].
== История ==
[[Файл:Sredets-monument-of-Todor-Grudov.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът на Тодор Грудов в центъра]]
За първи път селището е споменато в пътепис през [[1595]] годинаг. под името '''Кара бунар''', което на [[турски език|турски]] означава „черен кладенецкладенец“.“<strong> Крепостта Калето</strong> се намира на 2км2 km югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX – X век, под името <strong>Потамукастел</strong> (речна крепост). Крепостта е разрушена през XI век и реконструирана отново през XII век. По време на [[турското робство]] населението постепенно напуска крепостта и се заселва на изток, където се създава селището КарабунарКара бунар на мястото на съвременния град Средец. През [[1651]] годинаг. [[Евлия Челеби]] в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал [[Карл XII]] през [[1713]] годинаг. нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 годинаг. в село Кара бунар имало 600 къщи <ref>Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 34</ref> и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов ([[Софроний Врачански]]) учителствал там в периода 1792- – 1793 година<ref>Врачански, Софроний. „[[Житие и страдания грешнаго Софрония]]“</ref>. Поради чумна епидемия [[1795]]- – [[1796]] г. селото запада и остават само 150 къщи. [[Кърджалии|кърджалийските]] разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожаряват цялото селище през [[1801]] годинаг. След Руско-турската война от 1828- – 1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в [[Бесарабия]]. През [[1858]] годинаг. със султански ферман е построена църквата „Всех Святих“ на мястото на стар църковен храм. През 1868 годинаг. [[Васил Левски]] преминава през Карабунар. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877- – 1878 г.) командирът на ИркутскиИркутския пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се предвижипридвижи по линията от Айтос, [[Русокастро]], Дюлево, Средец и оттам за с. Варовник. Последователно, преминавайки през Русокастро, разбиват турските части, които охранявали пътя, идващ от Провадия. На 15 февруари 1878 годинаг. около местността „Еркесията“ се установява Първа стрелкова рота на капитан Тимофеев, провел съдържателна тактическа подготовка и рано сутринта пристигат в КарабунарКара бунар, като капитан Тимофеев, за да заблуди турците, изпратил няколко стрелковаци, които започват да стрелят от другата страна на пътя. Турската войска се отправила към стрелците. Основната руска войска се отправила по ручейчето, идващо от Средецкото тепе, идващо от Белянка. На поляната, която се намира над старата баня, т.е. днешната улица „Любен Каравелов“, са били разположени три оръдия и основната турска войска, защото тя очаквала руснаците да се появят от пътя, идващ от [[Бургас]]. В ръкопашния бой, бойците на Първа стрелкова рота, начело с капитан Тимофеев, за по-малко от пет часа унищожават турските войски. Първо било превзето с атака оръдие, което било страшилище за войниците, но благодарение на устрема на опитните руски войски, активно подкрепяни от жителите на КарабунарКара бунар, успяват да укротят смъртоносните му залпове. След този щурм, при небивал ентусиазъм, почти надвечер били превзети другите 2 оръдия. По заповед на командира Али бей, турците се отправили към Странджа планина, за да избегнат тежките поражения. На [[16 февруари]] [[1878]] годинаг. 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.
== Имена и статут ==
Името на селището е '''Кара бунар''' до [[14 август]] [[1934]] годинаг., когато е било преименувано на '''Средец''' (изписвано като '''Срѣдецъ''' до [[Правописна реформа на българския език от 1945|реформата на стария правопис]] от 1945 годинаг.). На 1 юни 1950 годинаг. селището е преименувано на '''Грудово''' в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото (1923) [[Тодор Грудов]]. Съгласно директивата на [[Българската комунистическа партия]] през септември 1923 годинаг. той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. [[Меден рудник]]) и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име '''Средец''', считано от [[23 януари]] [[1993]] годинаг.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?i=1&ezik=bul Средец. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място] – Национален регистър на населените места на НСИ</ref> Селището има статут на град от [[6 февруари]] [[1960]] годинаг.
== Политика ==
Управляваща партия от 2011 годинаг. е ГЕРБ. На последните избориизборите през 2011 г. за кмет е избран Иван Жабов от ГЕРБ. В местния общински съвет ГЕРБ печели 7 мандата, БСП – 6 мандата, РЗС и СЕК – по 2 мандата.
== Икономика ==
[[Файл:Sredets-centre-2.jpg|дясно|мини|250п|Центърът на град Средец.]]
Промишленият облик на общината се определя от отраслите: промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на общината е разположен завод „Промет“ – недовършеният проект за Трета металургична база на страната.
== Обществени институции ==
* Паметник на [[Продан Гарджев]]
На 7 километраkm от града по пътя за Елхово е красивата местност Божура, в която се намират Посетителски информационен център „Средец“ и туристическите комплекси „Странджа“ и „Божура“.
== Редовни събития ==
== Личности ==
* Ангел Димитров-Страхил – български революционер от ВТРО<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.93</ref>
* [[Златко Янков]]- футболист, бивш национален състезател
* [[Калинка Згурова]]- народна певица
* Костадин П. Момчилов, член на ВТРО<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.61</ref>
* [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] – лекар, бивш министър
* [[Продан Гарджев]]- борец, олимпийски и световен шампион
* [[Стоян Попов]]- оперен певец
* [[Георги Арабаджиев]]- командир на танкова рота към поделение 70390, награждаван гражданин на гр. Средец
* Христо Н. Стоянов-Страшни – български революционер от ВТРО<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.93</ref>
* [[Янка Рупкина]] – народна певица
* Ваня Иванова Георгиева – мис Бургас 2011 /най-младата носителка на наградата и първата носителка на приза с висше образование
== Други ==
[[Нос Средец]] на [[Смит (остров, Антарктика)|остров Смит]] в [[Антарктика]] е наименуван на града.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика.] [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138127 Sredets Point.] SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref>
== Външни препратки ==
* [http://sredets.bg/ Официален сайт на Общинаобщина Средец]
* [http://www.bsregion.org/Bul/Municipalities/sredec.htm Община Средец на сайта на Областобласт Бургас]
* [http://bojura.com/ Туристически комплекс „Божура“]
* [http://fcstrandja.com/ Футболен клуб „Странджа-Металург“]
| 