|
== Цели ==
{{факт|Военните [[офанзива|офанзиви]] имат за цел осуетяване [[план]]овете на [[Съюзници]]те за създаване на [[фронт]] в бивша [[Югославия]], посредством подкрепата която оказват за подривните действия на [[Тито]]вите [[партизанин|партизани]]. Като цяло операциите са успешни, и по същество осуетяват осигуряването на планувания траен плацдарм за нахлуването на съюзнически войски на [[Балкани]]те в [[тил]]а на [[Вермахт]]а.|2015|12|4}}
{{факт|В последната 7-ма офанзива участва [[Ото Скорцени]], като поставената му задача е [[плен]]яване на Тито. Бъдещият [[Югославия|югославски]] [[маршал]] се спасява благодарение на многобройните [[понор]]ни и неизвестни на германското командване подземни [[пещера|пещерни]] [[лабиринт]]и в [[Динарски планини|Динари]]те.|2015|12|4}}
== Развой на военните действия ==
{{факт|След разгрома на [[Кралство Югославия]] в операция [[Ауфмарш 25]] през пролетта на [[1941]] г. армейски генерал [[Милан Недич]] (командващ дотогава 5-та югославска кралска армия, дислоцирана във [[Вардарска Македония]] с [[щаб]] в [[Скопие]]) сформира на територията на остатъчна [[Сърбия]] [[правителство на националното спасение на Милан Недич|правителство на националното спасение]]. От новото правителство остават недоволни старите верни на краля сили, както и [[сръбски национализъм|сръбските националисти]]. Постепенно страната се стабилизира.|2015|12|4}}
{{факт|На [[22 юни]] [[1941]] г. се слага началото на [[операция Барбароса]]. Операцията е пълна изненада за комунистическите сили на територията на бивша [[Югославия]]. Взема се решение да се премине към въоръжена борба срещу германските [[окупация|окупационни]] сили и правителството на Милан Недич. Сформират се партизански отряди, като партизанското движение първоначално придобива размах в [[Шумадия]], както с оглед на терена, така и предвид силната сръбска националистическа подкрепа срещу немците и правителството на Недич в [[област]]та. В отговор на провокативните събития в областта от есента на 1941 г. (виж [[Крагуевски октомври]]), германските части предприемат крути мерки срещу населението, които са контрапродуктивни. В резултат на октомврийските събития в Шумадия от 1941 г. се надига обществено недоволство, което прераства в организирано съпротивително сръбско движение срещу германските окупационни сили и правителството на генерал Милан Недич. В [[Западна Сърбия]] се формира свободна партизанска територия под контрола на партизаните, станала известна като [[Ужичка република]]. Тя е оглавена от [[Йосип Броз Тито]]. Бъдещият югославски лидер влиза в преговори със сръбските четници, но по една или друга причина до споразумение не се стига. В резултат сръбското съпротивително движение е разединено, а германските военни части и правителство на ген. Недич са улеснени при предприемане на [[офанзива|офанзивни действия]] срещу партизаните.|2015|10|26}}
{{факт|Немското командване решава да предприеме [[Първа офанзива срещу Титовите партизани|офанзива]] срещу Титовите партизани през есента на 1941 година. В резултат партизаните са изтласкани от територията на остатъчна Сърбия, но съпротивата продължава с нестихваща сила на територията на Босна и Херцеговина, Северна Черна гора и Далмация в продължение на 3 години от Втората световна война. В крайна сметка съпротивителното движение, наричащо се югославско, срещу [[сили на Оста|силите на Оста]] на територията на бивша Югославия оцелява. Въпреки окончателния му тактически разгром вследствие от [[Седма офанзива срещу Титовите партизани|операцията с кодово наименование ''Ход на коня'']] с откриването на [[Западен фронт (Втора световна война)|втори фронт]] срещу [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] в Европа ([[6 юни]] [[1944]] година), то придобива стратегическо преимущество и успява да оглави реанимираната след Втората световна война Югославия.|2015|10|26}}
{{факт|Партизанското движение на Тито успява да завоюва позиции единствено в планинските територии от бивша Югославия, населени предимно със [[сърби]]. Това е естествено, т.к. сърбите в бившето [[Кралство Югославия]] са привилегирован народ. В [[Източна Сърбия]], района на столицата [[Белград]] и т.нар. ''Сръбски [[Банат]]'', партизанското движение на Тито не успява да завоюва сериозни позиции до самия край на войната.|2015|10|26}}
== Вижте също ==
| 