Исабела I Кастилска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пояснение |
|||
Ред 14:
| място на смъртта = [[Медина дел Кампо]], [[Кралство Кастилия]]
| погребана в =
| предшествана от = [[Енрике IV
| наследена от = [[Хуана Кастилска]]
| потомци = [[Хуана Кастилска]]<br>[[Катерина Арагонска]]<br>[[Мария Арагонска (кралица на Португалия)|Мария Арагонска]]<br>[[Изабела Арагон]]<br>[[Хуан Арагон]]
Ред 22:
| династия = [[Династия Трастамара|Трастамара]]
| баща= [[Хуан II Кастилски]]
| майка = [[Исабела
| подпис = Isabella I of Castile Signature.svg
|герб =Escudo de armas de los reyes Católicos.svg
|общомедия =
}}<div align="justify">
'''Исабела I Кастилска''' е [[католик|католическа]] [[кралица]] на [[Кастилска корона|Кастилия и Леон]]. Наследява от
Изявява се като ревностна католичка и поборничка за [[вяра]]та, която основава [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Управлението ѝ бележи завършването на испанската [[
==Ранни години==
Исабела Трастамара е родена на [[22 април]] [[1451]] г. в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон. Тя е дъщеря на крал [[Хуан II Кастилски]] и португалската инфанта [[Исабела Авиз]]. Кръстена е на майка си Исабела – име, което дотогава не е широко разпространено в Кастилия. След раждането си Исабела става втора в линията на
Когато новата кралица – [[Жуана Португалска (кралица на Кастилия)|Хуана Португалска]], ражда първото си дете, Исабела и брат ѝ са отделени от майка им и са заведени в кралския двор в [[Сеговия]]. Кралица
{{Трастамара (Кастилия)}}
Загрижените за властта барони застават срещу краля, настоявайки по-
==Принцеса на Астурия==
След смъртта на Алфонсо много от благородниците от
==Годежи==
Още на тригодишна възраст Исабела е сгодена за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]] – син на крал [[Хуан II Арагонски]]. Шест години по-късно Енрике
Вече на 16 години, Исабела е сгодена за дон Педро Хирон, брат на кралския [[фаворит]] дон Хуан Пачеко. Този път на Исабела не е оставен друг избор поради огромното влияние на дон Хуан върху краля. Горещите молитви на инфантата към Бога бракът ѝ с 43-годишния дон Педро да не се състои се сбъдват – годеникът умира от възпален [[апендикс]] малко преди да посрещне годеницата си.
Смъртта на четвъртия годеник на Исабела отново връща на дневен ред въпроса за годежа ѝ с португалския крал, който е част от плана на Енрике да омъжи дъщеря си Хуана за сина на [[Алфонсу V]] [[Жуау V]], така
След този пореден отказ на Исабела, Енрике започва преговори за омъжването ѝ за брата на френския крал [[Луи XI]] – Шарл, херцог дьо Бери. Междувременно [[Хуан II Арагонски]] започва тайни преговори с Исабела за омъжването ѝ за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]], когото инфантата смята за най-подходяща партия. Проблем обаче се оказва близкото родство между двамата – те са втори братовчеди, което означава, че за евентуален брак между двамата ще е необходимо разрешение от папата. Папата обаче протака разрешението си от страх, че то ще влоши отношенията между Папството, от една страна, и Кастилия, [[Франция]] и [[Португалия]], от друга, тъй като
Ревностна католичка, Исабела отказва категорично да се омъжи за Фердинанд без папска благословия. Проблемът обаче е решен чрез намесата на [[Александър VI|Родриго Борджия]], който издейства папска була от папа [[Пий II]] в подкрепа на брака на Исабела и Фердинанд
Когато Енрике научава за брака на сестра си, той се опитва да убеди папата да оттегли благословията си, изтъквайки роднинската връзка между двамата. Папа [[Сикст VI]] обаче отказва да го направи. Енрике лишава Исабела от престолонаследието
==Династична уния между Кастилия и Арагон==
Ред 59:
===Борба срещу Португалия===
[[Файл:Isabel de castilla.jpg|мини|left|200px|Исабела Кастилска. Портрет от 1482 г.]]
Признаването на Исабела за кралица от Кортесите не слага край на борбата за престола, за който
Богатото на събития тридесетгодишното управление на Исабела издига кралската власт в Кастилия до непознати дотогава висоти – самоуправството на идалгосите и градовете е силно ограничено, а независимите Кортеси стават все по-зависими от кралската воля. Същата съдба сполетява и трите духовно-рицарски ордена на Кастилия.
==1492 г.==
[[1492]] г. е може би една от най-важните в управлението на Исабела – на 2-ри януари нейните войски превземат Гранада и завършват испанската
===Гранада===
В края на 15 в. [[Кралство Гранада]] на [[Насриди]]те е последният бастион на [[Ал-Андалус]] на Пиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес на [[
През [[1484]] г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султан [[Мохамад XII]]. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цяла Европа и да модернизират артилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През [[1485]] г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладяна [[Ронда]], на следващата година пада Лоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През [[1487]] г. се предава и [[Малага]], като по този начин западната част на [[Гранада]] попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през [[1489]] г., когато Исабела завладява [[Баса]]. Обсадата на последната крепост на [[маври]]те – [[Гранада]] започва през [[1491]] г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (''Светата вяра''). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на [[2 февруари]] [[1492]] г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове (според една легенда, когато напускащият града Мохамад XII в един момент започнал да плаче, майка му
===Инквизицията===
[[File:La Rendición de Granada - Pradilla.jpg|мини|350п|Предаването на Гранада]]
Първите постъпки на Исабела и Фернандо за въвеждането на [[Инквизиция]]та в Кастилия са направени още през 70-те години на 15 в. Още през 1478 г. кралицата получава папска була, с която [[Сикст IV]] разрешава преследването на еретици и евреи. Първият процес на Инквизицията в Испания се състои през 1481 г. в Севилия, където първи жертви на религиозния фанатизъм стават 288 новопокръстени евреи – т.нар. [[марани]], за които Инквизицията организира пищно [[аутодафе]].
През 1483 г. за Велик инквизитор на Кастилия е назначен изповедникът на кралицата [[Томас де Торквемада]]. Под неговото ръководство и с подкрепата на кралската власт само за няколко години Инквизицията в Испания придобива завършен облик, а правомощията ѝ се разпростират и в Арагон.
|