Исабела I Кастилска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пояснение
Ред 14:
| място на смъртта = [[Медина дел Кампо]], [[Кралство Кастилия]]
| погребана в =
| предшествана от = [[Енрике IV Кастилски(Кастилия)]]
| наследена от = [[Хуана Кастилска]]
| потомци = [[Хуана Кастилска]]<br>[[Катерина Арагонска]]<br>[[Мария Арагонска (кралица на Португалия)|Мария Арагонска]]<br>[[Изабела Арагон]]<br>[[Хуан Арагон]]
Ред 22:
| династия = [[Династия Трастамара|Трастамара]]
| баща= [[Хуан II Кастилски]]
| майка = [[Исабела Авиз]]
| подпис = Isabella I of Castile Signature.svg
|герб =Escudo de armas de los reyes Católicos.svg
|общомедия =
}}<div align="justify">
'''Исабела I Кастилска''' е [[католик|католическа]] [[кралица]] на [[Кастилска корона|Кастилия и Леон]]. Наследява от неспособниябрат си братЕнрике IV [[Кастилска корона|кастилската корона]] и сключва [[династия|династичен]] [[брак]] с [[Фердинанд Арагонски]], с което поставя основите на политическото обединение на [[Испания]], завършено при внука им [[Карл V]].
 
Изявява се като ревностна католичка и поборничка за [[вяра]]та, която основава [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Управлението и&#768; бележи завършването на испанската [[реконкистаРеконкиста]] ([[1492]]) и [[Откриване на Америка|откриването на Америка]], което дава основание тя да бъде определяна като един от най-успешните и най-популярни владетели за всички времена.
 
==Ранни години==
Исабела Трастамара е родена на [[22 април]] [[1451]] г. в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон. Тя е дъщеря на крал [[Хуан II Кастилски]] и португалската инфанта [[Исабела Авиз]]. Кръстена е на майка си Исабела – име, което дотогава не е широко разпространено в Кастилия. След раждането си Исабела става втора в линията на онаследяваненаследяване на короната след по-големия си полубрат [[Енрике IV (Кастилия)|Енрике ІV]]. По това време Енрике е на 26 г. и е женен, но няма деца, което увеличава шансовете на Исабела един ден да се възкачи на престола. Две години след раждането на Исабела се ражда и по-малкият и&#768; брат Алфонсо, който я измества от второто място в престолонаследиетолинията за наследяване. Бащата на Исабела умира през 1454 г., след което на престола се възкачва брат и&#768; Енрике IV. Исабела и майка и&#768; обаче се преместват да живеят в Аребало. По същото време майката на Исабела започва да проявява признаци на лудост, която често ще се появява при нейните наследници. Към бедите, които сполетяват семейството на Исабела, се прибавя и постоянната липса на пари. Въпреки че в завещанието си крал Хуан II се погрижвае погрижил за финансовото обезпечение на втората му съпруга и децата и&#768;, синът му Енрике не изпълнява волята на покойния си баща.
 
Когато новата кралица – [[Жуана Португалска (кралица на Кастилия)|Хуана Португалска]], ражда първото си дете, Исабела и брат и&#768; са отделени от майка им и са заведени в кралския двор в [[Сеговия]]. Кралица ХуанаЖуана ражда момиче – Хуана, за която много от придворните смятат, че не е биологична дъщеря на Енрике.
{{Трастамара (Кастилия)}}
Загрижените за властта барони застават срещу краля, настоявайки по-малкиямалкият му брат Алфонсо да бъде обявен за наследник на престола[[престолонаследник]] с титлата ''Принц на Астурия''. Те стигат дори до идеята за насилствена замяна на краля с брат му, на което Исабела се противопоставя категорично, съгласявайки се единствено с обявяването на Алфонсо за наследник на Енрике. Енрике обаче отказва да обяви брат си за наследник, което става причина за пряк военен сблъсък с неговите поддръжници. Така след битката при Олмедо през 1467 г. крал Енрике е принуден да признае Алфонсо, но настоява Алфонсотой да се ожени за дъщеря му Хуана. Няколко дни след обявяването на Алфонсо за принц на Астурия новият престолонаследник умиратой съвсем ненадейно умира, което е причина някои да подозират, че е отровен от брат си.
 
==Принцеса на Астурия==
След смъртта на Алфонсо много от благородниците от кръганеговия мукръг се надяват, че Исабела ще заеме мястото му в борбата срещу Енрике катостане законна наследница на короната. И без да е необходимо бароните да я убеждават да моли брат си за титлата ''Принцеса на Астурия'', Исабела е наясно, че сега тази титла и&#768; принадлежи по право, тъй като и тя е на мнението, че Хуана не е законна дъщеря на брат и&#768;. Така Исабела отказва на благородниците да се провъзгласи сама за кралица, признавайки Енрике за законен владетел, в замяна на което брат и&#768; я признава за престолонаследникпрестолонаследница чрез т.нaрнар. Договор от Торос де Гисандо (''Tratado de los Toros de Guisando''). Скоро след това кралят започва да търси подходящ съпруг за сестра си.
 
==Годежи==
Още на тригодишна възраст Исабела е сгодена за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]] – син на крал [[Хуан II Арагонски]]. Шест години по-късно Енрике разстрогваразтрогва годежа, за да сгоди сестра си за другия син на арагонския крал – крал [[Карлос IV Наварски]]. Този брак също не се осъществява поради отказа на Хуан II. Така Енрике се спира върху португалския крал [[Алфонсу V]]. Енрике урежда бракосъчетанието на Алфонсу и Исабела в кралския манастир „Св. Богородица от Гуадалупе“, но Исабела отказва да се омъжи за португалския кралбрака поради голямата възрастова разлика между двамата.
 
Вече на 16 години, Исабела е сгодена за дон Педро Хирон, брат на кралския [[фаворит]] дон Хуан Пачеко. Този път на Исабела не е оставен друг избор поради огромното влияние на дон Хуан върху краля. Горещите молитви на инфантата към Бога бракът и&#768; с 43-годишния дон Педро да не се състои се сбъдват – годеникът умира от възпален [[апендикс]] малко преди да посрещне годеницата си.
 
Смъртта на четвъртия годеник на Исабела отново връща на дневен ред въпроса за годежа и&#768; с португалския крал, който е част от плана на Енрике да омъжи дъщеря си Хуана за сина на [[Алфонсу V]] [[Жуау V]], така, че след смъртта на стария крал,Алфонсу Хуана и Жуау да обединят [[Португалия]] и Кастилия. И този път Исабела отказва да се омъжи за престарелия Алфонсу.
 
След този пореден отказ на Исабела, Енрике започва преговори за омъжването и&#768; за брата на френския крал [[Луи XI]] – Шарл, херцог дьо Бери. Междувременно [[Хуан II Арагонски]] започва тайни преговори с Исабела за омъжването и&#768; за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]], когото инфантата смята за най-подходяща партия. Проблем обаче се оказва близкото родство между двамата – те са втори братовчеди, което означава, че за евентуален брак между двамата ще е необходимо разрешение от папата. Папата обаче протака разрешението си от страх, че то ще влоши отношенията между Папството, от една страна, и Кастилия, [[Франция]] и [[Португалия]], от друга, тъй като тези страните също са заинтересовани от този въпрос.
 
Ревностна католичка, Исабела отказва категорично да се омъжи за Фердинанд без папска благословия. Проблемът обаче е решен чрез намесата на [[Александър VI|Родриго Борджия]], който издейства папска була от папа [[Пий II]] в подкрепа на брака на Исабела и Фердинанд, след което. Исабела се съгласява да се омъжи за Фердинанд. Тя успява да избяга от кастилския двор под предлог, че отива да се поклони на гроба на покойния Алфонсо в [[Авила]]. Междувременно [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]] пристига [[инкогнито]] в Кастилия, преоблечен като търговец. Така на [[19 октомври]] [[1469]] г. двамата се женят във [[Валядолид]]. По силата на предбрачния договор между Исабела и Фердинанд, арагонският принц и престолонаследник остава в Кастилия, където трябва да спазва законите на страната и да не предприема нищо без съгласието на съпругата си.
 
Когато Енрике научава за брака на сестра си, той се опитва да убеди папата да оттегли благословията си, изтъквайки роднинската връзка между двамата. Папа [[Сикст VI]] обаче отказва да го направи. Енрике лишава Исабела от престолонаследието, коетои отновопосочва запалвавместо междуособицитенея вдъщеря кралството.си ПрезХуана, но през [[1474]] г. обаче Енрике умира, а. [[Кортеси]]те на Кастилия признават Исабела за кралица и това разпалва гражданска война между поддръжниците на Хуана и Исабела, наречена ''война за кастилското наследство''. Кулминация на войната е [[битката при Торо]] на 1 март 1476 г., в която португалците търпят поражение. Войната завършва през 1479 година и Изабела става кралица на Кастилия.
 
==Династична уния между Кастилия и Арагон==
Ред 59:
===Борба срещу Португалия===
[[Файл:Isabel de castilla.jpg|мини|left|200px|Исабела Кастилска. Портрет от 1482 г.]]
Признаването на Исабела за кралица от Кортесите не слага край на борбата за престола, за който започва да претендира и дъщерята на Енрике [[Хуана Белтранха]]. В нейна подкрепа насе племенницатаобявява си,и кояточичо е омъжена за сина муѝ, се обявява и португалският крал Алфонсo[[Афонсо V (Португалия)|Алфонсо V]], който нахлува с войските си в Кастилия след смъртта на Енрике и възцаряването на ИсабелаІV. Войната продължава до октомври [[1479]] г., когато АлфонсуАфонсу V е принуден да подпише мирен договор и да се откаже от претенциите върху Кастилия.
 
Богатото на събития тридесетгодишното управление на Исабела издига кралската власт в Кастилия до непознати дотогава висоти – самоуправството на идалгосите и градовете е силно ограничено, а независимите Кортеси стават все по-зависими от кралската воля. Същата съдба сполетява и трите духовно-рицарски ордена на Кастилия.
 
==1492 г.==
[[1492]] г. е може би една от най-важните в управлението на Исабела – на 2-ри януари нейните войски превземат Гранада и завършват испанската реконкистаРеконкиста, на 12-ти октомври покровителстваната от кралицата експедиция на [[Христофор Колумб]] достига [[Америка]] (макар че тя ще научи за това през следващата година), а всички евреи и мюсюлмани са експулсирани от страната или насила християнизирани.
 
===Гранада===
В края на 15 в. [[Кралство Гранада]] на [[Насриди]]те е последният бастион на [[Ал-Андалус]] на Пиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес на [[реконкистаРеконкиста]]та. Въпреки това [[маври]]те не успяват да достигнат до единни действия в борбата срещу испанците. На Исабела и Фернандо им отнема повече от десет години, за да сломят съпротивата на [[Гранада]].
 
През [[1484]] г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султан [[Мохамад XII]]. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цяла Европа и да модернизират артилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През [[1485]] г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладяна [[Ронда]], на следващата година пада Лоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През [[1487]] г. се предава и [[Малага]], като по този начин западната част на [[Гранада]] попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през [[1489]] г., когато Исабела завладява [[Баса]]. Обсадата на последната крепост на [[маври]]те – [[Гранада]] започва през [[1491]] г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (''Светата вяра''). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на [[2 февруари]] [[1492]] г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове (според една легенда, когато напускащият града Мохамад XII в един момент започнал да плаче, майка му - – свидетел на сцената казала "Не„Не плачи като жена за това, което не успя да защитиш като мъж"мъж“). По тяхна заповед главната джамия на Гранада е превърната в църква. По-късно същата година е подписан договорът от [[Гранада]], който трябвало да гарантира религиозните права на новите мюсюлмански поданици на Исабела, но той така и не е изпълнен.
 
===Инквизицията===
[[File:La Rendición de Granada - Pradilla.jpg|мини|350п|Предаването на Гранада]]
Първите постъпки на Исабела и Фернандо за въвеждането на [[Инквизиция]]та в Кастилия са направени още през 70-те години на 15 в. Още през 1478 г. кралицата получава папска була, с която [[Сикст IV]] разрешава преследването на еретици и евреи. Първият процес на Инквизицията в Испания се състои през 1481 г. в Севилия, където първи жертви на религиозния фанатизъм стават 288 новопокръстени евреи – т.нар. [[марани]], за които Инквизицията организира пищно [[аутодафе]].
 
През 1483 г. за Велик инквизитор на Кастилия е назначен изповедникът на кралицата [[Томас де Торквемада]]. Под неговото ръководство и с подкрепата на кралската власт само за няколко години Инквизицията в Испания придобива завършен облик, а правомощията и&#768; се разпростират и в Арагон.