Уикипедия

Битка при Термопилите: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Инфокутия военен конфликт → Шаблон:Военен конфликт
м форматиране: 39x кавички, 22x тире, 22x тире-числа, 8x нов ред, 3x заглавие-стил, 145 интервала, А|А (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{Военен конфликт
| име = Битка при Термопилите
| конфликт= [[Гръко-персийски войни]]
|картинка=Картинка:Thermopylae ancient coastline large.jpg|300px
|описание= Старият път показва античната брегова линия.
| период = 11- – 13 август 480 г. пр. Хр.
| място = проходът [[Термопили]], [[Гърция]].
| причина =
Ред 16:
| командир2 = <center><br>[[Ксеркс I]],<br>[[Мардоний]],<br>[[Артабан]],<br>[[Хидарн]]</center>
|сила1= Общо<br>5,200+ ([[Херодот]])<br>7,400+ ([[Диодор Сицилийски]])<br>11,200 ([[Павзаний]])<br> <br>Отделни групи<br>300 [[спарта]]нци<br>400 [[Тива]]нци<br>700 [[Теспия|теспийци]]<br>900? [[илот]]и<br>1,000 [[Фокия|фокийци]]<br>2,800+ други гръцки съюзници
|сила2=Общо<br>~2,080,000 ([[Херодот]])<ref name="vii-186">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.186.1 VII,186]</ref><br>80,000 ([[Ктезий]])<ref>[[Ктезий]]; J.H. Freese, Transl.; Photius, Ed. (1996- – 2007). "Excerpt„Excerpt 27"27“ (html). Persica. Livius articles on ancient history. Retrieved on 2007-10-19.</ref><br>~200,000 (съвременни оценки - – виж [[#Сили_на_войските|долу]])
|жертви1=1,000 до 4,000<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;query=chapter%3D%231328;layout=;loc=8.24.1 VIII, 25]</ref><br>~400 пленени
|жертви2=~20,000 ([[Херодот]])<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin//ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;query=chapter%3D%231327;layout=;loc=8.25.1 VIII, 24]</ref>
}}
{{Битки през гръко-персийските войни}}
'''Битката при [[Термопили|Термóпили]]''' е сражението, с което започва [[Гръко-персийски войни|Втората гръко-персийска война]]. <ref>'' Първата гръко-персийска война между войските на [[Дарий I]] водени от [[Мардоний]] и гръцките полиси започва с инвазията на персите по бреговете на [[Беломорска Тракия]] 12 години преди битката при Термопилите през 480 г. пр. Хр. и завършва с тежко поражение за [[Персийска империя|Персия]] в [[Битка при Маратон|битката при Маратон]] на [[10 септември]] [[492 пр.н.е.|492 г. пр. Хр.]]''</ref> По съвременни изследвания и анализ на археологически първоизточници, битката на Термóпили се води от [[11 август|11]] до [[13 август]] [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]] След тридневна офанзива нашественическата персийска армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Самоотверженото поведение и тактиката на защитниците на Термóпили често се използват като пример за доброто използване на терена и съоръженията (както и добрата лична военна подготовка) като фактори, помагащи на малобройна част да удържи натиска на многократно превъзхождащи я сили<ref name=usarmy>{{cite journal | last=Eikenberry | first=Lt. Gen. Karl W. | title=Take No Casualties | journal=Parameters: US Army War College Quarterly | volume=XXVI | issue=2 | pages=pages 109- – 118 | date=Summer 1996 | url=http://www.carlisle.army.mil/usawc/Parameters/96summer/eiken.htm | accessdate=2007-10-17}}</ref> и е станало символ на кураж срещу изключително надмощие на противника.
 
==Извори за битката==
Битката при Термóпили е важно събитие в историята на древна Гърция, което обаче ''не е отразено обстойно от съвременници'', а разчитаме на разказите на [[Херодот]] (том втори, книга VІІ, глави 198- – 200: подготовката, а глави 201- – 242: същинското сражение, [[Диодор Сицилийски]]<ref>'''Diodorus Siculus'''. Diodorus of Sicily in Twelve Volumes with an English Translation by C. H. Oldfather. Vol. 7. Cambridge, Mass.: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd. (1989); OCLC: 24758311; ISBN:0674994280
[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=11.6.1]</ref> (книга ХІ, глава 5- – 11), донякъде на [[Плутарх]] (в "Живота„Живота на Темистокъл"Темистокъл“ и в книгата му с есета "Моралия"„Моралия“) <ref> Плутарх, Темистокъл 524- – 459 пр.н.е. ''Themistocles'' на английски текстът може да се намери в [[http://www.bostonleadershipbuilders.com/plutarch/themistocles.htm]]</ref>,<ref name="Plutarch">'''Plutarch.''' ''Leonidas, son of Anaxandridas.'' "Apophthegmata„Apophthegmata Laconica."“ Moralia. From Loeb Classical Library edition Vol. III. (1931)pp.348- – 349:225.c.(11)[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Moralia/Sayings_of_Spartans*/main.html]</ref> и [[Есхил]] (в пиесата му "Персите"„Персите“). Единственият истински съвременник на конфликта е Есхил, който загубва брат си в [[битка при Саламин|битката при Саламин]], но неговите интереси към историята са от гледната точка на драматург и в драмата "Персите"„Персите“ засяга психологическите моменти на гръко-персийските войни през очите на "другия"„другия“ (т.е. на врага). Поради патриотичния патос на Херодот, много по-късни историци гледат на числата в неговите Истории като нереални (в най-добрия случай), но имайки най-подробно описание на битката, той и Диодор Сицилийски се смятат за първични извори. От Плутарх <ref name="Plutarch"/> до нас е достигнала в книга с афоризми измежду другите крилати изрази на Леонид и фразата ''"Елате„Елате ги вземете"вземете“'' (оръжията ни...), но и Плутарх е доста отдалечен от събитията автор.
 
==Предистория на битката==
 
[[Милтиад Младши|Милтиад Млади]], героят от [[Гръко-персийски войни|Първата гръко-персийска война]], умира в немилост в [[Атина]] след една несполучлива експедиция срещу сепаратисткия остров [[Парос]]. [[Темистокъл]] е най-влиятелният политически водач; той вижда опасността и предвижда мерките, за да се справи с нея. По негов съвет народът решава извънредните доходи от [[сребро|сребърните]] [[мина|мини]] в [[Лаврион]]<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/Laurium]</ref> да се предназначат за създаването на флота от 200 [[триера|триери]]. [[Спарта]], опираща се на древната си слава и на поддръжката на своите съюзници, застава начело на гръцките градове, решили да се борят дружно за свободата си. Сложен е край на междуособните войни. Преди войната те се съветват с [[Делфи|оракула в Делфи]] и той им предсказва, че Спарта ще изгори или в замяна, земята и&#768; трябва да плаче за загубата на един от царете си.
 
=== Преговори ===
Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към Термóпили преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки [[полис]]и, предлагайки на гърците възможността да се подчинят <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=6.48.1 VI, 48]</ref>, което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената тесалийци, долопи, енианийци, переби, [[локрида|локридци]], магнезийци, малийци, [[ахея|ахейците от Фтия]] и [[тива]]нци.<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=7.131.1 VII, 131]</ref>. Така всички гръцки градове от границата на [[Тесалия]] до залива на [[Патра]] (без западните области - – [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]]) се подчиняват на персите. Само [[Атика]], [[Платея]], [[Евбея]], [[Коринт]], някои от островите и по-голямата част от [[Пелопонес]] защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военначалникът на Ксеркс, [[Хидарн]], предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия ''като отплата за успеха им да подчинят на властта му'' гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.135.1 VII, 135].</ref> Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и войската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични ''земя и вода'', които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на Ксеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма -  – да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните пък ги хвърлят в кладенец, с пожеланието ''да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода''.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133]. </ref> Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс, обаче ги пощадява, като казва, ''...че ако '''онези''' постъпват варварски не значи, че и '''ние''' трябва да направим същото'' и като показва истинско великодушие ги изпраща да си вървят "по„по живо по здраво"здраво“, според част 134- – 137 от Историите на Херодот.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133].</ref>▼
 
▲Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към Термóпили преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки [[полис]]и, предлагайки на гърците възможността да се подчинят <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=6.48.1 VI, 48]</ref>, което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената тесалийци, долопи, енианийци, переби, [[локрида|локридци]], магнезийци, малийци, [[ахея|ахейците от Фтия]] и [[тива]]нци.<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=7.131.1 VII, 131]</ref>. Така всички гръцки градове от границата на [[Тесалия]] до залива на [[Патра]] (без западните области - [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]]) се подчиняват на персите. Само [[Атика]], [[Платея]], [[Евбея]], [[Коринт]], някои от островите и по-голямата част от [[Пелопонес]] защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военначалникът на Ксеркс, [[Хидарн]], предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия ''като отплата за успеха им да подчинят на властта му'' гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.135.1 VII, 135].</ref> Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и войската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични ''земя и вода'', които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на Ксеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма - да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните пък ги хвърлят в кладенец, с пожеланието ''да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода''.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133]. </ref> Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс, обаче ги пощадява, като казва, ''...че ако '''онези''' постъпват варварски не значи, че и '''ние''' трябва да направим същото'' и като показва истинско великодушие ги изпраща да си вървят "по живо по здраво", според част 134-137 от Историите на Херодот.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133].</ref>
 
<gallery caption="">
Image: Themistokles.jpg|изображение на героя предводител на гръцките атински войски '''Темистокъл'''
Image: Miltiades.jpg|героят от Маратон, Първата гръко-персийска война: '''Милтиад'''
Image: Attica 06-13 Athens 50 View from Philopappos - Acropolis Hill.jpg| '''Атина''' и Спарта, иначе постоянно воюващи...
Image: Sparta territory.jpg|...си подават ръка срещу общия враг (карта на владенията на '''Спарта''')
Image: Ancient Delphi, Greece.jpg|свещените хълмове на '''Делфи''': обиталище на Аполоновия делфийски оракул
Image: Model of a greek trireme.jpg|силата на Атина била във бързо-маневрената и&#768; флота от [[триера|триери]]
Image: Euboea island.jpg|остров '''Евбея''' сниман от космоса
Line 46 ⟶ 44:
</gallery>
 
=== Конгресът в Коринт ===
Следващият път, когато Ксеркс отново изпраща посланици до гръцките държави, малко преди битката на Термóпили, по явни причини не изпраща до Атина и Спарта <ref>Херодот (англ.) [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.32.1 VII, 32]</ref>. Около тези две водещи държави се присъединяват и други съюзници. В късното лято на [[481 пр.н.е.|481 г. пр. Хр.]] в [[Коринт]] се събират делегати на всички съюзници<ref name="vii-145"> Херодот (англ.) [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.145.1 VII,145]. Историята не споменава съвременния термин „конгрес”„конгрес“, който ние използуваме когато става дума за среща на делегати с правомощия да гласуват и да изразяват волята на изпратилите ги, или друг античен еквивалент, но на този (за краткост) конгрес те обменят ''клетви за взаимопомощ'' и изразяват с това волята на градовете си държави, а също заседават за да вземат съвместни военно-стратегически решения.</ref> Така се създава ''коринтският конфедеративен съюз''. Той има правомощия да изпраща посланици в търсене на външна подкрепа от съседите и да изпраща войскови части по стратегически отбранителни места след обща консултация. Херодот не формулира никакво конкретно или абстрактно име за този съюз, но го нарича ''простичко само'' "„{{Unicode|''οἱ Ἕλληνες''}}"“ (гърците) или "гърците„гърците, заклели се в съюзничество"съюзничество“ <ref>според превода от древногръцки на Godley</ref>, или " взаимно свързалите се гърци" <ref>...според превода от древногръцки на Rawlinson</ref>,<ref> Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.148.1 VII, 148]</ref> Спарта и Атина имат водеща роля в този конгрес<ref name="vii-160">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.161.1 VII, 161]</ref>, но интереса на всяка една от градовете държави играе определена роля за оформяне на отбранителната стратегия. Много малко достига до нас за механизмите на работа в тази организация на гръцките държави или за това какво точно се дискутира на заседанията в Коринт, но със сигурност основната тема е ''персийската експанзия'' и нашествието по техните земи. От общо близо 700 гръцки градове едва една десета (или около 70) изпращат делегати.
 
<gallery caption="">
Image: Temple of Apollo Ancient Corinth.jpg|край днешен '''Коринт''': останки от древногръцки храмове от времето на коринтския конгрес
Image: Tempe3.jpg|'''Темпейската долина''' -  – първият избор на терен за сражение поради стратегическите теснини.
Image: Hoplites fight Louvre E735.jpg| изображение на '''хоплити''' върху [[чернофигурна керамика|чернофигурна]] урна (в [[Лувър]]а в [[Париж]])
Image: Cavalcade west frieze Parthenon BM.jpg|'''гръцки конници''' от фасадата на [[Партенон]]а в Британския музей, [[Лондон]]
Line 57 ⟶ 55:
 
====Стратегията на гърците====
Коринтският конгрес първо изпраща войска от 10&nbsp;000 гърци в това число [[хоплит]]и и [[кавалерия|конница]] в [[Темпейска долина|Темпейската долина]], където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва [[лакедемон]]ци предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и [[Атина|атиняни]], водени от [[Темистокъл]]. Предупредени от [[Александър I Македонски|Александър I Македонски]], че долината може да се премине и отдругаде, и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в ''не''стратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).<ref name="vii-173">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.173.1 VII,173]. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери, но на английски език в {{cite book|first=Jacob|last=Abbott|title=The history of Xerxes the great|pages=pages 110- – 113|publisher=Nathaniel Cooke|date=1854|city=London}} Downloadable Google Books.</ref>▼
 
След отказването от Темпейската долина обединените гърци решават, че следващият стратегически пункт <ref name = "h288"> Persian Fire, p 288. Holland, T. Abacus, ISBN 978-0-349-11717-1 </ref> за спиране напредването на персийските войски е проходът при Термóпили.<ref name="vii-175">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin//ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.175.1 VII, 175]</ref> Решават да ги укрепят като поправят старата оградна стена и да ги охраняват; за целта изпращат флота да заварди нос Артемизион (стратегическа морска теснина) поради факта, че силите на Ксеркс се поддържат с провизии, доставяни по море. (По времето на битката при Термóпили при [[битка при Артемизия|нос Артемизион]] също се провежда битка между двата флота, при която гърците отстъпват, но провалят персийския опит за подкрепа от морето). Освен това предотвратяват опита на персите да прекосят Малякския залив и да обградят гръцката армия. По думите на Джордж Гроут: "... окупирането на северната част на Евбейския проток било безценно за предотвратяването на проникването на персийските войски в тила на защитниците на Термóпили. "<ref>{{cite book | first=George | last=Grote | title=A History of Greece: Part II: Chapter XL Battles of Thermopylae and Artemisium}}. Книгата е на английски език: Throughout the decades many editions of Grote have been published. The page numbers depend on the edition. This quote is near the beginning of the chapter.</ref>▼
▲Коринтският конгрес първо изпраща войска от 10&nbsp;000 гърци в това число [[хоплит]]и и [[кавалерия|конница]] в [[Темпейска долина|Темпейската долина]], където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва [[лакедемон]]ци предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и [[Атина|атиняни]], водени от [[Темистокъл]]. Предупредени от [[Александър I Македонски|Александър I Македонски]], че долината може да се премине и отдругаде, и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в ''не''стратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).<ref name="vii-173">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.173.1 VII,173]. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери, но на английски език в {{cite book|first=Jacob|last=Abbott|title=The history of Xerxes the great|pages=pages 110-113|publisher=Nathaniel Cooke|date=1854|city=London}} Downloadable Google Books.</ref>
 
▲След отказването от Темпейската долина обединените гърци решават, че следващият стратегически пункт <ref name = "h288"> Persian Fire, p 288. Holland, T. Abacus, ISBN 978-0-349-11717-1 </ref> за спиране напредването на персийските войски е проходът при Термóпили.<ref name="vii-175">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin//ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.175.1 VII, 175]</ref> Решават да ги укрепят като поправят старата оградна стена и да ги охраняват; за целта изпращат флота да заварди нос Артемизион (стратегическа морска теснина) поради факта, че силите на Ксеркс се поддържат с провизии, доставяни по море. (По времето на битката при Термóпили при [[битка при Артемизия|нос Артемизион]] също се провежда битка между двата флота, при която гърците отстъпват, но провалят персийския опит за подкрепа от морето). Освен това предотвратяват опита на персите да прекосят Малякския залив и да обградят гръцката армия. По думите на Джордж Гроут: "... окупирането на северната част на Евбейския проток било безценно за предотвратяването на проникването на персийските войски в тила на защитниците на Термóпили. "<ref>{{cite book | first=George | last=Grote | title=A History of Greece: Part II: Chapter XL Battles of Thermopylae and Artemisium}}. Книгата е на английски език: Throughout the decades many editions of Grote have been published. The page numbers depend on the edition. This quote is near the beginning of the chapter.</ref>
 
Гръцката стратегия се потвърждава в една надгробна реч, прознесена от оратора [[Лизий]] <ref>[[Лизий]], Надгробно слово II, Част 30, преведена на английски от W.R.M. Lamb. Речите на Лизий могат да бъдат намерени на {{cite web | last=Lysias | authorlink=Lysias | title=II. Funeral Oration | work=The Orations of Lysias | publisher=Project Gutenberg | format=ascii text | url=http://www.gutenberg.org/dirs/etext04/lyssw10.txt | accessdate=2007-10-27}}</ref> по-сетне в същия век:
<blockquote>Но докато останалата част на Гърция показвала тези си наклонности <nowiki>[бел. на прев.: да се присъединят към персите]</nowiki>, атиняните, от своя страна, отплавали с корабите си с ускорено темпо да осигурят стражата на Артемизия; докато спартанците и други от съюзниците им се отправили към Термóпили, смятайки, че теснината на терена ще им позволи да блокират успешно прохода. </blockquote>
 
==Дата на битката==
Датата на битката и до ден днешен е обект на дискусии и проучвания понеже няма сигурен източник от древността, който да позволили за по-прецизна датировка на събитието. Има ред отметки в ''Историята на Херодот'', които позволяват да се очертае един сравнително обширен период от 34- – 36 дни, през който са могли да станат сраженията. По-долу е поместена таблица с по-популярните дати, възприети от съвременните исторически среди. Също така се срещат и съвсем ранни непоместени в таблицата дати, (през месец юли), но това би било в разрез с повествованията на Херодот, Диодор и Есхил.▼
 
▲Датата на битката и до ден днешен е обект на дискусии и проучвания понеже няма сигурен източник от древността, който да позволили за по-прецизна датировка на събитието. Има ред отметки в ''Историята на Херодот'', които позволяват да се очертае един сравнително обширен период от 34-36 дни, през който са могли да станат сраженията. По-долу е поместена таблица с по-популярните дати, възприети от съвременните исторически среди. Също така се срещат и съвсем ранни непоместени в таблицата дати, (през месец юли), но това би било в разрез с повествованията на Херодот, Диодор и Есхил.
 
{| class="wikitable"
Line 75 ⟶ 71:
! style="background:pink;"|КЪМ ИЗТОЧНИКА <br/>(източниците са на английски език)
|-
| align="center"|02- – 04.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Чарлз Хигнет, 1963
| style="background:ycbcde;"|Инвазията на Ксеркс в Гърция<ref>Charles Hignett - – 'Xerxes Invasion of Greece' (1963)</ref>
|-
| align="center"|11- – 13.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Джон Лазенби, 1993
| Защитата на Гърция<ref>Lazenby, J. F., The Defence of Greece (Warminster, 1993)</ref>
|-
| align="center"|18- – 20.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Питър Грийн, 1996
| Ксеркс при Саламин<ref>Peter Green -  – 'Xerxes at Salamis' (1970) , revised edition 'The Greco-Persian Wars' (1996)</ref>
|-
| align="center"|18- – 20.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Ърни Брадфърд, 1980
| Годината на Термóпили<ref>Ernle Bradford - – 'The Year of Thermopylae', (1980) U.S. edition 'The Battle for the West, Thermopylae'</ref>
|-
| align="center"|19- – 21.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Филип Стийл, 1993
| Термóпили <ref>Philip Steele - – 'Thermopylae' (1993)</ref>
|-
| align="center"|20- – 22.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Филип Стийл, 1995
| Термóпили<ref>Philip Steele - – 'Thermopylae' (1993)</ref>
|-
| align="center"|-СЕПТЕМВРИ-
| style="background:LIGHTYELLOW;"|А. Бърн, 1984
| Персийските войни<ref>A. R. Burn - – 'The Persian Wars' (1962), revised edition 'Persia and the Greeks' (1984)</ref>
|-
|}
 
==Сили на войските==
"Ако„Ако преди 10 г. [[Дарий I|Дарий]] изпратил просто една вълна, то Ксеркс водил океан!" -“ – така Херодот сравнява в размер ''тази'' експедиция с ''[[Гръко-персийски войни|предишната]]''. В същото време войските на Ксеркс, събрани в Северозападна [[Мала Азия]], започват да преминават [[Хелеспонт]]а в началото на месец юни [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]], като използват [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Тези войски са събрани в продължение на 4 години "от„от всички краища на познатия свят"свят“ измежду стотиците народи в пределите на персийските владения. Отнема повече от 6 дни на всичките им войски да преминат в Европа. Този път царят на Персия е решен да не повтаря грешката на баща си. Никакви средства не се спестяват; цялата мощ на ''най-великата империя в света'' се стоварва върху малката и разпокъсана Гърция. Флотата от 1200 кораба охранява сухопътните операции и подпомага снабдяването на войските, които наброяват към 400&nbsp;000 редовна войска, 600&nbsp;000 наемници и роби и около 100&nbsp;000 от личната гвардия на царя-бог, а според Херодот били 2 милиона и половина, без подкрепленията, а [[Симонид]] споменава дори 4 милиона. "Те„Те били толкова многочислени, че разклащали земята с маршируването си, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече от звездите на небето!"“. Без съмнение това е най-голямата войска, която светът трябва да е виждал до този момент.▼
 
▲"Ако преди 10 г. [[Дарий I|Дарий]] изпратил просто една вълна, то Ксеркс водил океан!" - така Херодот сравнява в размер ''тази'' експедиция с ''[[Гръко-персийски войни|предишната]]''. В същото време войските на Ксеркс, събрани в Северозападна [[Мала Азия]], започват да преминават [[Хелеспонт]]а в началото на месец юни [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]], като използват [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Тези войски са събрани в продължение на 4 години "от всички краища на познатия свят" измежду стотиците народи в пределите на персийските владения. Отнема повече от 6 дни на всичките им войски да преминат в Европа. Този път царят на Персия е решен да не повтаря грешката на баща си. Никакви средства не се спестяват; цялата мощ на ''най-великата империя в света'' се стоварва върху малката и разпокъсана Гърция. Флотата от 1200 кораба охранява сухопътните операции и подпомага снабдяването на войските, които наброяват към 400&nbsp;000 редовна войска, 600&nbsp;000 наемници и роби и около 100&nbsp;000 от личната гвардия на царя-бог, а според Херодот били 2 милиона и половина, без подкрепленията, а [[Симонид]] споменава дори 4 милиона. "Те били толкова многочислени, че разклащали земята с маршируването си, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече от звездите на небето!". Без съмнение това е най-голямата войска, която светът трябва да е виждал до този момент.
 
По думите на Херодот на полесражението се бият 7000 гърци и 5 млн. перси, което по съвременни пресмятания се приема да е силно преувеличен брой<ref> Stecchini, Livio C. “The Persian Wars“
[http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars5.php]
</ref> и болшинството съвременни историци се спират на 100- – 200 хиляди. Херодот в тези 5 милиона включва флота и помощните войски, но независимо оттова, ако се погледне на факта, че през 1820 г. [[Османска империя|Османската империя]] в апогея на териториалното си господство обхваща земи на три континента и едва 28&nbsp;500&nbsp;000 поданици, такава петмилионна армия на Ксеркс изглежда би предизвикала тотално опразване на [[Мала Азия]] и целия [[Балкански полуостров]] и пак едва ли би се събрала в тази си численост..<ref name=Stecchini> '''Stecchini, Livio C.''' (2007). "The„The Persian Wars: the Size of the Persian Army"Army“ (html). Iran Chamber Society. Retrieved on 2007-10-19.</ref>, <ref>{{cite book | first=N.G.L. | last=Hammond | author-link=N.G.L. Hammond | contribution=The Expedition of Xerxes: Persian Preparations and the Advance to Therma in Macedonia | title=The Cambridge Ancient History: IV Persia, Greece and the Western Mediterranean | year=2000 | pages=532–534532 – 534 | publisher=Cambridge University Press | id=ISBN 0521228042}}</ref>
 
{{цитат|Как можем да стигнем до по-точен, по-реалистичен брой? Едно много простичко решение е било предлагано. То е да приемем, че гърците постоянно "умножавали„умножавали по 10"10“ персийската "х_и_л_и_а_д_a"„х_и_л_и_а_д_a“ (бел. прев.: оттам произлиза ''хиляда''), която е военна единица от 1000 човека, като са я представяли за "мириада"„мириада“, единица от 10&nbsp;000 (човека); следователно трябва да се раздели броя на персийските войски на десет. Това би дало за броя на нападателите пехотинци сто и седемдесет хиляди човека. Но дори и това е прекалено голямо число за армия като се имат в предвид неизбежните логистични проблеми, доставки на провизии и командуване <ref name=Maurice>{{cite journal | last=Maurice | first=F. | authorlink=John Frederick Maurice | year=1930 | title=The size of the army of [[Xerxes I of Persia|Xerxes]] in the invasion of Greece 480 B.C. | journal=[[Journal of Hellenic Studies]] | volume=50 | pages=pages 210–235210 – 235 | doi=10.2307/626811}}| publisher=Cambridge University Press | date=1993 | isbn=0521200911 | pages=page 320}}</ref> . Други решения трябва да се търсят. Ориенталските военни архиви са били изцяло фалшифицирани, що се отнася до брой на войските; доказателство за това е, че Херодот прави извадки за числеността на персийската войска от персийски официални надписи за походите срещу скитите, където е указана невероятната численост от 700 хиляди воини.|професор Ливио СТЕЧИНИ "Персийските войни“}}
 
Според Ливио Стечини<ref> Stecchini, Livio C. “The Persian Wars“
Line 119 ⟶ 114:
</ref> "...на увлекателния разказвач Херодот комай е присъщ похватът на съвременните кинематографи, които смесват реалните факти с измислени сценарии, за да постигнат желания реалистичен, но квази-истинен ефект..."
 
{| class="wikitable" style="float: left; margin-right: 50px;"
|+ '''Предполагаема численост на персийските войски'''<br/>по данни на проф. Ливио Стечини
! style="background:lightyellow;"|'''численост'''
Line 127 ⟶ 122:
| align="right" style="background:pink;"|40,000
| align="right"| Роберт Коен, [[1934]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Гърция и хеленизацията на античния свят,(фр.)<ref>Cohen, Robert. La Grece et l'hellenization du monde antique (Paris, 1934), p. 164.</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|40,000
| align="right"| Роберт фон Фишер, [[1951]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Проблеми в числата на персийските войни, (нем.)<ref>Fischer, Robert von.. Das Zahlenproblem in Perserkriege 480- – 479 v. Chr." Klio, N. F., vol. VII, pp. 289ff.
Griechische Geschichte, vol. I (1951), p. 253.</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|55,000
| align="right"| Ханс Делбрюк, [[1920]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|История на Военното Изкуство, (нем.) <ref>Delbrueck, Hans. Geschichte der Kriegskunst, Vol. I, (Berlin, 1920), p. 106</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|60,000
| align="right"| У. Тарн. [[1908]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"| Флотата на Ксеркс, (англ.)<ref>Tarn, W. W. "The„The Fleet of Xerxes,"“ The Journal of Hellenic Studies 28 (1908), p. 208 n.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|90,000
Line 148 ⟶ 143:
| align="right" style="background:lightyellow;"|90,000
| align="right"| Гобино, [[1902]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|История на Персите,(фр.) <ref>Gobineau, Histoire des Perses, Vol. II, p. 191.
"Some„Some Observations on the Persian Wars,"“ The Journal of Hellenic Studies, XXII (1902), pp. 294ff.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|90,000
| align="right"| Мекън, [[1908]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Херодот. Книга VII, VIII и IX(англ.) <ref>Macan, Herodotus: The Seventh, Eighth and Ninth Books, (London, 1908), Vol. II, p. 164.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|90,000
| align="right"| Мънро, [[1926]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Антична история. Кеймбридж,(англ.)<ref>Munro, J. A. R. The Cambridge Ancient History, Vol. IV (1926), pp. 229ff-296f.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|75,000<br/>100,000
| align="right"| Джон Лий, [[2006]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Универитетски сайт на проф. Лий, (англ.) <ref>John W.I. Lee, Assistant Professor/Department of History/University of California at Santa Barbara|[http://www.history.ucsb.edu/ courses/download.php? attach_id=292]</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|100,000
| align="right"| Едуард Майер, [[1944]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|История на Древността,(нем.) <ref>Meyer, Eduard, (Geschichte des Altertums IV.1.31f. [4th ed., Stuttgart, 1944]) p. 374f.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|100,000
| align="right"| Де Санктис, [[1925]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Филологически Преглед, (итал.) <ref>De Sanctis. Rivista di Filologia 53 [1925], p. 120.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|100,000
| align="right"| Улрих Вилкен, [[1962]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Гръцка История, (нем.) <ref>Wilcken, Ulrich. Griechische Geschichte, ninth ed. (Munich, 1962), p. 140.</ref>
|-
| align="right" style="background:lightyellow;"|100,000
| align="right"| Хелмут Берве, [[1901]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|История на Древността, (нем.) <ref>Berve, Helmut. Geschichte des Alterthums, Vol. III' (Stuttgart, 1901), p. 377.</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|< 170,000
| align="right"| Стечини, [[2006]]-[[2008|08]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Персийските войни, (англ.) <ref>Stecchini, Livio C. “The Persian Wars“
http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars5.php
</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|180,000
| align="right"| Бери, [[1963]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|История на Гърция, (англ.) <ref>Bury, J. B. History of Greece third ed. (London, 1963), p. 269. Cf. ,</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|190,000
| align="right"| Бери, [[1963]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Древногръцките историци, (англ.) <ref>Bury, J. B. The Ancient Greek Historians (London, 1908).p. 183. Cf. ,</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|300,000
| align="right"| Джулио Джианели, [[1961]]
| align="right" style="font-size:80%; background:lightblue;"|Трактат по Гръцка История, (ит.) <ref>Giannelli, Giulio. Trattato di storia greca, fourth ed. (Rome, 1961), p. 212.</ref>
|-
| align="right" style="background:pink;"|2,317,610
Line 211 ⟶ 206:
|-
|[[Спарта|спартанци]]
|align="center"|300
|align="center"|300
|-
|[[Лакедемон|лакедемонци]]
|align="center"|900
|align="center"|1000<br> (със спартанците?)
|-
|[[илот|спартански илоти]]
Line 223 ⟶ 218:
|-
|[[Мантинея|мантинейци]]
|align="center"|500
|rowspan="7" align="center"|3000<br>други пелопонесци,<br>изпратени с Леонид
|-
|[[Тегея|тегейци]]
|align="center"|500
|-
|[[Орхомен (Аркадия)|орхоменски аркадци]]
|align="center"|120
|-
|[[Аркадия|други аркадийци]]
|align="center"|1.000
|-
|[[Коринт|коринтяни]]
|align="center"|400
|-
|[[Флиос|флиосци]]
|align="center"|200
|-
|[[Микена|микенци]]
Line 249 ⟶ 244:
|-
|[[Теспия|теспийци]]
|align="center"|700
|align="center"|.
|-
|[[Трахиния|трахинци]]
|align="center"|.
|align="center"|1000
|-
|[[Тива|тиванци]]
|align="center"|400
|align="center"|400
|-
Line 265 ⟶ 260:
|-
|[[Локрида|опунтски локридци]]
|align="center"| "всичките„всичките, които имаха"имаха“
|align="center"|1000
|- style="background:lightgrey;"
Line 276 ⟶ 271:
 
==Битката при Термóпили==
[[Картинка:Jacques-Louis_David_004.jpg|мини|300п|дясно|Картината [[Леонид на Термопилите (Жак Луи Давид)|Леонид на Термóпили]] от [[Жак-Луи Давид]], 1814.]]
 
===Пристигане===
Спарта позволява на Леонид да вземе само 300 мъже, които вече имат наследници<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.204.1 VII, 204] “Този„Този Леонид пристигнал при Термопилите, взимайки със себе си, според обичая, отряд от триста души, при това такива, които вече имат неследници...”“</ref>, за да продължат рода им. И така, се отправили към мястото на първата сухопътна битка за последната гръко-персийска война при Термóпили, теснина между морето и планинската верига [[Калидромо|Калидром]], през която всяка войска, движеща се от Тракия към Пелопонес по необходимост трябва да премине. За изненада на персите, проходът е окупиран само от няколкостотин гърци (като в това число не влизат илотите и съюзниците), начело на които били 300 спартанци водени от цар Леонид. Тристата (300) мъже са само личната стража на царя, тъй като армията на [[Спарта]] остава в града, съгласно закона, за да почете празника ''[[Карнея]]''. Като пристигат на мястото на битката четири дни изминават за персите в чакане<ref>'''Setzer, Thomas.''' The Persian Invasion of Greece. "...Upon reaching the Malian plain, Xerxes delayed his attack for four days, probably hoping to hear of a Persian naval victory at Artemision before engaging the Greek Hoplites in the pass. Xerxes finally began his attack on the fifth day..."</ref>,<ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.210.1 VII, 209] “…„… Xerxes, who let four days go by, expecting always that they would take to flight…”flight…“</ref>, a за спартанците и подсилване на старото укрепление - – стена простряна напречно на прохода, способна само да затрудни, но не и да спре един многочислен противник. [[Демарат]] <ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.209.1 VII, 209]"...he sent for Demaratos the son of Ariston, who was in his camp, and when he came, Xerxes asked him of these things severally, desiring to discover what this was which the Lacedemonians were doing..."</ref>(изгонен цар на Спарта и дезертьор в лагера на персите) предупреждава Ксеркс, че спартанците ще се бият без значение ''със'' или ''без'' подкрепления. Великият цар не вярва, че толкова малка войска би се изправила срещу него и чака те да се разпръснат. На четвъртия ден персийски разузнавателен отряд оглежда противника и приготовленията му за битка. <ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.208.1 VII, 208]"...As they were thus deliberating, Xerxes sent a scout on horseback to see how many they were in number and what they were doing...</ref> При връщането на разузнавателния отряд Ксеркс изпраща да доведат гръка Демарат син на Аристон, който потвърждава пред Ксеркс, че поведението, описано от съгледвачите, значи само едно - – спартанците се готвят за бой.<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.208.1 VII, 209]"...these men have
come to fight with us for the passage, and this is it that they are preparing to do; for they have a custom which is as follows;--whenever they are about to put their lives in peril, then they attend to the arrangement of their hair...</ref> Търпението на Ксеркс се изчерпва.
 
===Първи ден===
[[Image:Greek Phalanx.jpg|thumb|250px|right|Гръцка [[фаланга]] по източници от проекта Персей ''[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plb.%2B18.29 Perseus Project]''.]]
Първият ден от битката според персийския историк [[Ктезий|Ктесий]] започва с изпращането на 10 хилядна [[Мидия|мидийска войска]] под водачеството на пълководеца Артабан.<ref>Photius'excerpt of '''Ctesias'''' ''Persica'' (2)(§27)[http://www.livius.org/ct-cz/ctesias/photius_persica2.html#%A727]"...His general Artapanus, with 10,000 men, fought an engagement with Leonidas, the Spartan general, at Thermopylae; the Persian host was cut to pieces, while only two or three of the Spartans were slain..."</ref>. Спартанците формират [[фаланга]], причаквайки мидийците в тесния проход между скалите. Те отблъскват нападението и ги избутват в морето. Като резултат всички мидийци са убити, без нито един от гърците (според Херодот) да е ранен. Ктесий е по-реален като споменава за двама или трима убити спартанци. Една след друга последвалите техни нападения са отблъснати. Ксеркс изпраща, пак според Ктесий <ref>Photius/'''Ctesias'''/''Persica''/(2)/(§27)"...The king then ordered an attack with 20,000, but these were defeated, and although flogged to the battle, were routed again..." </ref> 20-хилядна войска, чието нападение не е по-успешно от тази на корпуса на Артабан. В тесния проход броят на нападателите е без значение тъй като не могат да се разгърнат или обходят защитниците, а бойните умения са на страната на спартанците, които тренират през целия си живот за битки, докато повечето от противниците им са необучени роби, пратени насила без добра подготовка, опит или желание. Спартанците са и по-добре въоръжени: триметрови копия, бронзови доспехи и щитове, които се застъпват, оформяйки непробиваема стена. Персийската военна традиция разчита на стрелци и конници, които в равнините са полезни, но не и тук; наличната им сила била лека пехота с по-къси копия<ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.211.1 VII, 211] „...Мястото било много тясно, техните копия били много по-къси от гръцките, а численото им превъзходство не ги ползвало нищо...“</ref>, леки плетени щитове, които не спират копия, и почти липсваща броня, запазена само за елита. Така гръцката формация е непреодолима в челните нападения.
[[Файл:Molon labe.jpg|дясно|мини|250п|''Молон лабе'' - – Елате и ги вземете (оръжията ни) (това е и девизът на Първи армейски корпус на гръцката армия днес<ref>Encyclopedia > Laconic phrase [http://www.nationmaster.com/encyclopedia/Laconic-phrase] VIEWED 18 JAN 2008 "...It is today the emblem of the Greek 1st Army Corps."</ref>).]] Персите изпращат пратеник да се споразумее с Леонид. Предлагат му богатства и поста сатрап на Гърция. По думите на Херодот той отвръща, че предпочита да умре за братята си пред това да им бъде тиран. На предложението на персите да си хвърлят оръжията, гърците отвръщат с думите: ''Молон лабе'' – - "Елате„Елате и ги вземете"вземете“ <ref name="Plutarch"/>. Друг посланик предупреждава спартанците, че техните стрели ще са толкова многобройни, че ще закрият слънцето. Получава отговор от спартанеца [[Диенекий|Диенек]] (Διηνέκης): "Добре„Добре, така ще се бием на сянка"сянка“<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.226.1 VII, 226]</ref>,<ref>Encyclopedia > Laconic phrase [http://www.nationmaster.com/encyclopedia/Laconic-phrase] VIEWED 18 JAN 2008. "...motto of the Greek 20th Armored Division..."</ref>. По това време известяват на [[Леонид I|Леонид]], че Съветът на Спарта е взел тайно решение да защитава само [[Пелопонес]]. Той обаче решава да остане и да брани цяла Гърция. Срещу 300-те спартанци се изправят войници от [[Либия]] до [[Индия]], от [[Тракия]] до [[Арабия]]: пехотинци, стрелци, конници, колесници и слонове.
 
===Втори ден===
[[File:Persian warriors from Berlin Museum.jpg|thumb|250px|left|Изображение на ''[[безсмъртни]]те'' персийски воини, личната гвардия на царя. Керамично пано от двореца в Персеполис, днес на експозиция в Берлинския Археологически Музей.]]
Разгневен от това поражение през първия ден, Ксеркс изпраща на сутринта на втория ден първо 20-хилядна войска, а според Ктесий 50-хилядна войска, измежду които и "„[[Безсмъртни]]те"те“<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.211.1 VII, 211] “...След като мидийците понесли извънредно големи загуби, те се оттеглили. На смяна на тях излезли напред персите, и то онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните"(елитна войска, играела ролята на царска гвардия) и чийто командир бил Хидарн. ...”</ref> - – 10-хиляден елитен корпус предвождан от Хидарн, негова лична охрана и съставен от воините, смятани за най-добрите от всички персийски воини. Тяхното прозвище идва от това, че броят им винаги е запазван 10&nbsp;000, поради постоянно попълване местата на убитите. Ксеркс възлага на тях всичките си надежди за светкавична победа. Призори, след утринните жертвени излияния (Херодот), войскиите на Ксеркс щурмуват, решени да завземат прохода. Защитниците на прохода посрещат и в този ден със смъртоносни удари нападателите и обръщат в бяг ранените, но живи перси. Дори и "Безсмъртните"„Безсмъртните“ се огъват и се разбягват, обезкуражавайки вече и другите. Въпреки, че няколко десетки хиляди жертви е незначителна загуба за войска от 2 милиона, персите се деморализират. Никой вече няма волята да застане срещу защитниците. Войниците-роби започват да се страхуват от копията на Леонид, повече отколкото от камшиците на Ксеркс. Положението не се подобрява за тях, защото избухва бунт в редиците им. Освен това съобщават на царя за избухването на въстание в Персия. Ксеркс сериозно се замисля да спре кампанията си и да се завърне откъдето е дошъл. Неочаквано събитие обръща хода на битката. Предателят [[Ефиалт (предател)|Ефиалт от Трахина]] (а според Диодор Сицилийски - – просто ''Трахиниецът'' без дори споменаване на името му) разкрива на персите тайната планинска пътека ''Анопея''<ref> Херодот (англ.)[216]-- it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia</ref>,<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.216.1 VII, 216] "...And this path lies as follows:--it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia; and this Anopaia..." </ref>,<ref>Уилър, Дж. Т. (англ.) '''Wheeler, J.T.''' Analysis and Summary of Herodotus, book VII"Polymnia", London, 1852. Henry G. Bohn, 2nd.ed., p. 211.</ref>. Тази пътека пресича скалните откоси на едноименно възвишение ''Анопея'' от планината [[Калидром]] и минава покрай планинския поток ''[[Асоп]]'' през планината, водейки в гръб на защитниците на прохода. Ксеркс възнаграждава Ефиалт със злато, колкото може да носи. През нощта на същия ден персийският военначалник Хидарн и половината от "Безсмъртните"„Безсмъртните“ поемат по пътеката. Научавайки за това, царят на спартанците нарежда на всичките си съюзници да си вървят, а той остава със спартанците, съгласно законите на [[Спарта]]: "воинът„воинът се връща, носейки щита си или носен върху него"него“. В духа на епохата, Леонид се надява да бъде запомнен от другите със своята безстрашна саможертва далеч от дома, но не само за Спарта, а за цяла Гърция.
 
===Трети ден===
[[Леонид I]] с неговите 300 спартанци и неколцина [[Беотия|беотийци]] и [[Теспия|теспийци]] остават да бранят прохода до края. Сутринта царят нарежда на войниците си да закусват с апетит, защото според неговите думи "... довечера ще вечеряме в [[Хадес]]!" ([[латински|лат.]]: ''prandete, Lacedaemonii, hodie apud infernos fortasse cenabimus'' – - "закусвайте„закусвайте, спартанци, защото ще вечеряме в подземното царство."“).<ref>'''Diodorus Siculus'''. глава 9.4. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=9.4.1]; "...And Leonidas, welcoming the eagerness of his soldiers, ordered them to prepare their breakfast quickly, since they would dine in Hades..."</ref> През това време персите, движейки се в тясна единична колона обхождат спартанците. Тук Херодот и Диодор се разминават. По думите на Диодор един персиец на име Тирастиад<ref>'''Diodorus Siculus'''. глава 8.5. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=8.5.1]; "...But a certain man among the Persians named Tyrrhastiadas, a Cymaean by birth, who was honourable and upright in his ways, deserting from the camp of the Persians in the night came to Leonidas, who knew nothing of the act of the Trachinian, and informed him..."</ref> дезертира и предизвестява Леонид за плановете на Ксеркс и предателството на Ефиалт. Леонид решава да нападне пръв. Диодор описва нощно сражение, в което Леонид напада персите много рано на сутринта на третия ден и предизвиква суматоха и самоизбиване на обезумелите мидийци<ref>'''Diodorus Siculus.''' глава 10.1- – 2
[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=10.1.1]; "...fell by night upon the encampment of the Persians, Leonidas leading the attack... ...For the night prevented any understanding of the true state of affairs, and the confusion, extending as it did throughout the entire encampment, occasioned, we may well believe, great slaughter; since they kept killing one another, the conditions not allowing of a close scrutiny, because there was no order from a general..."</ref>. Херодот рисува само едно нападение на персите върху спартанците, но през деня и в тил. При пристигането на персите, спартанците минават в разгънато настъпление с намерението да убият колкото се може повече противници. В сражението падат други двама от братята на Ксеркс, а той самият насмалко да бъде убит, както се наслаждавал на битката от колесницата си от другата страна на обходните сили. Още десетки хиляди перси падат; спартанците се бият "като„като демони"демони“. След като всичките им копия се счупват<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.224.1 VII, 224] „Копията на повечето бойци били вече изпочупени; тогава те връхлетели върху персите с мечове.“</ref>, те изваждат мечовете си, а след като и те се счупват, започват да се бият с оръжията на убитите перси. Завръща се в битката, за да помогне на другите дори ослепелият спартанец Еврит, когото Леонид отпраща преди битката. Това, което изглеждало лесна победа на персите, се превръща в клане. Битката противно на очакванията на Ксеркс продължава с часове. В един момент, след като си пробил метри път през редиците на противника, Леонид достига близо до Ксеркс, но е повален от "дъжд„дъжд от стрели"стрели“. Според Херодот той дори успява да рани царя-бог с хвърленото си копие, доказвайки, че даже и той самият - – владетел на света - – може да кърви, и че не е повече от смъртен човек. Виждайки смъртта на Леонид, оцелелите спартанци започват епична борба за тялото на своя водач. Когато го вземат, те се оттеглят на близкия хълм. Оказват се заобиколени, но независимо от това те отново отхвърлят поредното предложение да се предадат. Тогава персите от дистанция ги засипват с градушка от стрели от всички страни, "почерняйки„почерняйки небето и превръщайки деня в нощ"нощ“ (Херодот и Диодор Сицилийски), докато нито един от гърците не остава на крак. След битката персите намират тялото на Леонид и го обезглавяват.
 
==Последствия и значение==
[[Картинка:Battle_of_Thermopylae_and_movements_to_Salamis%2C_480_BC.gif|мини|255п|дясно|Карта на движението на персийските войски от Термóпили до битките при [[битка при Саламин|Саламин]] и Платея]]
Саможертвата на спартанците на Леонид въодушевява гърците за борба. Забавянето на персите при Термóпили дава време на [[Атина]] да евакуира жителите си на остров [[Саламин]]. Персите настъпват в [[Беотия]] и опожаряват [[Атика]] и град Атина. Извън града обаче ги чака офанзивата на съюзените гръцки по&#768;лиси (градове държави), водени от [[Еврибиад]] и [[Темистокъл]]. В морските теснини покрай бреговете на Саронския залив, между [[Пирея]] и [[Егина]] се провежда решителната морска [[Битка при Саламин|битка край остров Саламин]], завършила с разгром на персийската флота. Изплашеният за живота си Ксеркс напуска завинаги Гърция след Саламинската битка.
 
Гръцките воини укрепяват теснините на Коринтския провлак, за да предотвратят настъплението на персите в Пеолопонес. Около една година след битката при Термóпили, през [[479 пр.н.е.|479 г. пр. Хр.]] в [[Платея]] (на север от [[Коринт]]ския провлак) [[Спарта]] и съюзниците и&#768; разгромяват останалите персийски ешелони; по думите на Херодот [[перси]]те ''наброявали стотици хиляди''. Там казват, че участва [[Аристодем]] - – единственият останал жив от 300<sup>та</sup> спартанци на Леонид (човекът, който разказал и историята на битката). Десетки години след това гърците се споразумяват с персите да върнат тялото на Леонид и да го погребат като герой, заедно с всички други загинали в защита на родината си. Тристате спартанци и Леонид са познати в цял свят като ''символ на отчаяна смелост - – в лицето на непосилно превъзходство на противника''. Образите им са намерили място в популярната култура, чрез филми, например: "300„300-те спартанци"спартанци“ (1962 г.), "300"„300“ (2007 г.) и други. В българската литература например [[Иван Вазов]] прибягва до [[алюзия]]та със спартанците на Леонид в стиха "... кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса..." в стихотворението си "„[[Опълченците на Шипка]]"“, описвайки така героичния подвиг на българските опълченци. По думите на историографите Леонид е най-известният от всички царе на [[Спарта]]. Още в античността подвигът на защитниците на прохода е увековечен от от поета [[Симонид]] в епитафа, издълбан по-късно на плочата върху общия гроб на тези герои:
[[Image:Thermopiles memorial epitaph.jpg|right|300px255px|thumb|Епитафът на Симонид.]]
::{{цитат|''...Ὦ ξεῖν', ἀγγέλλειν Λακεδαιμονίοις ὅτι τῇδε <br/>
κείμεθα, τοῖς κείνων ῥήμασι πειθόμενοι...''
Line 304 ⟶ 301:
"...О ксей&#768;н, анге&#768;лейн лакедаймони&#768;ойс хоти&#768; те&#768;де<br/>
кей&#768;меθа той&#768;с кей&#768;нон ре&#768;маси пейθо&#768;меной..."<br/>
 
"...О, страннико, върви на вси спартанци разкажи, <br/>
че тук покорни на законите им ний лежим..."}}
 
Както сам се се изразява "бащата„бащата на историята"историята“ Херодот, описал подробно този етап от Гръко-персийските войни, тяхната саможертва се е превърнала във "вечен„вечен символ на великата защита на демокрацията срещу завоевателната агресия на източната тирания"тирания“.<ref>http://www.historynet.com/greco-persian-wars-battle-of-thermopylae.htm/6</ref>
 
== Източници ==▼
<references />
 
 
 
 
▲== Източници ==
<div style="height: 350px; overflow: auto; padding: 3px; border:0px solid #AAAAAA;">
{{reflist|2}}
</div>
 
[[Категория:Битки в древността|Термопилите]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Термопилите“.