Голяма базилика в Плиска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x кавички, 2 интервала (ползвайки Advisor.js)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 25:
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от [[Тотю Тотев]] и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните [[българи]], тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. [[Станчо Ваклинов]] е, че това са останките от непознат тип български езически храм.
 
Според историческия музей в [[Шумен]] преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-[[аязмо]].нейните кораби са 5. [[Павел Георгиев]], участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. [[Енравота|Боян Енравота]], екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан [[Маламир]] около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар [[Борис I]] (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.
 
Друга теория обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След [[покръстване]]то е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че досега не е бил откриван мавзолей на български кан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.