Великият инквизитор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 37:
{{сюжет}}
== Исторически контекст ==
Ако се използват думите на [[Адам Мицкевич]] къмто Достоевски, че: {{цитат|Нужно е нещо повече от талант, за да разбереш настоящето, нещо повече от гениалност — за да предвидиш бъдещето, а е много просто да обясниш миналото.|}} <ref>{{cite book |last= Кошел |first= Пьотр |authorlink= Пьотр Кошел |title= Историята на руския тероризъм, стр. 23 |year= 1995 |publisher= Ланс }}</ref>{{факт|, то несъмнено, талантливият руски писател е повече от гениален, но някак си своеобразно странен и неразбиран за миналото, подобно на авторът на поемата|2015|12|9}}.
 
Първите, но недостигнали до нас произведения на младият Достоевски /още [[юнкер]]/ от началото на 1840-те години са историческите драми "[[Борис Годунов]]" и "[[Мария Стюарт]]", издържани в [[шилер]]овски [[романтизъм|романтичен]] дух. Те разкриват авторовата транцедентна насоченост към [[историзъм|историзма]] (виж [[исторически метод]]). <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 55 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
 
{{факт|Трудно, ако не и невъзможно, е да се посочи друг писател в световната литература, с творчество което да е било предмет на толкова много "нерешими" спорове и да е предизвиквало по-противоречиви оценки.|2015|12|9}} Сред авторите повлияни от Достоевски са имена като [[Стефан Цвайг]], [[Томас Ман]], [[Албер Камю]], [[Сартър]], [[Бердяев]], и разбира се [[Ницше]]. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
 
=== Старозаветен контекст ===
{{факт|Самото творчество на писателят е трагично по своята същност и противоречивост — художествено единство — подобно на [[Сътворение на света|сътворението на света]] от и по [[Библия]]та:|2015|12|9}}
 
{|
Ред 60:
|[[Второзаконие]]||''[[Братя Карамазови]]''||''Думите''
|}
 
=== Творчески контекст ===
[[File:Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg|мини|250px|[[Иван Грозни]] показва своите съкровища на посланника на английската кралица [[Елизабет I|Елизабет]]]]
 
{{факт|В историята на руската класическа литература има негласно съревнование между двата колоса — Достоевски и [[Лев Толстой]].|2015|11|23}} Епохален е романът "[[Война и мир]]" пресъздаващ най-великата и най-героична руска история — тази от [[Отечествената война]] срещу [[Наполеон]]; последвана от възстановяването на статуквото на световната сцена от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] посредством [[Свещен съюз|Свещеният съюз]] (Толстой така или иначе не реализира своя замисъл да напише роман за [[Петър I (Русия)|Петър I]] с неговото време и [[реформи на Петър I|реформи]]).<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Толстой, стр. 232 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
 
{{факт|Творческият отговор на Достоевски не закъснява — започва да пише знаменитото си Петокнижие, чийто своеобразен Декалог е романът "Братя Карамазови". Мащабът при Достоевски е и друг. Посредством него писателят цели да надхвърли епохата на 19 век, като разрови и ракрие назад във времето до 16 век — корените на "Матушка Рус". За целта Достоевски се усамотява в [[Старая Руса]], веднага след победата на Русия в [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската]] и [[освобождение на България|освободителна за България - война]]. Достоевски е сред най-яростните защитници на българската освободителна [[кауза]], редом с [[Уилям Гладстон]], [[Виктор Юго]] и [[Ото фон Бисмарк]]. Русия е отново първа цигулка в концерта на [[великите сили]], а и Достоевски вижда в тази битка изпълнението на един "свещен дълг", къмто онези които дадоха на братята си четмо и писмо в т.ч. и Библията и [[християнизация]]та на понятен за народа език — неговия си.|2015|11|23}}
 
{{факт|Разбира се великата тайна на Русия и нейната мисия в глобалния свят на империите не може да бъде друга, а тя е онази "изповядана" от Иван пред Альоша, през устата на Великият инквизитор:|2015|11|23}} {{цитат|... Може би ти искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай прочее: Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', това е [[SPQR|нашата тайна]]! Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', вече осем века. Тъкмо преди осем века ние взехме от него онова, което ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той ти предлагаше, като ти показа всички земни царства: ние взехме от него Рим и меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствени царе, макар и донине да не сме смогнали да доведем нашето дело до пълен завършек ? ...|}}
 
=== Християнско-библейски контекст ===