Разлика между версии на „Петър Хаджииванов“

м
Първи артилерийски полк (1889 – 1945); форматиране: 6x тире, 4x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor)
м (Шаблон:Инфокутия военно лице → Шаблон:Военно лице)
м (Първи артилерийски полк (1889 – 1945); форматиране: 6x тире, 4x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor))
| преданост =
| въоръжени сили = [[Българска армия]]
| години на служба = 1920 - – 1954
| звание = [[полковник]], посмъртно [[генерал]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Беломорски отряд|Шестнадесета пехотна дивизия]]
[[Файл:Plaque of Petar Hadziivanov.JPG|мини|200п|ляво|Мемориална плоча в Шумен]]
 
'''Петър Димитров Хаджииванов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[генерал-майор]] посмъртно), участник във [[Втората световна война]] като началник на щаба на [[Четвърта българска армия]] (1944) и на [[Първа българска армия]] (1944- – 1945).
 
== Биография ==
 
=== Начална военна кариера ===
Постъпва във [[Военното училище]] в София през 1915 г. Завършва го успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен.
 
До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]], [[Първи артилерийски полк (1889-1945)|Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през [[капитан]] (3 септември 1928 г.), до [[майор]] (6 май 1936 г.)
 
След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г., както и подкрепата му за [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]] г.
 
=== Втора световна война ===
На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Беломорски отряд|Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]].
 
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 - – май 1945 г.) е известен в българската историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб - – полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район.
 
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб е полковник Хаджииванов.
 
В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] в [[Унгария]]. На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната - – [[Дравска операция|Дравската]]. В жестоките 10-дневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата [[Драва Соболч]], Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети украински полк [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На [[16 март]] Дравската операция прераства в [[Мурска операция]], след тежки боеве българските войници влизат в [[Австрия]] и достигат до района на [[Грац]] и [[Клагенфурт]]. Там се срещат с британските войски, освободили Западна Австрия.
 
=== Дейност след войната ===
След завършването на войната полковник Хаджииванов е назначен за началник на [[Школа за запасни офицери „Христо Ботев“|Школата за запасни офицери]] (17 януари - – 3 септември 1946), а по-късно е началник на [[Военната академия]] (1946- – 1948). На военна служба е до отстраняването му от армията през 1954 г.
 
Като офицер от запаса и военен пенсионер Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на [[Отечествения фронт]], на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]], председател е на секция „Военна история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „[[активен борец против фашизма и капитализма]]“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език.
 
== Награди ==
За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „[[За храброст]]“, съветския орден „Отечествена война“ I ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941- – 1944 г.“
 
== Източници ==
* Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 7}}
* Спомени на Спасенка Костова - – първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен.
* Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941–19451941 – 1945 г. Шумен, 2005.
* Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
* Хаджииванов, П. Как победихме Германия. В: Отечествен фронт, 19 март 1980, с. 2.