Ада Лъвлейс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
изглаждане
Ред 1:
{{към пояснение|Байрон|Байрон}}
{{Личност
| име = Ада Лъвлейс
Line 21 ⟶ 20:
}}
 
'''Аугуста Ада Кинг, [[граф]]иня на Лъвлейс''', родена '''Аугуста Ада Байрон''' ({{lang-en|Augusta Ada King, Augusta Ada Byron}}, [[10 декември]] [[1815]] - – [[27 ноември]] [[1852]]) е [[Англия|английска]] [[математика|математичка]], единственото законно дете на [[поет]]а [[Джордж Байрон|Лорд Байрон]]. В днешно време е известна просто като '''Ада Лъвлейс'''.
 
СлаваСтава добиваизвестна прис описаниетопревода си на ранниянаучна моделстатия „Елементи от аналитичната машина на [[Чарлз Бабидж]]Бабидж“ за [[машина]], наподобяваща [[компютър]]а, -към аналитичнакойто машинатя добавя свои бележки. Днес тя се смята за първия [[програмист]] в историята, след като е написала първата програма, закодирайкинаписва [[алгоритъм]] за намиране на [[числата на Бернули]] в такава форма, че да себъде разчетеразчетена от машината, която(т.е. Бабидж[[компютърна така и не успява да построипрограма]]).
 
За разлика от мнозина, включително и самият Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
Ада Лъвлейс успява да прозре потенциала на компютъра отвъд простите математически сметки, за разлика от други, които се концентират само върху тези качества на машината, между които и самият Бабидж.
 
== Биография ==
Ада Лъвлейс е родена в [[Лондон]]. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги (умираи втъй [[Гърция]]като през 1824 г.) иумира в [[Гърция]], Ада така и никога не се среща с баща си.
 
Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от шарка, в резултат на която дълго остава парализирана и близо година прекарва на легло. С образованието ѝ се заемат частни учители, сред които са известни математициучени и създатели на научни трудовематематици като Огъстъс де Морган - – първият професор по математика на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝ потенциал и откривателски дух.
 
[[Файл:Diagram for the computation of Bernoulli numbers.jpg|thumb|вляво|Диаграма на алгоритъм за аналитичната машина за намиране на числата на Бернули - – от „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ на Луиджи Менабрия, с бележки на Ада Лъвлейс]]
През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е [[Чарлз Бабидж]], [[Лукасов професор]] по математика в Кеймбридж. Двамата започват да водят усиленатаусилена кореспонденция по теми като математика, логика и други науки. По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на механична [[машина]] за математически изчисления, наподобяваща [[компютър]]а, която смята с точност до 20 знака. През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено. Ада има шансшанса да види машината, преди да ебъде завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.
 
Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия - – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на [[френски език]] статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на [[уравнение на Бернули|уравненията на Бернули]] с машината. Именно този метод се смята за първия [[алгоритъм]], писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата [[софтуер|компютърна програма]].
 
[[File:Ada Lovelace in 1852.jpg|thumb|вдясно|Портрет на Ада Лъвлейс, свиреща на пиано, направен от Хенри Филипс през 1852 г. Въпреки силните болки Ада сяда на пианото, за да бъде нарисувана в позата, в която бащата на художника, Томас Филипс, е нарисувал нейния баща, лорд Байрон.]]
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг - – граф на Лъвлейс) умира от [[Рак (болест)|рак]] на [[27 ноември]] [[1852]] г. Освен съпруга ѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват трите ѝ деца. По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в [[Хъкнал]], [[Нотингамшър]].
 
== Посмъртно признание ==
През 1998 г. Британското компютърно общество учредява медал в чест на Графинята на Лъвлейс, който се дава за заслуги в областта.
 
[[Език за програмиране|Езикът за програмиране]] "АДА"ADA, създаден по поръчка на [[Министерство на отбраната (САЩ)|Министерството на отбраната на САЩ]], е кръстен на нейно име.
 
== Външни препратки ==