Източен фронт (Втора световна война): Разлика между версии

'''Източният фронт''' през [[Втората световна война]] е събирателно понятие за бойните действия между [[Третия Райх]] и [[Съветския съюз]] в Източна и Централна Европа в периода от началото на [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]] на [[22 юни]] [[1941]] до разгрома на последната германска съпротива в [[Чехословакия]] на [[11 май]] [[1945]] г. Немското понятие за този конфликт е '''Russlandfeldzug 1941–19451941 – 1945''' (''Руска кампания'') или по-общо '''Руски фронт'''. Нацистката пропаганда кръщава конфликта ''Походът срещу болшевизма''. Във всички съветски и повечето руски източници се използва терминът '''[[Велика Отечествена война''']], докато ''Източен фронт'' може да се отнася и за операциите срещу Япония през 1945 г. Някои изследователи на конфликта използват термини като ''Руско-германска война'', ''Съветско-германска война'', ''Нацистко-съветска война'' и др.

Източният фронт е най-големият военен театър в историята. На него воюват и загиват повече хора, отколкото на всички други фронтове на Втората световна война, взети заедно. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на [[Третия Райх]], разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа.

== Противници ==

Военните действия се водят от Германия, нейните съюзници и много доброволци от окупираните страни, от една страна, и СССР, с материална подкрепа на нейните съюзници от Британската общност и САЩ, от друга.

Държавите, които взимат участие с войски и други ресурси на страната на германците, включват страните от Оста -  – [[Италия]], [[Румъния]], [[Унгария]], и пронацистките [[Словакия]] и [[Хърватска]]. Антисъветски настроената [[Финландия]], която воюва в два конфликта със СССР, също се присъединява към офанзивата. Силите на [[Вермахт]]а са подпомагани от антикомунистическите партизански движения в места като [[Западна Украйна]], балтийските държави, а по-късно и от кримските татари. Сред най-известните доброволчески формации е [[Синя дивизия|Синята дивизия]], изпратена от испанския диктатор [[Франсиско Франко]]. <br />

От своя страна, Съветският съюз подкрепя партизаните в много източноевропейски страни, които са германски съюзници или са окупирани от Германия - – най-вече в Словакия, Полша, [[България]] и [[Югославия]].

Серия от други събития предхожда откриването на Източния фронт, включително нахлуването на [[нацистка Германия]] в [[Полша]] през септември [[1939]] г. и последвалото четвърто разделяне на страната - – когато Съветския съюз използва немската инвазия като претекст да окупира източните региони на Полша, нещо което е оформено в секретното допълнение на пакта Молотов-Рибентроп, подписан месец преди инвазията. Пактът съща така открива пътя за окупацията на балтийските страни, Бесарабия и Северна Буковина и анексирането им от СССР през 1940 г.

=== 1941- – 1942: Германско надмощие ===

[[Файл:Second world war europe 1941-1942 map de.png|thumb|Завоеванията на Германия в Европа 1941- – 1942 г.]]

Войските, които нахлуват в СССР на 22 юни 1941 г., са разделени на три групи армии („Север“, „Център“ и „Юг“) начело с командващия сухопътните сили генерал-фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] (от декември длъжността поема лично [[Хитлер]]). В подкрепа за Вермахта свои армии изпращат Финландия, Румъния, Италия, Унгария и Словакия. Съгласно плана „Барбароса“ до ранната есен на същата година тези сили трябва да окупират съветските територии западно от линията [[Архангелск]] – [[Астрахан]]<ref>Dorn, W.-D. [http://www1.historisches-centrum.de/forum/dorn01-1.html ''Das operative Scheitern des „Unternehmens Barbarossa“ im Sommer 1941 als Folge der bisherigen deutschen Kriegsführung und Außenpolitik''], Forum "Barbarossa"„Barbarossa“: Beitrag 2 - – 2001 (взето на 7.6.2008)</ref>. Към датата на нападението една част от основните сили на Червената армия са съсредоточени в Далечния изток в очакване на агресия от [[Япония]], а други са струпани на слабо укрепени позиции в близост до западните граници. Голяма част от последните са унищожени още в първите седмици на войната от бързо настъпващите групи армии на Вермахта в сраженията при Бялисток и Минск. Германските успехи в централния участък на фронта продължават и през юли и август с победата в битката при Смоленск, но настъплението към съветската столица Москва е преустановено, защото Хитлер пренасочва основните танкови сили към [[Ленинград]] и [[Украйна]]. В резултат от настъплението на група армии „Север“ и на финландските войски Ленинград е блокиран почти напълно през септември<ref>Спиридонов, В. ''Възход и падение. История на Германия 1914- – 1945'', Gaberoff, Велико Търново 2004, стр. 381- – 383</ref>, но съветските защитници издържат блокадата близо три години<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/wk2/kriegsverlauf/leningrad/index.html Belagerung von Leningrad] (взето от проекта на ''Deutsches Historisches Museum'' – [http://www.dhm.de/lemo/einfuehrung.html Lebendiges virtuelles Museum Online] на 7.6.2008)</ref>. Същия месец подсилената група армии „Юг“ завладява [[Киев]] и пленява стотици хиляди съветски войници<ref>Спиридонов, стр. 383- – 384</ref>. През октомври главните германски сили са насочени отново към Москва. В хода на операция „Тайфун“ при Вязма и Брянск те нанасят тежки поражения на съветските войски, но изчерпват силите си през ноември, когато достигат на трийсетина километра от столицата на СССР<ref>Спиридонов, стр. 384- – 385</ref>.

От края на ноември 1941 до април 1942 г. Червената армия, която успява да попълни загубите си по-добре от Германия, предприема поредица от контраофанзиви по цялото протежение на Източния фронт от [[Волхов (град)|Волхов]] и [[Тихвин]] на север до [[Керч]] на юг<ref>''История Второй мировой войны 1939- – 1945'', „Воениздат“, Москва 1973-, [http://www.istorya.ru/book/ww2/188.php 10. Стратегическое наступление советских вооруженных сил зимой 1941/42 г.] (от сайта [http://www.istorya.ru/ История России. Всемирная, мировая история], 7.6.2008)</ref>. Вермахтът е принуден да отстъпи 150–250150 – 250 км на запад от Москва<ref>Николов, Р. ''1941 - – годината на планетарния сблъсък'', стр. 64, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2005, кн. 1] (7.6.2008)</ref>, но мощта на съветските атаки намалява постепенно. През май 1942 г. германските войски и съюзниците им печелят нови големи победи [[Битка при Харков (1942)|при Харков]] и [[Битка при Керч|при Керч]], а през лятото окупират Донбас и предприемат голямо настъпление на югоизток към [[Кавказ]] и [[Каспийско море]] ([[Операция Блау]])<ref>Николов, Р. 1942: Годината на провалените амбиции, стр. 46, 48, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4] (7.6.2008)</ref>. За да им попречи, съветското командване струпва големи сили в района на Сталинград и спират настъплението на противника.

=== 1942- – 1943: Прелом ===

През втората половина на ноември 1942 г. Съветският съюз предприема две мащабни офанзиви в централния и южния участък на фронта ([[операция Марс|операция „Марс“]] и [[Операция „Уран“]]). Офанзивата в центъра (издатината край Ржев) е неуспешна<ref>Glantz, D. [http://www.battlefield.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=163&Itemid=88 Counterpoint to Stalingrad. Operation Mars (November-December 1942): Marshal Zhukov's Greatest Defeat] (взето на 14.6.2008)</ref>, но контранастъплението край Сталинград води до обкръжаване на 23 немски и румънски дивизии<ref>Antill P., Dennis P. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing 2007, ISBN 1846030285, p. 75</ref>. Опитът за деблокиране на тази групировка се проваля и тя е унищожена в началото на 1943 г. Изходът от [[Битка при Сталинград|Сталинградската битка]] и развитието на съветското настъпление от средното поречие на Дон предопределят и германското поражение в [[битка за Кавказ|битката за Кавказ]]. С помощта на войските, които се оттеглят от Кавказ, група армии „Юг“ успява да ограничи временно напредването на Червената армия, нанасяйки и&#768; поражение при Харков през март 1943 г. През юли същата година Вермахтът прави последен мащабен опит да си върне стратегическата инициатива. Операция „Цитадела“, целяща обкръжаване на съветските войски в дъгата около Белгород, Курск и Орел, завършва с поражение на германците, които са принудени да преминат към отбрана по целия фронт<ref>Николов, Р. [http://www.vi-books.com/vis/vis3/12_1943.htm ''1943: Годината на прелома''], във: Военноисторически сборник, 2003 (1), Военно издателство</ref>.<ref name="lidhart28">Лидъл Харт, Б. ''История на Втората световна война'', [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/43#textstart 28. Германското отстъпление в Русия] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“], на 14.6.2008)</ref>

=== 1943- – 1945: Съветско надмощие и разгром на Германия ===

[[Файл:Second world war europe 1943-1945 map de.png|thumb|Развой на войната 1943- – 1945 г.]]

В началото на 1945 г. съветските войски провеждат успешно настъпление от [[Висла]] до [[Одер]], достигайки подстъпите на [[Берлин]]. По същото време (януари-февруари) са разбити германските сили в [[Източна Прусия]], които продължават съпротивата до април. Настъплението срещу столицата на Третия райх е забавено от операцията на съветските сили срещу германската групировка в Източна [[Померания]], но започва на 16 април. В края на същия месец съветските войски се срещат с американците, настъпващи от запад, на река [[Елба]]. Берлин пада на 2 май. Шест дни по-късно в Карлсхорст е подписана безусловната капитулация на германските сили на Източния фронт<ref>Николов, Р. ''1945 – годината на края'', във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.2/vis5.2.pdf Военноисторически сборник 2005 (2)], Военно издателство, стр. 3- – 4, 6</ref>.<ref>Лидъл Харт, [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/59#textstart 38. Разгромът на Германия]</ref>

== Икономиките на воюващите държави през войната ==

Съветската победа се дължи в голяма степен на способността на военната индустрия да надвиши производителността на немската икономика, въпреки огромните загуби на население и територии. Петилетките на [[Сталин]] през 30-те години са индустриализирали [[Урал]] и [[Централна Азия]]. През 1941 г., влаковете, превозващи войски към фронта, са използвани при евакуацията на стотици предприятия от Беларус и Украйна към вътрешността на страната, далеч от фронтовите линии.

Увеличаването на продукцията на военни материали е постигнато за сметка на стандарта на живот на цивилното население - – предимно чрез въвеждането на принципите на тоталната война; а също и с помощта на доставките от [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Великобритания]]. От друга страна, германците разчитат на работната сила и военнопленниците от завладените страни.

Производството на Германия и работната и&#768; сила са по-големи от тези на СССР, но руснаците са по-ефективни в използването на наличните ресурси - – те избират изработката на голям брой евтини и лесно поддържани машини, докато германците решават точно обратното.

|+ Таблица за добива на суровини от СССР и Германия и съюзниците и&#768; по време на войната^{<small>1</small>}

|+ Производство на танкове и самоходни оръдия по време на войната^{<small>1</small>}

|+ Производство на самолети по време на войната^{<small>1</small>}

# Таблиците са по Ричард Овери, ''Russia's War'', стр. 155 и ''Campaigns of World War II Day By Day'', от Крис Бишоп и Крис Макнаб, стр. 244- – 52.

Трябва също да се отбележи, че данните за немските съюзници - – Италия, Румъния, Унгария и България са добавени към тези на Германия. Две трети от желязната руда, необходима на немската икономика, е добивана в [[Швеция]]. СССР е подпомаган от Великобритания и САЩ чрез програмата за [[лендлиз]]. От своя страна, след загубата при Сталинград, Германия изцяло преориентира икономиката си на военни релси - – нещо, което е разяснено в речта на Гьобелс в берлинския „Спортпаласт“, увеличавайки производството под вещото ръководство на [[Алберт Шпеер]], въпреки масираните бомбардировки на западните Съюзници.

=== Съветска политика в Източна Европа 1944- – 1945 г. ===