Едмънд Бърк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране |
м форматиране: 10x кавички, 2x тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 21:
}}
'''Едмънд Бърк''' ({{lang-en|Edmund Burke}}, {{lang-la|Edmundus Burke}}) е политик и [[философ]] от [[18 век]] с голямо принос в сферата на [[политика]]та и [[естетика]]та.
'''Едмънд Бърк''' ({{lang-en|Edmund Burke}}, {{lang-la|Edmundus Burke}}) е политик и [[философ]] от [[18 век]] с голямо принос в сферата на [[политика]]та и [[естетика]]та. <br>Неговата фигура се характеризира с особена оригиналност и значение за британския политически живот. Създател е на съчинението "[[Размисли за революцията във Франция]]" от [[1790]] г., в което критикува принципите на [[Френска революция|Френската революция]]. След като се преселва във Великобритания, Бърк дълги години служи в [[Камара на общините|Камарата на общините]] като член на партията на [[Виги]]те. Автор е също на "[[Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото]]". Смятан е за основател на съвременния [[консерватизъм]].▼
▲
==Едмънд Бърк и “Размисли за революцията във Франция”==▼
Едмънд Бърк е роден на 12.01.1729 г. в [[Дъблин]] в семейството на адвокат англиканец и майка католичка. Бърк запазва вероизповеданието на баща си и остава страстно религиозен през целия си живот, което слага забележим отпечатък върху творчеството му. През 1750 г. заминава, за да учи право в Лондон, но намира правото твърде ограничаващо за ума и се насочва към литературна и журналистическа кариера. През 1766 г. за първи път влиза в парламента като представител на партията на вигите, като не след дълго той става основен неин говорител. Бърк получава широка известност като защитник на правата на ирландците и застъпник на Американската независимост, борец против корупцията в Индия. Със своята дейност той си спечелва славата на защитник на свободата срещу тиранията, привърженик на Славната революция от 1688 г., както и на Американската век по-късно. Ето защо публикуването през 1790 г. на неговите “Размисли за революцията във Франция”, където той отправя силна критика към противниците на ancien régime, се посреща с всеобщо учудване. Но от гледна точка на самия Бърк противоречие няма, той се противопоставя на тиранията на народа, както преди на тиранията на монарсите. Едмънд Бърк умира на 09.07.1797 г.▼
В своето творчество (и особено в “Размисли за революцията във Франция”) Бърк поставя на преден план въпросите, които ще доминират консервативното мислене пред следващите два века. Основна роля играе дълбокият скептицизъм към така популярния постулат за всемогъществото на човешкия разум, за алтернатива на който е посочена градивната традиция. Рязко са критикувани всички утопични социални проекти, като за единствена мярка за ефективността на една политическа теория е обявена нейната практическа ефективност. Особено внимание се отделя на ролята на религията и морала в съвременното общество, които не се смятат за предмодерни предразсъдъци, а за непреходни части от човешката същност. Бърк се противопоставя на егалитарните тенденции в обществото като цяло и особено по отношение на икономиката, където главна роля трябва да играе свободният пазар. За консерватизма крайните решения винаги са лоши решения, реформата на една система винаги е за предпочитане пред революционната промяна. Според Светослав Малинов консерватизмът на Едмънд Бърк може да се дефинира ad negatio като “критика на политическия рационализъм”, а позитивно – като “политическа теория на човешкото несъвършенство”[1].▼
▲Едмънд Бърк е роден на 12.01.1729 г. в [[Дъблин]] в семейството на адвокат англиканец и майка католичка. Бърк запазва вероизповеданието на баща си и остава страстно религиозен през целия си живот, което слага забележим отпечатък върху творчеството му. През 1750 г. заминава, за да учи право в Лондон, но намира правото твърде ограничаващо за ума и се насочва към литературна и журналистическа кариера. През 1766 г. за първи път влиза в парламента като представител на партията на вигите, като не след дълго той става основен неин говорител. Бърк получава широка известност като защитник на правата на ирландците и застъпник на Американската независимост, борец против корупцията в Индия. Със своята дейност той си спечелва славата на защитник на свободата срещу тиранията, привърженик на Славната революция от 1688 г., както и на Американската век по-късно. Ето защо публикуването през 1790 г. на неговите
▲В своето творчество (и особено в
==Основни принципи на консервативната мисъл у Едмънд Бърк==
Line 51 ⟶ 53:
Ние знаем и се гордеем с това, че по своята същност човек е религиозно животно и че атеизмът е противен не само на нашия разум, но и на нашите инстинкти, и че той не може дълго време да тържествува.[5]
Бог е създал човека и обществото, като последното служи, за да защитава човека и да му предостави истинските права (в противовес на измислените
Типично според догмите на християнството е третиран въпросът за човешката природа. Човекът е изначално грешен, неговата природа е ''a priori'' несъвършена. Всеки опит да му бъде предоставена неограничена свобода не може да доведе до нищо добро – не съществува възможност човекът със собствени сили да постигне съвършенството. Не, ако се освободи от всички окови и предписания, човекът няма да се устреми към доброто, а към злото. Всеки човек е тиранин по природа. Поради тази причина Бърк се отнася с изключително подозрение към всички теории, в основата на които стои идеята за човешката доброта. Без пътеводната светлина на религията, човекът е в състояние да заплаши собственото си съществуване.
Line 58 ⟶ 60:
===Обществото като естествено състояние===
Разсъждавайки в лоното на религиозните си убеждения, Бърк остро се противопоставя на теорията за обществения договор, според която обществото е вторично, плод на съзнателен волеви акт на своите членове. В противовес на това се посочва аристотеловата теза, че за естествено състояние на даден предмет трябва да се приеме не първоначалното му състояние, а завършеното. Тогава обществото е естественото състояние, в което се предполага да живеят хората. Немислимо е нещо толкова значително да се влияе от тяхната воля и следователно да подлежи да разтрогване. Ако обществото е волеви акт, то с друг такъв то може да бъде премахнато. Но ако то е плод на Божия замисъл, то на хората не остава нищо друго освен за заемат своите места и да приемат отредената им участ. Идеята за обществения договор има пагубен характер върху легитимността на всяка държава – защото от нея логично произтича следствието всеки да може да се откаже от задълженията си, стига да го пожелае. Нормалното функциониране на едно управление е невъзможно при такива условия. Обществото не е плод на избор. Не съществуват никакви
===Йерархия на обществото===
Line 83 ⟶ 85:
* Едмънд Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и прекрасното. Прев. Василена Доткова и Еньо Стоянов. София [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 2001, ISBN 954-533-048-1
* М.В.Белов, А.И.Витальева. Эдмунд Бёрк
==Бележки==
| |||