Уикипедия

Голямата депресия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 95.111.20.34 (б.), към версия на 93.152.201.35
Ред 45:
Пълномащабната [[рецесия]] в САЩ започва през август 1929 г., два месеца преди краха на Уолстрийт (строителната продукция започва да намалява още през 1926 г.). През февруари 1930 г., [[Федерален резерв|Федералния резерв]] реагира на началото на кризата, като намалява референтния лихвен процент от 6 на 4% и започва изкупуване на държавни облигации в подкрепа на [[ликвидност]]та. През следващите две години обаче Федералният резерв не прави нищо. Министърът на финансите [[Андрю Мелън]] счита, че трябва да се позволи на пазара самостоятелно да се балансира.
 
През юни [[1930]] г. САЩ приема т.н. [[Закон Смуут-Хоули]], който облага с мита от 60% повече от 3200 продукта, внасяни в САЩ. Както може да се предположи, други държави отвръщат на това четворно увеличение на вносните мита с увеличение на своите. Редица страни например значително вдигат митата за внос на американски автомобили. През следващите три години (1930- – 1933 г.) американският износ се срива с 64%, включително износът на селскостопанска продукция – с 60%. Тази мярка се оказва един от основните канали за предаването на кризата в Европа, тъй като реализацията на продукцията на европейските производители в САЩ е силно затруднена. През тези години общата световна търговия се свива с 61%.
 
В края на 1930 г., инвеститорите започват масово изтегляне на банковите си депозити, което довежда до вълна от банкови фалити. В резултат на това започва абсолютен срив на [[Парична маса|паричната маса]]. Втората банкова паника настъпва през пролетта на 1931 г. През тези месеци властите не реагират на ускоряването на икономическата депресия. През 1930 и 1931 г. БВП спада съответно с 9.4% и 8.5%, а безработицата се повишава от 3,2% в началото на 1930 г. до 15,9% до края на 1931 г.
Ред 51:
През 1932 г. [[БВП]] се понижава с 13,4%, а общият му спад от 1929 г. е 31%. Равнището на безработица през 1932 г. нараства до 23,6%. За малко повече от три години от началото на кризата над 13 милиона американци губят работата си. Промишлените запаси губят до 80% от стойността си през 1930 г., а цените на селскостопанските стоки спадат с 53% от 1929 г. През тези три години фалират две от всеки пет банки, а вложителите им губят 2 милиарда долара в депозити. Паричната маса през 1929 г. спада по номинал с 31%.
 
На фона на слабото разширяване на паричната база (от 6,05 млрд. долара през 1929 г. до 7,02 млрд. през 1933 г.), паричната маса спада рязко&nbsp;— – от 26,6 млрд. до 19,9 млрд. долара<!-- неясно -->. Вълната от банкови фалити подкопава доверието на хората във финансовите институции, те трескаво теглят спестяванията си и ги обръщат в брой. Оцелелите банки от своя страна, за да избягнат даването на нови заеми, предпочитат да съхраняват парите в максимално ликвидна форма. По такъв начин, паричният мултипликатор спада рязко и кредитирането е фактически парализирано. Желанието и на банките, и на населението да държат парите си в брой, несъмнено рязко засилва рецесията.
 
[[Естествен прираст|Естественият прираст]] на населението на САЩ в периода на Голямата депресия рязко спада. На 7 март 1932 г. в [[Детройт]] полицията и частната охранителна служба на [[Хенри Форд]] стреля по гладуващи работници, които провеждат шествие. Убити са пет души, десетки са ранени.{{hrf|Grevatt|2009}}
Ред 62:
Въпреки това се счита, че мерките, предприети от администрацията на [[Хърбърт Хувър]], са недостатъчни и доста закъснели. [[Франклин Рузвелт]] сравнително леко побеждава Хувър на президентските избори през есента на 1932 г., а едновременно с това [[Демократическа партия на САЩ|демократите]] успяват да завоюват контрол над Конгреса.
 
Така през 1933 г. започва изпълнение на т.нар. [[Нов курс на Рузвелт]] — – различни мерки за регулиране на икономиката. Някои от тях по съвременните представи спомагат за отстраняването на причините за депресията, някои имат социална насоченост и помагат на най-пострадалите, докато трети допълнително усложняват положението.
 
Почти веднага след встъпването си в длъжност, през март 1933 г., на Рузвелт се налага да се сблъска с трета вълна на банкова паника, но новият президент реагира със закриване на банките за една седмица и през това време подготвя програма за гарантиране на депозитите.
Ред 68:
Първите 100 дни от президентството на Рузвелт се характеризират с интензивна законодателна дейност. Конгресът разрешава създаването на Федерална корпорация за застраховане на депозитите и Федерална администрация за извънредна помощ, чието създаване е прието със Закона за възстановяване на националната икономика от 16 юли 1933 г. В задачите на Федералната администрация за извънредна помощ влизат: а) строителство, ремонт и подобряване на шосета и магистрали, обществени здания и всякакви други държавни мероприятия и комунални услуги; б) съхраняване на естествените богатства и развитието на добива им, включвайки тук контрола, използването и пречистването на водите, предотвратяване на почвени и брегови ерозии, развитие на водната енергетика, пренос на електрическа енергия, строителство на различни речни и пристанищни съоръжения и предотвратяване на наводнения.
 
[[Файл:US Farm Prices (1928-1935).JPG|thumb|300px|Цените на фармацевтичната продукция в САШ, 1928—19351928 – 1935 г.]]
[[Файл:1929 wall street crash graph.svg|lang=bg|thumb|300px|Промишленият индекс Дау-Джонс, 1928—19301928 – 1930 г.]]
 
В работата по обществените обекти активно се привличат безработни. Най-общо, в периода 1933—19391933 – 1939 г. числеността на заетите на обществени обекти (строителство на канали, пътища, мостове, често в необитаеми и блатисти маларийни райони) достига 4 милиона души.
 
Конгресът приема също така няколко законопроекта, регулиращи финансовата сфера: Извънредния закон за банките, Законът Глас — – Стигол от 1933 г. за разграничаването на инвестиционни и търговски банки, закон за кредитиране на селското стопанство, закон за създаване на комисия за ценните книжа.
 
В сферата на селското стопанство, приетият на 12 май 1933 г. закон за регулирането, който преструктурира 12-милиардния фермерски дълг, съкращава процентите по ипотечната задлъжнялост и увеличава сроковете за погасяване на всички дългове. Правителството получава възможност да отпуска заеми на фермерите и в течение на следващите четири години аграрните банки раздават на половин милион земевладелци заеми на обща сума 2,2 млрд. долара при доста леки условия. За увеличаване на цените на селскостопанската продукция, според закона от 12 май, на фермерите се препоръчва да намалят производството и посевните площи, и да намалят стадата, като за компенсация за убитите животни е създаден специален фонд.
Ред 85:
Методите на Рузвелт, рязко повишаващи ролята на правителството, са разглеждани като посегателство над [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]]. През 1935 г. [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]] постановява, че Националната администрация за възстановяване и законът, който я въвежда (National Industrial Recovery Act, NIRA) са неконституционни. Причината е във фактическата отмяна на много антимонополни закони и профсъюзния монопол при наемането на работници.
 
Държавата решително навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема отговорността за осигуряването на старите хора, инвалидите, безимотните. Разходите на федералното правителство в периода 1932—19401932 – 1940 г. нарастват над два пъти. Но Рузвелт се опасява от небалансиран бюджет и разходите през 1937 г., когато, както изглежда, икономиката набира достатъчни обороти, са съкратени. Това отново заплашва страната от рецесия през 1937—19381937 – 1938 г.
 
Индексът на промишленото производство през 1939 г. все още е 90% от равнището през 1932 г. През 1939 г. безработицата остава на 17%. Някои изследователи считат, че причината за края на Голямата депресия е [[Втората световна война]], предизвикала масово поръчване и закупуване на въоръжение от страна на държавата. Бурният ръст в американската промишленост започва едва в периода 1939—19411939 – 1941 г., на вълната на активното нарастване на военните приготовления.
 
В днешно време повечето [[Неокласическа икономика|икономисти-неокласици]] смятат, че кризата в САЩ е усложнена от неправилните действия на властта.{{hrf|Все о США|2015}} Класиците на [[монетаризъм|монетаризма]] [[Милтън Фридман]] и [[Ана Шварц]] считат, че Федералният резерв е виновен за създаването на „криза на доверието“, тъй като не оказва навременна помощ на банките и започва вълна от банкови фалити. Според тях, мерките по разширяването на кредитирането от страна на банките, аналогични на тези, които са предприети през 1932 г., са могли да бъдат приети и по-рано — – през 1930 или 1931 г. През 2002 г. членът на борда на директорите на ФЕД [[Бен Бернанке]], изнасяйки слово за 90−та годишнина на Милтън Фридман, казва: „Позволете ми малко да злоупотребя с моя статут на официален представител на ФЕД. Бих искал да кажа на Милтън и Анна [Шварц]: що се отнася до Голямата депресия — – вие сте прави, това го сторихме ние. И ние сме силно огорчени. Но благодарение на вас, ние няма да направим това отново.“.
 
По статистики на икономистите-изследователи на депресията Коул и Охейниън, без мерките на администрацията на Рузвелт по задържане на конкуренцията, нивото на възстановяване от 1939 г. е могло да бъде достигнато пет години по-рано.
Ред 108:
 
=== Холандия ===
В периода 1931- – 1937 г., Холандия претърпява дълбока и изключително продължителна депресия. Тя отчасти е причинена от последиците от срива на фондовия пазар през 1929 г. в САЩ и отчасти от вътрешни фактори в Холандия. Правителствената политика, особено късната отмяна на златния стандарт, играе голяма роля в удължаването и&#768;. Голямата депресия в Холандия довежда до политическа нестабилност и размирици, и може да бъде свързана с възхода на холандската национал-социалистическа партия NSB. Депресията в Холандия отминава до известна степен в края на 1936 г., когато правителството най-накрая се отказва от златния стандарт, но реалната икономическа стабилност не се завръща до края на Втората световна война.
 
=== Япония ===
Голямата депресия не повлиява особено японската икономика, но въпреки това финансовият министър на [[Япония]] Такакаши Корекийо е един от първите възприели възгледите на [[Кейнс]].{{hrf|Cha|2003|127- – 144}}
 
=== Съветски съюз ===
Изолиран от света на капитализма, [[Съветският Съюз]] не е особено засегнат от световната криза. Видимият имунитет на СССР към кризата затвърждава [[Марксизъм|марксистката теория]] и подпомага разпространението на социализма. Запазването на икономическата стабилност на СССР по време на кризата привлича вниманието на [[САЩ]] и води до укрепване на взаимноизгодните дипломатически отношения.
 
=== България ===
Голямата депресия не подминава и България и след фалит на голяма фирма, чийто собственик бил член на управата на БНБ, хората започват масово да си теглят парите от банките. БНБ увеличава лихвения процент, отпуска пари за спасяване на заплашени от фалит банки, изработва ''Закон за защита на влоговете'' и съдейства за обединението на трите най-големи банки с български капитал. За да запази стабилността на [[Български лев|българския лев]] и смекчи валутната криза през 1931 г. е установен валутен [[монопол]], т. е. само БНБ разрешава отпускането на валута за фирми и частни лица<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4869359 | заглавие=31 са ръководили БНБ, има и разстреляни |достъп_дата = 23 декември 2015|фамилно_име=Недялкова |първо_име= Девора|дата= 13 юли 2015|издател= [[24 часа]]}}</ref>.
 
== Образът на Голямата депресия в културата ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Голямата_депресия“.