Никос Казандзакис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Drzewianin |
м + 2 категории, допълнения в шаблона |
||
Ред 8:
| националност = {{GRC}}
| период =
| жанрове = [[роман]], [[драма]], [[есе]], [[новела]], [[поема]], [[пътеводител]]
| теми =
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби = „[[Алексис Зорбас]]“ (1946), „[[Капитан Михалис]]“ (1953), „[[Христос отново разпнат]]“ (1954), „[[Последното изкушение]]“ (1955), „[[Рапорт пред Ел Греко]]“ (1961)
| награди =
| повлиян =
Ред 36:
Баща му е Михалис Казандзакис, [[фермер]] и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След [[Критско въстание (1897 - 1898)|Критското въстание]] семейството бяга в [[Пирея]], където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на [[бежанец]].
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в [[Наксос]], където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за [[Атина]], където се записва да следва право. Учи 4 години в
[[File:Kazantzakis Grab.jpg|ляво|thumb|220px|„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.“<br>„''Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.''“]]
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за [[Париж]], където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и [[философия]] в известния
[[File:Kazantzakisgrave.jpg|220px|thumb|Гробът на Казандзакис в [[Ираклио]]]]
Писателят прекарва много време работейки в [[обществения сектор]]. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с [[Ленинска награда за мир]]. Но след тригодишно пътуване в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] се разочарова от [[болшевики|болшевишките]] идеи.
Преди [[Втората световна война]] Казандзакис се установява на о. [[Егина]], а през 1948 г. се премества в [[Антиб]], Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за [[ЮНЕСКО]]. Умира от [[левкемия]] на 26 октомври 1957 г. във [[Фрайбург]], [[Германия]]. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната [[епитафия]]: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“
== Произведения ==
Ред 62:
[[Категория:Гръцки преводачи]]
[[Категория:Гръцки философи]]
[[Категория:Колеж дьо Франс]]
[[Категория:Възпитаници на Атинския университет]]
[[Категория:Хора от дем Ираклио]]
[[Категория:Ираклио]]
| |||