Интел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 7x тире, 2x нов ред, тире-числа, число+г. 2 интервала (ползвайки Advisor); кор.
Ред 4:
| основаване = 18 юли 1968
| закриване =
| град = [[Санта Клара (градКалифорния)|Санта Клара]] щата [[Калифорния]]
| страна = [[Съединени американски щати|САЩ]]
| заети = 106 700 (2014)
Ред 13:
| притежава =
| девиз = Leap Ahead (скочи напред)
| сайт = [http://www.intel.com http://www.intel.com ]
| допълнение =
}}
 
'''ИнтелIntel Corporation''' (чете се ''Intel CorporationИнтел'') е базирана в град [[Санта Клара (градКалифорния)|Санта Клара]], щата [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]] мултинационална корпорация, известна най-вече с производството на [[микропроцесор]]и и специализирани [[интегрална схема|интегрални схеми]]. ИнтелIntel е производител на мрежови карти, [[чипсет]]и за системни платки, компютърни компоненти и други устройства. ИнтелIntel разработва изследователски проекти във всички области на полупроводниковата промишленост.
 
== История ==
ИнтелIntel е основана през [[1968]] г. от Гордън Мур (''Gordon E. Moore'' – химик и физик) и Робърт Нойс (''Robert Noyce'' – физик) с [[рисков капитал]], предоставен от Артър Рок<ref name="Intel_Museum">{{Cite web |url=http://www.intel.com/about/companyinfo/museum/archives/timeline.htm |title=Intel Online Museum: Corporate Timeline |work=Intel Museum |publisher=Intel|accessdate=July 23, 2011}}</ref>. Третият служител в компанията е Андрю Гроув (''Andrew Grove'' – инженер -химик, известен още като ''Andy Grove''), който е начело на компанията през по-голямата част на 80-те и 90-те години на 20-и век. Той е останал в историята като ключовата фигура в ИнтелIntel. Към края на 90-те години ИнтелIntel е вече една от най-големите и най-успешните корпорации в света, въпреки че жестоката конкуренция в полупроводниковата индустрия е влошила до известна степен нейната позиция към настоящия момент.
 
=== Произход на името ===
Г. Мур и Р. Нойс искали да нарекат новата си компанията ''МурMoore-НойсNoyce''. Но товаТова име обаче не било много подходящо за компания произвеждаща електроника, тъй като ''нойс'' напомня по звученетозвучене съвпада си друга английска дума – ''noise'' (''шум''), която се асоциира с електрически смущения. Така те решили да нарекат компанията ''INTegrated ELectronics'' или ''Intel'' за краткост. ''ИнтелIntel'' обаче вече била запазена марка на верига хотели, затова се наложило да откупят правата за това име.
 
=== Памети и микропроцесори ===
В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводниковаполупроводникови паметпамети по метода на [[планарна технология|планарната технология]] и е водеща в тази област чак до края 70-те години.
 
През [[1969]] г. започват преговори с японската фирма за производство на ([[калкулатор]]и) Busicom (известна и с името NCM – Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида [[интегрална схема|интегрални схеми]]. По това време обаче ИнтелIntel няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически [[чип]]ове. Тогава Тед Хоф (''Ted Hoff'' – бивш инженер от Станфордския Университетуниверситет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на ИнтелIntel осъзнава стратегическата важност на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, ИнтелIntel искала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди долара ИнтелIntel получила изключителните права върху новия чип. Впоследствие този чип получил номер [[Intel 4004|4004]] и бил наречен [[микропроцесор]].
 
=== Първите микропроцесори ===
Изчислителната мощност на процесора [[Intel 4004]] била равна на мощността на компютъра [[ENIAC]] и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите обаче била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция – всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18- – 24 месеца след предходния. Това е известният ''[[Закон на Мур]]'', който е в сила и понастоящем, и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране.
 
ИнтелIntel започва да развива микропроцесорната технология и да произвежда все по-мощни чипове. През [[1972]] г. се появява 8-битовият процесор Intel 8008. През [[1974]] г. ИнтелIntel произвежда процесора [[Intel 8080]], който се използва масово в първите [[персонален компютър|персонални компютри]]. През [[1978]] г. се появява 16-битовият процесор [[Intel 8086]]. Микропроцесорите стават основен продукт на ИнтелIntel чак в средата на 80-те.
 
=== От памети към микропроцесори ===
През [[1983]] г., в началото на ерата на [[персонален компютър|персоналните компютри]], печалбите на ИнтелIntel намаляват под натиска на японските производители на полупроводникова памет. Тогавашният президент на компанията А. Гроув фокусира компанията върху производството на микропроцесори. Ключов елемент от неговия план е тогава смятаната за радикална идея ИнтелIntel да стане единственият източник на популярния тогава [[микропроцесор]] Intel 8086 и неговите следващи версии.
До тогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като [[Zilog]] и [[AMD]]. В резултат от тези действия, Интел станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20-и век.
 
До тогаваДотогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като [[Zilog]] и [[AMD]]. В резултат от тези действия, ИнтелIntel станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20-и век.
Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания наречена „Операция Краш“ (превод: Операция Мачкане), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.
 
Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания, наречена „Операцияоперация Краш“„Crash“ (превод:в Операцияпревод Мачкане''мачкане''), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.
Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел PC на [[IBM]], макар никой на времето да не осъзнавал важността и&#768;. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне невероятен успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като Compaq (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.
 
Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел [[PC]] на [[IBM]], макар никой на времето да не осъзнавал важността и&#768;. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне невероятен успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като [[Compaq]] (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.
=== Ролята на Интел за възхода на технологиите ===
През 90-те Интел прави много иновации в архитектурата и хардуера на [[персонален компютър|персоналните компютри]]: шината [[PCI]]; шината [[USB]]; шината [[AGP]]; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри.
 
=== Ролята на ИнтелIntel за възхода на технологиите ===
В областта на [[софтуер]]а успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на [[Microsoft]] (''Майкрософт''). Конкурентната борба между Интел и Майкрософт е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу Майкрософт.
През 90-те ИнтелIntel прави много иновации в архитектурата и хардуера на [[персонален компютър|персоналните компютри]]: шината [[PCI]]; шината [[USB]]; шината [[AGP]]; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри.
 
В областта на [[софтуер]]а успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на [[Microsoft]] (''Майкрософт''). Конкурентната борба между ИнтелIntel и МайкрософтMicrosoft е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу МайкрософтMicrosoft.
Без съмнение, Интел е движещата сила за напредъка в планарната технология. Непрекъснатото намаляване на единичните размери на електронните компоненти, в съгласие със закона на Мур, води до повишаване на ефективността на производствения процес и има за следствие поевтиняване на цените.
 
Без съмнение, ИнтелIntel е движещата сила за напредъка в планарната технология. Непрекъснатото намаляване на единичните размери на електронните компоненти, в съгласиесъответствие със закона на Мур, води до повишаване на ефективността на производствения процес и има за следствие поевтиняване на ценитекопонентите.
От 2011&nbsp;г. Интел решават да интегрират графични функции в самия процесор. В голяма част от компютрите на пазара [[графична карта|графичната карта]] е интегрирана в [[дънна платка|дъното]] под формата на [[чип]], който консумира повече електричество и отделя топлина. С новото поколение процесори i3, i5, i7 Интел предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена. От AMD разбира се вече разработват подобни продукти с леки модификации. За сравнение новите процесори притежават вградена графика с мощност на нова видео карта от ценовия сегмент на 84 $.
 
От 2011&nbsp; г. ИнтелIntel решават да интегрират графични функции в самия процесор. В голяма част от компютрите на пазара [[графична карта|графичната карта]] е интегрирана в [[дънна платка|дъното]] под формата на [[чип]], който консумира повече електричество и отделя топлина. С новото поколение процесори i3, i5, i7 ИнтелIntel предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена. От AMD разбира се вече разработват подобни продукти с леки модификации. За сравнение новите процесори притежават вградена графика с мощност на нова видео карта от ценовия сегмент на 84 $.
 
=== Конкуренция и антитръстови дела ===
Превъзходството на ИнтелIntel на пазара на x86 съвместими микропроцесори води до множество обвинения в нарушение на антитръстовите закони през годините, включително разследванията от страна на Федералната Търговскатърговска Комисиякомисия ([[:en:FTC|FTC]]) в края на 80-те и през 1999 г., и граждански дела като например искът на [[Digital Equipment Corporation|DEC]] от 1997 г. и патентното дело от страна на [[Intergraph]]. Доминиращата позиция (по едно време ИнтелIntel контролира над 85% от пазара на 32-битови микропроцесори за [[PC]]), съчетана с грубите правни ходове от страна на ИнтелIntel (като печално известното дело по патент 338 срещу производителите на персонални компютри), правят компанията привлекателна цел за съдебни процеси, но много малко от тези дела дават някакъв резултат.
 
В момента единственият сериозен конкурент на ИнтелIntel на пазара на x86 съвместими процесори е [[Advanced Micro Devices]] (AMD), с която ИнтелIntel има съглашение за пълно крос-лицензиране още от 1976 г. (т. е. всеки един от партньорите може да използва [[патент]]ованите технологии на другия без заплащане). Съществуват и други по-малки конкуренти, като [[VIA|VIA Technologies]] и [[Transmeta]], които произвеждат процесори с ниска консумация на енергия, предназначени основно за мобилни устройства.
 
== Финансова информация ==
[[пазарна капитализация|Пазарната капитализация]] на ИнтелIntel по данни от ноемврифевруари 20042015 г. е около 148163 милиарда долара. Акциите на компанията се котират на борсата [[NASDAQ]] със символа INTC.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.intel.com/ Официален уебсайт на ИнтелIntel]
* [http://www.intel.com/intel/intelis/museum/ Музей на ИнтелIntel]
* [http://biz.yahoo.com/ic/13/13787.html Корпоративна информация за ИнтелIntel в Yahoo!]
* [http://www.inteltechnology.net/ Intel Technology]