Уикипедия

Едуард I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 10:
| кръщене=
| роден=[[17 юни]] [[1239]]
| място на раждане=[[УестминстърУестминстърски дворец]], [[Англия]]
| починал=[[7 юли]] [[1307]]
| място на смъртта=[[КамбрияКъмбърланд]], [[Англия]]
| погребан=[[Уестминстър]]
| предшественик=[[Хенри III (Англия)|Хенри III]]
Ред 22:
| династия=[[Плантагенет]]
| баща=[[Хенри III (Англия)|Хенри III]] ([[1207]]–[[1272|72]])
| майка=ЕлеанорЕлеонора ПровансалскаПрованска ([[1223]]–[[1291|91]])
| герб =Royal Arms of England (1198-1340).svg
|общомедия =
}}<div align="justify">
'''Едуард I''' ([[17 юни]] [[1239]] – [[7 юли]] [[1307]]) (на [[английски]] : ''Edward I of England'' ; [[френски]] : ''Édouard I-er d'Angleterre''), известен като '''Дългокракия''' {Longshanks) заради високия си ръст, <ref>Бил е висок 1.88м,88 m при среднатасредна височина за мъж в онези времена е била около 1.70м70 m.</ref>, а също и като '''Чукът на шотландците''' (Hammer of the Scots) e може би най-успешният средновековен монарх. Наричан е още „Едуард Законодателя“ заради законовите реформи, които прави, а също и „Hammer of the Scots“, известен с това, че е покорил [[Уелс]] и се е опитал да постигне същото с [[Шотландия]]
 
В допитване на [[BBC]] през [[2002]] г. Едуард I заема 94-то място сред 100-те най-велики [[Великобритания|британци]].
Ред 50:
 
===Външна политика===
Постепенно Едуард започва агресивна външна политика. Кампанията за контрола върху [[Уелс]] започва през [[1277]] г. и завършва със смъртта на Llywelyn ap Gruffydd&nbsp;— – управител на Уелс. По подобие на по-ранните монарси Едуард построява замъци, за да укрепи завоеванието си. През [[1301]] г. първородният син на Едуард получава титлата принц на Уелс, титла която се предоставя на престолонаследниците. Едуард има ограничен успех в разширяването на английското влияние в [[Ирландия]]. Той създава Парламент в [[Дъблин]] и увеличава търговията в някои крайбрежни градчета, но по-голямата част от страната се контролира от едри барони и келтски родови главатари. Благодарение на успешната си дипломация Едуард задържа английските владения във [[Франция]]. През [[1294]] г. е въвлечен във война с Франция, след като френският крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] нахлува в [[Гаскония]]. Едуард сключва мир с Франция през [[1303]] г. като задържа тези владения, които са били английски отпреди войната.
 
Действията на Едуард в [[Шотландия]] са особено целеустремени. След смъртта на шотландския крал [[Александър III (Шотландия)|Александър III]], Едуард сключва договор със законната наследница на трона – норвежката принцеса [[Маргарет Норвежка|Маргарет]], съгласно който тя ще се омъжи за Уелския принц Едуард. Маргарет умира на път за Англия и оставя открит спора за шотландската корона. Едуард арбитрира между 13 претенденти за шотландската корона и избира [[Джон I (Шотландия)|Джон Балиол]]. Балиол отдава почит на Едуард като негов лорд, но шотландците се съпротивляват на задължението за военна служба на Едуард. През [[1296]] г. Едуард нахлува в Шотландия, побеждава Балиол, който е принуден да абдикира и шотландските барони му отдават почит, като техен крал. През [[1297]] г. [[Уилям Уолъс]] вдига въстание, побеждава английската армия при Стърлинг и нахлува в северните английски графства. През [[1298]] г. Едуард побеждава Уолъс в битката при Фолкърк, но среща трудности в покоряването на Шотландия до пленяването на Уолъс и екзекуцията му през [[1305]] г. Кампаниите на Едуард в Шотландия са жестоки и безпощадни, което събужда омраза у шотландците към Англия, която продължава с векове.
Ред 59:
Планът на Едуард да покори Шотландия не се изпълнява. Той умира през [[1307]] в Камбрия, на шотландската граница, на път за нова военна кампания срещу шотландците, водени от [[Робърт I (Шотландия)|Робърт Брус]]. Според хроникьорите Едуард желаел костите му да бъдат носени по време на военните кампании в Шотландия, а сърцето му да бъде отнесено в Светите земи. Противно на волята му, той е погребан в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в обикновена гробница от черен мрамор, на която по-късно е написано Scottorum malleus („Hammer of the Scots“ на латински). Погребан е в оловен ковчег и е изразил желание да бъде преместен в обичайния за кралете златен ковчег след като Шотландия е напълно покорена и стане част от кралство Англия.
 
До днес Едуард I лежи в оловния ковчег&nbsp;— – въпреки че Шотландия и Англия се обединяват през [[1603]] след смъртта на [[Елизабет I]] и шотландският крал [[Джеймс I (Англия)|Джеймс VI]] се възкачва на английския престол, а Кралство Великобритания е създадено през [[1707]], пълното покоряване на Шотландия, което той е очаквал, не се е случило.
 
След смъртта си Едуард I е наследен от своя син, [[Едуард II (Англия)|Едуард II]].
Ред 96:
| align="center"| '''Прабаба по бащина линия:'''<br />Аликс дьо Куртеней
|-
| rowspan="4" align="center"| '''Майка:'''<br />[[ЕлеонорЕлеонора ПровансалскаПрованска]]
| rowspan="2" align="center"| '''Дядо по майчина линия:'''<br />Рамон[[Раймон Беренгер IV (Прованс)|Раймон Беренгер, граф на Прованс]]
| align="center"| '''Прадядо по майчина линия:'''<br />Алфонсо II, граф на Прованс
|-
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едуард_I“.