Троен член: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Тройният член''', наричан още '''тройна членна форма''' или '''тройно членуване''', е начин за изразяване на категорията [[Определителен член в българския език|определеност]] в [[български език|българския език]]. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице.<ref name="Стойков.167">{{cite book |title= Българска диалектология |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |coauthors= |year= 1993|publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= 167|url= http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_3.htm#trynski |accessdate=}}</ref>
 
Членът за обща определеност произхожда от старобългарското местоимение ''тъ'', ''та'', ''то'', от което произлиза и членът в българския книжовен език. Членът за далечна определеност – от местоимението ''онъ'', ''она'', ''оно''. Членовете за близка определеност са два типа – един произхождащ от местоимението ''овъ'', ''ова'', ''ово'' и един от местоимението ''сь'', ''си'', ''се''.
 
В [[македонски литературен език|македонския литературен език]] тройният член е кодифициран:
Ред 16:
! colspan="5" | [[Среднородопски говор]]
|-
! !! мъжкиМъжки род !! Женски род !! Среден род !! Множествено число
|-
|| Обща определеност || -ồт || -та || -то || -тê
Ред 30:
! colspan="5" | [[Хвойненски говор]]
|-
! !! мъжкиМъжки род !! Женски род !! Среден род !! Множествено число
|-
|| Обща определеност || -ът || -та || -то || -тê
Ред 44:
===Говори с член за близост от ''овъ, ова, ово'' ===
 
{| class="wikitable sortable" width="auto"
;! colspan="5" | [[Трънски говор]]
 
|-
-ът, -та, -та, -та, -та за обща определеност
! !! Мъжки род !! Женски род !! Среден род !! Множествено число
 
|-
-ъв, -ва, -во, -ве, -ва за близка определеност
|| Обща определеност || -ът || -та || -та || -та, -та
|-
|| Близка определеност || -ъв || -ва || -во || -ве, -ва
|-
|| Далечна определеност || -ън || -на || -но || -не, -на
|-
! Примери: || colspan="4" | мỳжът, женàта, детèто, мужйèте, женèте, децàта; мỳжъв, женàва, детèво, мужйèве, женèве, децàва; мỳжън, женàна, детèно, мужйèне, женèне, децàна; кòн’ът побèже, женàта отидè, испѝл водỳту; донèси винò у шишèво, кòн’ъв ме въ̀рл’и, опѝнъкъв ме стèга, женàва йе бòлна, женỳву вòдете на дòктор; мужèне су билѝ на дървà, ѝжана със църнèте черемѝде йе нàша, селòно тèше да отнесè водà. Днес членните форми -ъв и -ън се употребяват по-рядко.<ref name="Стойков.167"/>
|-
|}
 
-ън, Днес -на,членните -но,форми -не,ъв и -наън засе далечнаупотребяват определеностпо-рядко.<ref name="Стойков.167"/>
 
Примери: мỳжът, женàта, детèто, мужйèте, женèте, децàта; мỳжъв, женàва, детèво, мужйèве, женèве, децàва; мỳжън, женàна, детèно, мужйèне, женèне, децàна; кòн’ът побèже, женàта отидè, испѝл водỳту; донèси винò у шишèво, кòн’ъв ме въ̀рл’и, опѝнъкъв ме стèга, женàва йе бòлна, женỳву вòдете на дòктор; мужèне су билѝ на дървà, ѝжана със църнèте черемѝде йе нàша, селòно тèше да отнесè водà. Днес членните форми -ъв и -ън се употребяват по-рядко.<ref name="Стойков.167"/>
 
;[[Тетовски говор]]