Троен член
Тройното членуване (троен член, тройна членна форма) е начин за изразяване на категорията определеност в българския език. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице.[1] Разпространен е в Централните Родопи, в Трънско и в говорите западно от Вардар.
Членът за обща определеност произхожда от старобългарското местоимение 
, 
, 
, от което произлиза и членът в българския книжовен език. Членът за далечна определеност – от местоимението 
, , . Членовете за близка определеност са два типа – един произхождащ от местоимението 
, , и един от местоимението 
, 
, 
.
В македонската писмена норма тройният член е кодифициран:
- Обща определеност – човекот, жената, детето
- Близка определеност – човеков, женава, детево
- Далечна определеност – човекон, женана, детено
С тройния член често пъти върви и тройно показателно местоимение. Тройни показателни системи са характерни за родопските говори,[2] както и за битолския,[3] охридския, стружкия и вевчанско-радожденския говор.[4]
Български говори с троен член
редактиранеГовори с член за близост от сь, си, се
редактиране| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -ồт | -та | -то | -тê |
| Близка определеност | -ồс | -са | -со | -сê |
| Далечна определеност | -ồн | -на | -но | -нê |
Примери: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ.[5]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -ът | -та | -то | -тê |
| Близка определеност | -ъс | -са | -сọ | -сê |
| Далечна определеност | -ън | -на | -нọ | -нê |
Примери: рạкъ̀сạ мạ бọлѝ, тỳрил ф џèбạн пạрѝте, къ̀штạтạ дọ цъ̀рквạнạ, на млàдọнọ врềме, ше гọ к’ѝчạт овèнън с к’ѝтк’и нạ рòгọвенê.[6]
Говори с член за близост от овъ, ова, ово
редактиране| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -ът | -та | -та | -те, -та |
| Близка определеност | -ъв | -ва | -во | -ве, -ва |
| Далечна определеност | -ън | -на | -но | -не, -на |
Примери: мỳжът, женàта, детèто, мужйèте, женèте, децàта; мỳжъв, женàва, детèво, мужйèве, женèве, децàва; мỳжън, женàна, детèно, мужйèне, женèне, децàна; кòн’ът побèже, женàта отидè, испѝл водỳту; донèси винò у шишèво, кòн’ъв ме въ̀рл’и, опѝнъкъв ме стèга, женàва йе бòлна, женỳву вòдете на дòктор; мужèне су билѝ на дървà, ѝжана със църнèте черемѝде йе нàша, селòно тèше да отнесè водà.[1]
Към края на XX век членните форми -ъв и -ън се употребяват по-рядко.[1]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -ов | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: снòпов, жèнава, дèтево; рѝдон, плàнинана, др̥̀воно; òџакот, кỳк’ата, кỳчето.[7]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -ов | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: дèтето, дèтево, дèтено; жèната, жèнава, жàнана.[8]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -ов | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: грàдот, грàдо, двòрот, двòро, пòпот, пòпо, чòекот, чòеко—грàдоф, двòроф, чòекоф – грàдон, двòрон, чòекон. Срв. Крàвата йа прòдадоф. Дèтето си òтиде. Кошỳлава се искѝнала. Кòйнон нè‿паси. Дèтето ке пàдне.[8]
Основната характеристика, по която се отделят мариовският и тиквешкият говор от битолския, велешкия и прилепския е липсата в първите два на тройно членуване.[8]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -ов | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: дèтево, годѝнава, дèтено, годѝнана, дèтето, годѝната.[3]
Тройна показателна система: òвай (òвой, вой), òнай (òной, ной), той.[3]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -оф | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: чòвекоф шо стòит дò‿мене; жèнава ми йе пòзната; дèтево ми зàспало како йàгне; жѝтото го дôнесоф òт‿Прилеп; пèтелон цр̥̀вен к’а го кòлем; чи йе кòнот шо го вòдиш? Пỳшчи йа крàвата да пàсет.[9]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -ов | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: лèбот, лèбов, лèбон.[4]
Тройно показателно местоимение: овой, оной, той.[4]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -от | -та | -то | |
| Близка определеност | -оф | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: лèбоф, лèбот, лèбон; дèтево, дèтето, дèтено.[10]
| Мъжки род | Женски род | Среден род | Множествено число | |
|---|---|---|---|---|
| Обща определеност | -о | -та | -то | |
| Близка определеност | -ов | -ва | -во | |
| Далечна определеност | -он | -на | -но |
Примери: кòно, кръ̀нго, въ̀лко, чòйако.[11]
Има тройно членуване, но в мъжки род се губи -т от членното окончание -от. Отслабена е употребата на членни окончания -ов, -он в южните райони.[11]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 167.
- ↑ Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 127.
- ↑ а б в Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 175.
- ↑ а б в Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 177.
- ↑ Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 131.
- ↑ Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 135.
- ↑ Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 172.
- ↑ а б в Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 174.
- ↑ Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 176.
- ↑ Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 179.
- ↑ а б Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 180.