Отваря главното меню

Промени

смъртна присъда на сина му
 
== Произход ==
Иван Буров е роден като първи син на [[2 май]] [[1873]] година в [[Горна Оряховица]] в семейството на видния търговец [[Димитър Буров]] и неговата съпруга Кинка Поптодорова. Негов по-малък брат е известният български политик и дипломат [[Атанас Буров]]. Той е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от [[Елена]], чийто най-ярък представител е [[Иларион Макариополски]], чичо на баща му. Близък родственик, братовчед на баща му, е изтъкнатият български писател и общественик [[Стоян Михайловски]]. <ref name="ib_jc">Жоро Цветков, "Атанас„Атанас Буров. Живот за България"България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х954430164Х, с. 16–1716 – 17</ref>
 
Иван Буров е роден като първи син на [[2 май]] [[1873]] година в [[Горна Оряховица]] в семейството на видния търговец [[Димитър Буров]] и неговата съпруга Кинка Поптодорова. Негов по-малък брат е известният български политик и дипломат [[Атанас Буров]]. Той е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от [[Елена]], чийто най-ярък представител е [[Иларион Макариополски]], чичо на баща му. Близък родственик, братовчед на баща му, е изтъкнатият български писател и общественик [[Стоян Михайловски]]. <ref name="ib_jc">Жоро Цветков, "Атанас Буров. Живот за България", изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с. 16–17</ref>
 
== Биография ==
 
Завършва търговска академия във [[Виена]], след което работи в клона на [[Креди Лионе]] в [[Марсилия]]. Владее свободно немски, френски, руски и английски. След завръщането си в България се установява в [[Свищов]], където работи в [[Българска търговска банка]].<ref name="ib_jc"/>
 
Воюва като офицер в Балканските войни и в [[Първата световна война]]. През 1917 г. е изтеглен от фронта и е назначен за специалист стопановед в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Пътува често до [[Берлин]] и столиците на държавите от Централните сили, подготвя сделки и сключва стопански договори, участва в състава на българската делегация в Брест-Литовск. След войната се установява окончателно в София.<ref name="ib_jc"/>
 
С помощта на сътрудниците си – минни инженери и стопански специалисти, превръща Акционерното дружество „Бъдеще" във водещо минно предприятие, което допринася за разкриване на подземните богатства на България и внася редица подобрения на труда при подземни условия. Като опитен финансист 30 години е председател на управителния съвет на Българска търговска банка, реорганизира фамилната фирма от събирателно дружество в по-удобната акционерна форма, като създава „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество". Заявява силно присъствие в първото застрахователно дружество „България", което през 1931 г. прераства в Акционерно дружество „България—презастрахователно".<ref name="ib_jc"/>
 
Ив. Буров е акционер в редица фирми. С участието си в техните управителни тела съдейства за развитието на различни промишлени отрасли: производство на цимент – АД „Гранатоид"; добив на електроенергия – АД „Адрее" и АД „Орион"; [[тютюнева промишленост]] – Консорциум за [[тютюн]] – София, и Съединени тютюневи фабрики – Плевен; мелничарство – АД „Червен бряг", АД „Гиран" и АД „Нови пазар"; [[текстилна промишленост]] – АД „Свети Георги" – Трявна; [[керамична индустрия]] – АД „Труд" – Русе, и АД „Работник" – София; производство на машини – АД „Е. Мюлхаупт & С-ие" – Русе; вестникарство и печатарство – АД „Стопанско развитие" – София, и АД „Мир"; производство на спирт – АД „Янтра" – Горна Оряховица; Книжно-мукавена фабрика – Княжево; Семепроизводителна станция „Д.А. Буров & С-ие" – Горна Оряховица, и семейното предприятие със значителен принос в развитието на кредита, търговията и земеделието.<ref name="ib_jc"/>
Полага грижи за в. „Мир" и допринася за превръщането му в един от най-добре списваните вестници.<ref name="ib_jc"/>
 
Научните интереси на Ив. Буров обхващат широк кръг въпроси. Литературата, която го интересува, си изписва и чете в оригинал. Има специални интереси към [[археология|археологическата наука]] и [[нумизматика]]та. Става един от основателите и член е на [[Национален археологически институт с музей|Българския археологически институт]]. Основава към института фонд за развитие на археологическата наука и за археологически проучвания. Създава ценна и с научна стойност нумизматична сбирка.<ref name="ib_jc"/><ref name="иванов"/>
 
Иван Буров си отива на 9 декември [[1939]] година в София. В деня на погребението му вместо венци Българската търговска банка и групата „България" внасят съответно до 30000 и 20000 лева в основания от него фонд към Археологическия институт.<ref name="ib_jc"/>
 
== Семейство ==
Женен е за Иванка (Жана) Алексиева, дъщеря на големия бъларски лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев.<ref name="ib_dk">[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_7146.html Иван Буров - – портрет на банкера.] Посетено на 24.04.2014</ref> Има 6 деца - – трима сина и три дъщери, сред които най-известни са: художничката [[Тодорка Бурова]] (1902–19851902 – 1985), минния инженер Димитър Иванов Буров (1904–19851904 – 1985)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%B8%D0%BD%D0%B6инж-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80Димитър-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2Буров/6000000005439435669 Geni: Димитър Иванов Буров.] Посетено на 24.04.2014</ref> и Радка Иванова Мусева (1912–1912 – ?)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0Радка-%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0Мусева/6000000005439361243 Geni: Радка Иванова Мусева.] Посетено на 24.04.2014</ref>.
 
Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най-представителните сгради в Русе, известна като двореца на Буров. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров. <ref name="ib_dk"/> Синът му Димитър Буров е съден през 1953 година в т.нар. [[Буров процес]] и получава смъртна присъда, заменена по-късно с продължителен затвор.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 289 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Женен е за Иванка (Жана) Алексиева,дъщеря на големия бъларски лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев.<ref name="ib_dk">[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_7146.html Иван Буров - портрет на банкера.] Посетено на 24.04.2014</ref> Има 6 деца - трима сина и три дъщери, сред които най-известни са: художничката [[Тодорка Бурова]] (1902–1985), минния инженер Димитър Иванов Буров (1904–1985)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2/6000000005439435669 Geni: Димитър Иванов Буров.] Посетено на 24.04.2014</ref> и Радка Иванова Мусева (1912–?)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0/6000000005439361243 Geni: Радка Иванова Мусева.] Посетено на 24.04.2014</ref>.
 
Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най-представителните сгради в Русе, известна като двореца на Буров. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров. <ref name="ib_dk"/>
 
== Бележки ==