Святополк I (Великоморавия): Разлика между версии

| име = Святополк

| описание на изображението = Легендата за Святополк и синовете му. <br/>''горе - – автор: Венцеслав Черни, долу - – [[сграфито]] в замъка [[Простейов (Чехия)|Простейов]], [[Оломоуцки край]]

| управление = 870 - – 894 г.

| починал =

'''Святополк''' (около [[830]]-[[894]]) от [[Моймировичи|Моймировата]] династия бил [[княз]] на [[Нитранско княжество|Княжество Нитра]] (850- – 871), а след това княз на [[Великоморавия]]. При неговото управление Великоморавия достига най-голямото си териториално разширение.

Първоначално Святополк управлява в [[Нитра]] под сюзеренитета на своя чичо [[Ростислав]], княз на Великоморавия. Заради спор с Ростислав, Святополк се съюзява със сина на източнофранкския крал [[Лудвиг Немски]] ''[[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]]'' през 870 година. След опита си да избяга, за да спаси живота си, се насочва към открит бунт срещу Ростислав, когото евентуално да плени . През същата година Карломан го обвинява в нарушаване на клетвата си за вярност и го затваря в Бавария. За водач на народната съпротива срещу последвалата франкска окупация станал свещеникът [[Славомир]] от Моймировата династия. Святополк бързо бил пуснат и изпратен с франкски подкрепления обратно във Великоморавия. Но той тайно се съюзил със Славомир и след поражението на франкските войски станал независим владетел на Великоморавия през 871 година. Три години по-късно (874) той сключил мир с Лудвиг Немски и неговия синове. През 880 година папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] обявил неговото княжество "под„под защитата на Свети Петър"Петър“, което означавало, че дава статут на легитимно равенство с Източнофранкското кралство. Папата също така провъзгласил независимост на църковната епархия във Великоморавия начело с архиепископ [[Методий]] като духовен глава и епископски сан в Нитра.

Като първи владетел, Святополк използвал титлата "крал"„крал“. Той подчинил много съседни земи, населени със славянски племена: висляни (южната част на Полша) (874), Силезия (880), басейна на Тиса (881), Балатонското княжество (883), Бохемия и лужишките сърби (890). При неговото управление Великоморавия достигнала своето най-голямо териториално разширение. Държавата била подложена на няколко атаки от маджарите (след 889) и българите. Той се разбунтувал срещу Арнулф Каринтски, източнофранкски крал, през 883- – 884, 888- – 889, 892, 893. Арнулф нарекъл своя син Звентиболд след него (Звентиболд е франкското произношение на Святополк). Святополк подкопал религиозната независимост на държавата, защото той не винаги пречел на папските легати да изгонят учениците на Свети Методий. В литургията Святополк лично предпочитал употребата на латиския пред славянския език. Княз Святополк починал през 894 година. След смъртта му папата го определил като "dilectus„dilectus filius"filius“ в своите писма - – титла досега запазена за византийския и франкския император.

Тя гласи, че силният княз Святополк поискал от синовете си да дойдат при него след смъртта му. Той дал клонче на всеки от тях и поискал от тях да го счупят. Младите владетели лесно го направили. Тогава той поискал от тях да свържат заедно трите клонки и поискал отново да ги счупят. тази работа изглеждала по-трудна. Така князът показал колко е необходима да бъдат обединени. Това показало силата на обединеното царство, че страната гарантирало ще е силна и просперираща.

Великоморавия била разделена между тримата братя през 894 година въпреки завета на своя баща. Страната, отслабена от войни била унищожена през [[907]] година при унгарска атака.