Вулфила: Разлика между версии

След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със [[Едикт_за_толерантността_на_Галерий|Сердикийския Едикт за толерантност]], се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, [[епископ]] на готите, заселили се в околностите на [[Никополис ад Иструм]] (при днешното с. [[Никюп]]), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ [[Мизия]], както е наречен в "Църковната история" на [[Филосторгий]] и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[Йорданес]], [[Сократ Схоластик]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ ([[Кирил]]) и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил и [[Доростол]]ският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ [[Максимин]] (* ок. [[360]] - † сл. [[427]]). Негов учител е [[Херсон]]ският епископ [[Теофил]], участвал в Първия [[вселенски събор]] в гр. [[Никея]] (Никейски събор), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през [[340]]/[[341]] г. за готски [[епископ]] в [[Гети]]я [39] и приемник на починалия първи техен [[архиерей]] [[Теофил]] от [[Цариград]]ския [[патриарх]] св. [[Евсевий Никомидийски]] (покръстителят на Константин Велики), виден представител на [[арианство]]то и съученик на александрийския [[свещеник]] [[Арий]] (* ок. [[250]] - † [[336]]),[[презвитер]] в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на [[ариани]]те е най-силна в [[Империя]]та ( [[337]]- [[361]] г.).

Улфила осиновява [[Авксентий|Авксентий от Дуросторум]]. От Авксентий и istorikwt историка[[Филосторгий]] произлзатпроизлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на [[26 август]].