Неофит Рилски (село): Разлика между версии

Селото е разположено в равнинна местност, без гориста растителност. Има плодородна земя и пасища за развиване на скотовъдство. Намира се на 7 км. северно от гр. Девня, на 8 км. югоизточно от село Ветрино, на 1,5 км.северно от село Габърница до магистралата Варна - София и на 6 км. западно от селата Суворово и Чернево.Отстои на 14 км. североизточно от гр. Провадия.▼

Не може да не се спомене за така наречената от жителите на селото Ингилишка могила, намираща се до старото шосе Неофит Рилски - Ветрино. Край могилата по време на Кримската война/1853-1856 г./е квартирувал английски военен обоз.▼

Климатът на селото е умерен към континентален. През пролетта преобладава североизточен вятър, с температури от 10-15 градуса. През лятото се появява умерен морски бриз и западен топъл вятър с температури от порядъка на 19 - 29 градуса. През месец август до 34 градуса. През зимния сезон духа северен вятър. Температурите варират -12 до - 8 градуса. От екологична гледна точка въздухът и водите отговарят на санитарните норми.▼

Материалът е взет от краеведа Борис Митев - родом от с. Неофит Рилски и автор на книгата "Село Неофит Рилски и неговите хора", с негово разрешение.▼

Първото от тях е: през 1444 г. когато младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Януш Хунияди с войската си достигат до Горна Оряховица,превземат Шумен.▼

Достигайки Нови пазар, се разделят на две колони.Главното ядро на войската,под командването на Владислав III потегля и минава през селищата:Нови пазар,Естипе/Ветрино/,Кутлубей/Неофит Рилски/,Девня,Марково/Повеляново/ и достигат северните брегове на Белославското езеро.▼

Втората колона потегля под командването на кардинал Чезарин и минават през селищата:Нови пазар,Венчан,Провадия,Синдел и достигат до южния бряг на Белославското езеро.▼

През 1475 година в Североизточна България започват да се заселват татари колонисти.Голяма част от тях са пленници.Повечето татари не подминават селото,заселват в него и му дават и името Кутлубек.▼

Понастоящем в южната част на селото има стари изоставени татарски гробища,неизследвани още от археолозите.▼

Малко известно на българския народ е събитието - подготовката за големия бунт,на българи и арнаути от селата Арнаутлар /Староселец?, Джиздаркьой /Добрина/,Манастир, Дерекьой /Петров дол/,Ахъркьой /Габърница/.▼

Центърът на готвеният бунт е Староселец,отстоящ на 3 км от село Кутлубей.Със сигурност кутлубейци са взели участие при събирането на боеприпаси, оръжие и муниции.Бунтът е целял да се попречи на турските управници да помохамеданчат българското население в Провадийския край.Известно е ,че са извършвани насилия и опити за потурчване на млади българи от Кутлубей през 1573 година.Бунтът се ръководел от външни образовани хора в лицето на Дубровнишките търговци,заселени в Провадия през 1580 година.Това се разбира от видния католик Доброчанин Павел Джорджич.,който по онова време имал търговска къща в Провадия. Като духовен пастир,успява да построи католически църковен храм в Провадия през 1637 год. и да проповядва на българи и арнаути християнска католическа религия.Така се стига и до подготовката на бунта през 1689 год.▼

== Редовни събития ==▼