Неофит Рилски (село)

село в област Варна

Неофит Рилски е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна.

Неофит Рилски
Общи данни
Население1368 души[1] (15 март 2024 г.)
40,3 души/km²
Землище33,935 km²
Надм. височина154 m
Пощ. код9223
Тел. код05164
МПС кодВ
ЕКАТТЕ51487
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Ветрино
Димитър Димитров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Неофит Рилски
Петър Николов
(НДСВ)

География редактиране

Разположение редактиране

Селото е разположено в равнинна местност, без гориста растителност. Има плодородна земя и пасища за развиване на скотовъдство. Намира се на 7 км северно от гр. Девня, на 8 км югоизточно от село Ветрино, на 1,5 км северно от село Габърница до автомагистралата Варна – София и на 6 км западно от селата Суворово и Чернево. Отстои на 14 км североизточно от гр. Провадия.

Близост до исторически обекти редактиране

Не може да не се спомене за така наречената от жителите на селото Ингилишка могила, намираща се до старото шосе Неофит Рилски – Ветрино. Край могилата по време на Кримската война /1853 – 1856 г./ е квартирувал английски военен обоз.

Климат редактиране

Климатът на селото е умерен към континентален. През пролетта преобладава североизточен вятър, с температури от 10 – 15 градуса. През лятото се появява умерен морски бриз и западен топъл вятър с температури от порядъка на 19 – 29 градуса. През месец август до 34 градуса. През зимния сезон духа северен вятър. Температурите варират -12 до – 8 градуса. От екологична гледна точка въздухът и водите отговарят на санитарните норми.

История редактиране

Възникване и история на името редактиране

Първото му име още от времето на Второто Българско царство е Юртлука. Най-рано намерен документален материал за името на селото е от 1573 г., когато се е наричало Кутлу бег – на български означава „благословено място“. Името е от татарски произход. След два века, през 1767 г. приема чисто турското име Кутлу бей (благословен бей).[2]

След Освобождението на България от османска власт, минават над петдесет години и едва през 1934 г. селото приема името – Неофит Рилски, на първия възрожденски просветител.

В книгата на краеведа Борис Митев – родом от село Неофит Рилски „Село Неофит Рилски и неговите хора“ с увереност се съобщава, че селото е създадено по времето на Втората българска държава – след 1185 година. Анализирайки историческите събития и предания от стари местни жители, местността „Юртлука“ е старото място на село Неофит Рилски, съществувало преди падането на България под османска власт.

По време на османската власт жителите на селото преживяват редица съществени събития.

Първото от тях е: през 1444 г. когато младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Януш Хунияди с войската си достигат до Горна Оряховица, превземат Шумен.

Достигайки Нови пазар, се разделят на две колони. Главното ядро на войската, под командването на Владислав III потегля и минава през селищата: Нови пазар, Естипе/Ветрино/, Кутлубей/Неофит Рилски/, Девня, Марково/Повеляново/ и достигат северните брегове на Белославското езеро.

Втората колона потегля под командването на кардинал Чезарин и минават през селищата: Нови пазар, Венчан, Провадия, Синдел и достигат до южния бряг на Белославското езеро.

През 1475 година в Североизточна България започват да се заселват татари колонисти. Голяма част от тях са пленници. Повечето татари не подминават селото, заселват в него и му дават и името Кутлубек. Понастоящем в южната част на селото има стари изоставени татарски гробища, неизследвани още от археолозите.

Малко известно на българския народ е събитието – подготовката за големия бунт, на българи и арнаути от селата Арнаутлар /Староселец?, Джиздаркьой /Добрина/, Манастир, Дерекьой /Петров дол/, Ахъркьой /Габърница/.

Центърът на готвения бунт е Староселец, отстоящ на 3 км от село Кутлубей. Със сигурност кутлубейци са взели участие при събирането на боеприпаси, оръжие и муниции. Бунтът е целял да се попречи на турските управници да помохамеданчат българското население в Провадийския край. Известно е, че са извършвани насилия и опити за потурчване на млади българи от Кутлубей през 1573 година. Бунтът се ръководел от външни образовани хора в лицето на Дубровнишките търговци, заселени в Провадия през 1580 година. Това се разбира от видния католик Доброчанин Павел Джорджич, който по онова време имал търговска къща в Провадия. Като духовен пастир, успява да построи католически църковен храм в Провадия през 1637 г. и да проповядва на българи и арнаути християнска католическа религия. Така се стига и до подготовката на бунта през 1689 г.

При избухване на Руско-турската война през 1877 година местният поп Захарий е задържан като комита от турците.[3]

След Освобождението от османско робство редактиране

С решение на Министерски съвет от март 1923 г. в селото е открита телефоно-пощенска станция.[4]

През 1931 г. започва обсъждането за преименуване на името на село Кутлу-бей. Има две предложения – Равнище и Неофит Рилски. По предложение на местния учител Кючюков, на 14 август 1934 г. селото е преименувано на Неофит Рилски.[5]

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341614
19461762
19561663
19651489
19751417
19851098
19921099
20011026
2011785
2021781

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г. редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 785 100.00
Българи 727 92.61
Турци 6 0.76
Цигани
Други 4 0.50
Не се самоопределят
Не отговорили 48 6.11


Други редактиране

На 3 км от селото се намира най-голямата електроразпределителна подстанция „ВАРНА 750/400 kV“. Строежът ѝ започва през 1983 г. Замисълът е да се докара нова енергийна мощност за България от бившия СССР, която да се използва, ако откаже някой от двата V или VI реактор, които са по 1000 MW. Строи се успоредно с електропровода „Съединение“ 750 kV, който е входен.

В уредба 750 kV се разделя на 2, минава през трансформатори и излизат 2 по 400 kV, с мощност по 1240 МW, по-голяма от V и VI реактор на АЕЦ „Козлодуй“. В уредба 400 kV се разпределя на 4 изходящи електропровода. Има резервни полета, които са замислени за вкарване на електропроводи от АЕЦ „Белене“.

На два километра от селото през 2021 г. е направен исторически парк с възстановка на различните епохи по българските земи от праистория, траки, римско време, от Първото и Второто българско царство.[9]

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Материалът е взет от краеведа Борис Митев – родом от с. Неофит Рилски и автор на книгата „Село Неофит Рилски и неговите хора“, с негово разрешение.
  3. Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, стр. 41
  4. Земледелски глас - дигитално копие - 24 март 1923, No. 33, 2 стр.
  5. Аджемлерски, Светослав. Справочник на селищните имена във Варненска област. Велико Търново, Астарта, 2012. ISBN 978-954-350-146-5. с. 99 – 100.
  6. „Справка за населението на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 28 декември 2016.
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  9. Христова, Велиана. Уникален исторически парк се гради край Варна // брой 14. в-к „Дума“, 22.01.2019. Посетен на 11.04.2022.

Външни препратки редактиране