Разлика между версии на „Николай Павлович“

→‎Произход и образование: по-стегнато; изчистих повторенията
м (корекция в шаблона)
(→‎Произход и образование: по-стегнато; изчистих повторенията)
== Биография ==
=== Произход и образование ===
Роден е на [[9 декември]] [[1835]] г. в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]], и брат на лекаря [[Димитър Павлович]].<ref name="Съединение">{{икона|bg}} [http://www.bulgarianhistory.org/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9николай-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87павлович-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82авторът-%D0%BD%D0%B0на-%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BDсъединен/ Българска история/Николай Павлович – авторът на „Съединението“]</ref>
 
Израснал с преводите от гръцки на български език и с изданията на баща си, макар че на тринадесет години Николай остава сирак, той познава силата и значението на историческата памет, която е главна в творчеството му. Като младеж Павлович живее при свои роднини, братя Цанкови в [[Румъния]], които определят за негово бъдеще професията на търговец. Просветени и интелигентни люде, те скоро разбират, че доходната търговска работа не е по душа на младежа и през 1852 г. го изпращат във [[Виена]] за предварително обучение в ателието на литографа Анастас Йованович. През есента на същата година Николай Павлович постъпва в художествената академия във Виена, където една година по-късно, както той пише в своята автобиография, получава „матрикул“ – документ за текущите му оценки.
 
Между 1852 и 1858 г. той учи последователно в две големи европейски художествени академии – Виенската и [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Мюнхенската]]. Един документ от неговия архив от юли 1854 г. показва, че Павлович получава Свидетелство с оценки за учебната 1853/1854 г. и завършва подготвителното училище на Императорската и кралска академия във Виена.
 
Документът от неговия архив с оценките за учебната 1853/1854 г. пояснява програмата, по която работят студентите в подготвителния клас, наречен „Maler-Vorbereitungs-Shule“, както и водещите за периода преподаватели. Павлович е посещавал рисуване по антични образци, рисуване по натура, анатомия, теория на перспективата, където има много добър и твърде добър успех, не е започнал да изучава рисуване с бои по натура, няма оценка по предмета рисуване по памет и не е посещавал история на изкуството и история. Документът е подписан от директора на императорската и кралската академия КристиaнКристиан Рубен (Christian Ruben) и от професорите Петер Йохан Непомук Гайгер, К. Рьознер, Карл Майер, К. Блаас, Франц Бауер, Антон Ритер фон Пергер, Айтелбергер, Щринк (Pet. Joh. Nep. Geiger, C. Roesner, Carl Mayer, C. Blaas, Franz Bauer, Anton Ritter von Perger, Eitelberger/Eitel Berger, Strink).
В Свидетелството от учебната 1854/1855 г. е записано, че през съответната година Павлович е посещавал отново художественото-подготвително училище на Императорската кралска академия.
 
ОтВ Свидетелствотосвидетелството заот вторатаучебната 1854/1855 г. е записано, че през съответната година наПавлович подготвителнотое училищепосещавал (1854/1855)отново художественото-подготвително училище на академиятаИмператорската кралска академия. От него личи, че Павлович продължава да рисува по антични образци, по натура, по памет, изучава анатомия, перспектива и история на изкуството. С дисциплините, които посещава, той се справя много добре, като особено ревностно посещава история и история на изкуството, но е занемарил рисуването по памет („Die Gedächtnissproben im Zeihen“) и не е започнал предмета „рисуване с бои от натура“.
Документът с оценките за учебната 1853/1854 г. пояснява програмата, по която работят студентите в подготвителния клас, наречен „Maler-Vorbereitungs-Shule“, както и водещите за периода преподаватели. Павлович е посещавал рисуване по антични образци, рисуване по натура, анатомия, теория на перспективата, където има много добър и твърде добър успех, не е започнал да изучава рисуване с бои по натура, няма оценка по предмета рисуване по памет и не е посещавал история на изкуството и история. Документът е подписан от директора на императорската и кралската академия Кристиaн Рубен (Christian Ruben) и от професорите Петер Йохан Непомук Гайгер, К. Рьознер, Карл Майер, К. Блаас, Франц Бауер, Антон Ритер фон Пергер, Айтелбергер, Щринк (Pet. Joh. Nep. Geiger, C. Roesner, Carl Mayer, C. Blaas, Franz Bauer, Anton Ritter von Perger, Eitelberger/Eitel Berger, Strink).
 
Според автобиографията, от лятото на 1855 до есента на 1856 г. художникът работи в парната мелница на роднините си. През 1856 г. той е поет от известния учен д-р [[Петър Берон]], издържан е за негова сметка чрез банката на гърка К. А. Христомано във Виена и през есента на същата година продължава образованието си в Баварската художествена академия в Мюнхен. Документ от април 1857 г., подписан от директора Вилхелм Каулбах (Wilhelm Kaulbach), потвърждава, че през първия семестър на учебната 1856/1857 г. той е завършил техническия и „античния“ клас (за работа с антични образци), което му дава право да се запише като ученик по рисуване, но няма информация да се е записал.
От Свидетелството за втората година на подготвителното училище (1854/1855) на академията личи, че Павлович продължава да рисува по антични образци, по натура, по памет, изучава анатомия, перспектива и история на изкуството. С дисциплините, които посещава той се справя много добре, като особено ревностно посещава история и история на изкуството, но е занемарил рисуването по памет („Die Gedächtnissproben im Zeihen“) и не е започнал предмета „рисуване с бои от натура“.
 
През октомври 1857 г. Павлович подава молба до дирекцията на академията да бъде приет в класа по историческа живопис на станалия наскоро професор (1856 г.) проф. Карл Теодор фон Пилоти. Подписва се като ученик на академията и не посочва кой курс е завършил, а отговор на молбата му в архива му няма. Подадената молба по нищо не личи да е била удовлетворена, а от 1858 г. самият професор е в Италия, което означава, че Павлович не е учил при него. Затрудненията на художника през януари 1858 г. личат от съобщението на дружеството „Юнг“, подписано от М. фон Хилц (M. v. Hieltz), с което той е приканен за по-активно участие в художествения му живот. Павлович продължава следването си до август 1858 г. Очевидно е, че не се дипломира, защото подобни факти не са споменати в неговата автобиография, нито в архива му.
Според автобиографията, от лятото на 1855 до есента на 1856 г. художникът работи в парната мелница на роднините си. През 1856 г. той е поет от известния учен д-р [[Петър Берон]], издържан е за негова сметка чрез банката на гърка К. А. Христомано във Виена и през есента на същата година продължава образованието си в Баварската художествена академия в Мюнхен.
 
През юни 1858 г. Берон съветва Павлович да отиде в [[Русе]] и да помоли Хащик да му намери работа в Букурещ. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Космобиологически атлас“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 | заглавие= Акцент на месец септември 2015|достъп_дата = 15 януари 2016|фамилно_име=Христова-Радоева |първо_име=Весела }}</ref>. След това Павлович заминава за [[Дрезден]], за да разгледа галерията, посещава [[Прага]] и отива във Виена, където е брат му [[Димитър Павлович]] и очаква появяването на д-р Петър Берон от Париж.
В началото на календарната 1857 г. Павлович получава свидетелство, подписано от директора Вилхелм Каулбах (Wilhelm Kaulbach), че е завършил „античния клас“ – това е класа за работа по антични гипсови модели, което му дава право да се запише като ученик на академията по рисуване.
 
Документ от април 1857 г. потвърждава, че през първия семестър на учебната 1856/1857 г. той е завършил техническия и „античния“ клас (за работа с антични образци), но не дава информация да се е записал като ученик по рисуване.
 
През октомври 1857 г. Павлович подава молба до дирекцията на академията да бъде приет в класа по историческа живопис на проф. Карл Теодор фон Пилоти. Подписва се като ученик на академията и не посочва кой курс е завършил, а отговор на молбата му в архива му няма. Продължава следването си до август 1858 г.
 
Затрудненията на художника през януари 1858 г. личат от съобщението на дружеството „Юнг“, подписано от М. фон Хилц (M. v. Hieltz), с което той е приканен за по-активно участие в художествения му живот.
 
През юни 1858 г. Берон съветва Павлович да отиде в [[Русе]] и да помоли Хащик да му намери работа в Букурещ.
 
След август 1858 г. заминава за [[Дрезден]], за да разгледа галерията, посещава [[Прага]] и отива във Виена, където е брат му [[Димитър Павлович]] и очаква появяването на д-р Петър Берон от Париж.
 
Очевидно е, че Павлович не се дипломира, защото подобни факти не са споменати в неговата автобиография, нито в архива му.
 
Между първия и втория семестър на 1856/1857 г. той получава документ за завършен „античен клас“, което със сигурност е така, съдейки от многобройните рисунки на антични гипсови глави и фигури, дори и учебни образци за пропорции на фигурите. И последния документ от юли 1857 г. е със същото съдържание.
 
Подадената молба за обучение в класа на станалия наскоро професор (1856 г.) Карл Теодор фон Пилоти за обучение по историческа живопис по нищо не личи да е била удовлетворена, а от 1858 г. самият той е в Италия, което означава, че Павлович не е учил при него, не е учил историческа живопис и дисциплини, свързани със създаването на многофигурни композиции.
 
=== Исторически литографии ===