Симеон Зографов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уточнение
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Симеон Зографов
| категория = инженерархитект
| портрет = Simeon Zografov.jpg
| px = 240
Ред 19:
През 1928 година като кмет изготвя шест годишен план за техническо устройство на града, с който да го превърне в модерен европейски град. Определят го като:
{{цитат|Чиновник или избраник той е държал неопетнено и своето достойнство и изпълнявал безупречно своя дълг, носещ съзнанието, че мисията на общественика не е каприз или индивидуално дело, а е дълг, наложен му от обществото<ref>вестник "Куриер", 1934 г.</ref>}}
Избран е за председател на Българското културно общество в Добрич, чиято цел е съхраняване на българската просвета чрез частни училища и културни прояви. По същото време взима участие и в работата на Лигата на българските общества в Румъния. След приемането на "Закона„Закона за националния труд"труд“, насочен против етническите малцинства, Симеон Зографов прави опити да запази постигнатото. Но през 1936 година съдът разтуря българското културно дружество, което напълно разстройства дейността на българите в Румъния.
 
След подписването на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] и връщането на Южна Добруджа на България, Симеон Зографов, заедно с други български дейци, е удостоен от [[Народно събрание|Народното събрание]] с народна пенсия. Член е на [[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектурно дружество]].