Александър Манов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Бележки: обединение на портали редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 10:
 
==Биография==
Полковник Александър Манов е роден в 1875 година в град [[Кочани]], който тогава е в Османската империя. В 1896 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в София с чин подпоручик и служи в 14[[Четиринадесети пехотен македонски полк]]. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година оглавява чета на ВМОК, която участва в сраженията при село [[Пирин (село)|Пирин]] на 1 септември, [[Бачево]] на 14 септември и [[Белица]] на 17 септември.
 
След въстанието отново постъпва на служба в армията. Участва във войните за национално обединение. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на дружина от [[Тридесет и първи пехотен варненски полк|31 пехотен полк]]. Носител е на орден „[[За храброст]]“ II, III и IV степен, 1 и 2 клас<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 545 - 546.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.</ref> , както и редица други военни отличия. До смъртта си живее в София, на улица „Антим I“ №110. Има две дъщери - Величка Татарова и Екатерина Манова. Почива в дома си на 93 години през 1968 година , забравен и с отхвърлени заслуги към Отечеството от комунистическата власт. Парадната му сабя и всички военни отличия са дарени от Екатерина Манова на Военно историческия музей в гр. София.