|
==Биография==
Емил Марков е роден на [[5 април]] [[1905]] г.година в град [[Берковица]]. В комсомолската организация в родния си град влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. Двамата му братя, Веселин и Бойко, сестрата и майката, цялото семейство, в което расте и се развива е комунистическо.
През 1922 г. семейството се преселва в [[София]]. Записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”).
През 1930 г. е изпратен в [[СССР]] да се учи и лекува. Завършва Ленинската партийна школа в [[Москва]] с отличие и през 1932 г. се завръща в България. За прикритие се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.
През 1935-1936 г.година е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на т.нар. левосектантство в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.
Участник и ръководителедин от ръководителите на Съпротивителнотокомунистическото движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На 3 юли 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода (лагер)|Гонда вода]]. През есента на същата година с група съмишленици успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези дни е привлечен за член на ЦК на [[БРП (к)]]. В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията.
Активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на [[Цвятко Радойнов]] поема ръководството ѝ. През пролетта на 1943 г.година тя се превръща в [[Народоосвободителна въстаническа армия|Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА)]]. Емил Марков ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира с нова организационна форма-НОВА <ref>Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 200</ref>. С помощта на военни специалисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.
На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на полицията да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки” № 35. Емил Марков открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и загива в ожесточената престрелка.
== Източници ==
| 