|
[[Файл:Kampf der untergehenden Götter by F. W. Heine.jpg|мини|246п|„Битката на прокълнатите богове“ от Фридрих Вилхелм Хайне, 1882 г.]]
{{Убийство}}
[[Картинка:The Judgment of the Sanhedrin- He is Guilty!.jpg|thumb|right|270px|[[Исус на съд пред Синедриона|Съдът на Синедриона]] - [[смъртна присъда|осъден на смърт]]! ([[картина]] от [[Николай Ге]] ([[1892]]))]]
[[Картинка:Brochenzell Heiligkreuzkapelle Kruzifix detail.jpg|thumb|270px|[[INRI]]]]
[[Картинка:Duccio maesta detail4.jpg|thumb|right|270px|''Пилат Понтийски си умива ръцете'', [[картина]] на [[Дучо ди Буонинсеня]] ([[1378]])]]
[[Файл:John Chrysostom and Aelia Eudoxia.jpg|thumb|right|270px|Йоан Златоуст пред императрица [[Евдоксия]] (картина на [[Жан-Пол Лоран]] от [[1880]] г.)]]
'''Богоубийството''' е {{факт|[[религия|религиозна]] [[доктрина]] в [[християнство]]то. Възниква в отговор на въпроса кой уби [[Исус Христос]], и е главно [[етика|етичен]], [[морал]]ен, а също и [[право|правен]] въпрос, понеже след [[закон]]а, морала е основен [[източник на правото]]. През [[средновековие]]то [[правораздаване]]то се осъществява от християнската църква, а въпросът за богоубийството се превръща в [[трансцеденция|трансцедентален]] въпрос.|2015|12|17}}
'''Богоубийството''' е [[убийство]] на [[божество]]. Убийствата на богове присъстват в множество митологични и религиозни системи, като могат да носят различен смисъл – например [[теофагия]]та в древногръцката или [[Рагнарьок]] в скандинавската митология.
Терминът "богоубийство" за пръв път се употребява на от [[епископ]]а на [[Равена]] [[Петър Златослов]] през 435 г.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, Византийското затваряне, стр. 108 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>
В [[християнство]]то богоубийството обикновено се разглежда във връзка с [[Разпъването на Исус|разпъването]] на [[Иисус Христос]] и отговорността за него. В този смисъл терминът „богоубийство“ за пръв път се употребява на от епископа на [[Равена]] [[Петър Златослов]] през 435 г.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, Византийското затваряне, стр. 108 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref> [[Трентски събор|Трентският събор]], поставил началото на [[Контрареформация]]та, уточнява църковната доктрина за богоубийството, измествайки нейния фокус от преобладаващата през [[Средновековие]]то [[Антисемитизъм|антисемитска]] интерпретация към разглеждането му като ежедневно действие, извършвано от християните, които вярват в Христос, но въпреки това извършват грехове.<ref>{{cite book |last= Фонтет |first= Франсоа дьо |authorlink= Франсоа дьо Фонтет |title= История на антисемитизма | pages = 63- – 64 |year= 2002 |publisher= Кама | isbn = 954-9890-29-5 }}</ref>
== ИзточнициБележки ==
<references />
== Вижте също ==
* [[Тъй рече Заратустра]]
* [[Отвъд доброто и злото. Към генеалогията на морала.]]
* [[Юдаизъм и християнство]]
* [[Християнство и антисемитизъм]]
* [[Съпоставка на Мойсеевия закон и римските закони]]
* [[Еврейски въпрос]]
* [[Хомоцид]]
== Външни препратки ==
* [http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC Маздеизъм]
[[Категория:Богословие]]
{{религия-мъниче}}
[[Категория:Убийство]]
| 