Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Съд на Европейския съюз, ползвайки HotCat
шаблонът горе; форматиране: 2x тире, интервал, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{юридическо опровержение}}
 
{{европейско съдебно дело
|кратко име = „Ван Генд ен Лос“
Line 38 ⟶ 40:
 
==История==
'''„Ван Генд ен Лос“''' - – нидерландска компания за [[логистика]], внася [[карбамидформалдехид]] от [[Западна Германия]] в [[Нидерландия]], при което нидерландските гранични власти обмитяват внесения продукт с вносни [[мита]]. Компанията обжалва решението на данъчните власти, с обяснението, че наложеното ѝ мито противоречи на разпоредбите чл. 12 от [[Римски договор|Договора за Европейската икономическа общност]] (днес. чл. 30 от Договора за функциониране на Европейския съюз), тогава постановяващ:
 
{{цитат|Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си каквито и да е нови митнически такси за внос и износ, както и мерки с равностоен ефект, и от увеличаването на тези, които вече прилагат в търговията помежду си.}}
 
Компанията плаща наложеното мито, но опитва да си върне парите чрез нидерландски съд. Във връзка със случая нидерландският съд отправя преюдициално запитване до Европейския съд с молба последният да се произнесе с тълкувателно решение ''"дали„дали член 12 от Договора за ЕИО има непосредствено действие във вътрешното право, в смисъл че гражданите на държави членки могат да се позовават на основание на този член на права, които националният съд трябва да защитава"защитава“''.
 
Правителството на Нидерландия оспорва компетентността на Съда да се произнесе по случая с мотива, че Съдът не е компетентен да се произнесе дали разпоредбите на Договора за ЕИО имат предимство пред вътрешното законодателство или пред други договори, по които Нидерландия е страна и които са част от вътрешното ѝ право, и че определението на Съда няма да е релевантно за разрешаването на отнесения пред него спор.
Line 60 ⟶ 62:
Съдът уточнява, че обстоятелството, че някои членове от Договора предоставят възможност на Комисията и на държавите членки да заведат дело пред Съда срещу държава, която не е изпълнила задълженията си, ''не означава, че частноправните субекти не могат при необходимост да се позовават на тези задължения пред национален съд, както и фактът, че Договорът предоставя на разположение на Комисията средства за гарантиране на спазването на задълженията, наложени на субектите на Договора, не изключва възможността по дела между частноправни субекти пред национален съд да се прави позоваване на нарушение на тези задължения''.
 
Относно митото, с което Нидерландия е обложила внесения карбамид-формлдехид, съдът постановява, че Нидерландия не може да установява по-високи митата от тези, валидни преди влизането в сила на Договора ([[1 януари]] [[1958]]). Относно това Съдът отбелязава, че незаконното увеличение може да се дължи както на реорганизация на тарифата, в резултат на която продуктът се класира в позиция, за която е предвидено по-високо облагане, така и на увеличение на самата митническа ставка.
 
Съдиите в [[Люксембург]] обаче признават, че националният съд на Нидерландия е този, който трябва да установи дали карбамид-формалдехидът от Федерална република Германия е обмитен съгласно действащите в Нидерландия митнически разпоредби с вносно мито, по-високо от това, с което се е облагал към 1 януари 1958 г.
 
==Значение на решението==
Решението на Европейския съд по случая „Ван Генд ен Лос“ илюстрира съзидателната роля на Съда на Европейския съюз при формулирането на основните принципи на европейското право. Принципът на непосредствено действие на норми от правото на ЕС не се съдържа в учредителните договори на съюза, а е формулиран и доразвит от Съда. Случаят илюстрира начина, по който разпоредбите на европейското право стават част от вътрешното право на държавите членки. Непосредственото действие не предполага непременно действия на Европейската комисия срещу държавите членки, а предоставя на гражданите възможността сами да предприемат такива действия пред националните си съдилища, позовавайки се на правата си, предоставени им от нормите на правото на Европейския съюз - – по-ефективен механизъм за правна принуда над държавите членки, нарушителки на съюзното право.
 
==Източници==