Разлика между версии на „Урош I“

факт
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
(факт)
За управлението на Урош сведения се черпят от [[Йоан Кинам]] и [[Никита Хониат]].
 
{{факт|По време на последвалото унгарско-византийското стълкновение унгарският крал Стефан II напада византийския [[Белград]] през 1127 г., а Урош възползвайки се от конфликта превзема византийската крепост [[Рас]] през 1129 г. и я изгаря. Местният византийски военначалник Критопла е завързан на магаре и прекаран през улиците на Константинопол за назидание по заповед на императора, след което византийския император Йоан II Комнин предвожда лично поход срещу сърбите, който е успешен, а пленените сърби са заточени в [[Никомедия]]. След успешния поход, Урош се признава за византийски васал, със задължението да подсигурява отряд от около 2000 души за борба срещу маджарите и други 300 души за борба със селджуците от [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] в Мала Азия.|2016|2|5}}
 
{{факт|Мирът между Унгарското кралство и Византийската империя е възстановен в 1129 г., а щерката на Урош и Анна Диогениса - Елена е омъжена в династичен брак за слепия брат на унгарския крал (който няма наследници). Урош и Анна Диогениса имат още една дъщеря, Мария и трима сина: [[Урош II]], [[Белуш]] и [[Деса]].|2016|2|5}}
 
{{факт|Мария в 1134 г. с посредничеството на Унгария е омъжена в чешкото княжество [[Зноймо]] за Конрад II. Последното хронологично споменаване на Урош е от дуклянската хроника, в което се казва, че някъде след 1143 г. Урош и най-малкия му син Деса помагат на Дукля и нейния владетел Радослав да си възвърне територията на [[Зета]] и [[Тревуня]].|2016|2|5}}
Урош и Анна Диогениса имат още една дъщеря, Мария и трима сина: [[Урош II]], [[Белуш]] и [[Деса]].
 
Мария в 1134 г. с посредничеството на Унгария е омъжена в чешкото княжество [[Зноймо]] за Конрад II. Последното хронологично споменаване на Урош е от дуклянската хроника, в което се казва, че някъде след 1143 г. Урош и най-малкия му син Деса помагат на Дукля и нейния владетел Радослав да си възвърне територията на [[Зета]] и [[Тревуня]].
 
== Източници ==