Московска конференция (1943): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 31:
}}</ref>.
 
{{факт|Конференцията съгласува между водещите и [[велики сили]] от т.нар. [[Антихитлеристка коалиция]], най-важните въпроси по продължаването на войната и въпросите на следвоенния съюзнически мир. На тази конференция СССР се присъединява към западната формулировка за [[безусловна капитулация|безусловната капитулация]] на [[страните от Оста]].|2016|2|5}}
 
На конференцията са разгледани следните по-съществени въпроси: <ref name="ФП">{{cite web
Ред 53:
# Третият съществен въпрос решен на тази Московска конференция е този за необходимостта от поствоенно сътрудничество между страните, с оглед на това в Европа да се установи политическа, икономическа и социална сигурност в интерес на уговарящите се.
 
{{факт|За последващото обсъждане и съгласуване по тези и други въпроси свързани с излизането на страните от Оста и безусловната им капитулация, договарящите се сформират [[Европейска консултативна комисия]], състояща се от представители на СССР, САЩ и Англия със седалище в [[Лондон]]. На тази комисия е възложено «изучаването на европейските въпроси, свързани с приключването на военните действия, които трите договарящи се правителства се съгласяват да предоставят по целесъобразност», както и да дава съвети за единното им становище.|2016|2|5}}
 
{{факт|Друг изключително важен въпрос обсъден на Московската конференция е т.нар. [[германски въпрос]]. Държавният секретар на САЩ [[Кордел Хъл]], по предложение на президента на страната [[Франклин Рузвелт]], предлага следвоенно разчленяване на Германия на три или повече държави по формулировката «политическа децентрализация на Германия». Това предложение е енергично защитавано и от министъра на външните работи на Великобритания [[Антъни Идън]], който застъпва тезата, че непременно [[Прусия]] следва да бъде отделена от останалите части на Германия. Застъпва се и становището, че трябва и задължително да се поощряват сепаратистките сили и движения в Германия, които да намерят своето развитие и успех след войната. [[Вячеслав Молотов]] се ограничава по така подигнатия въпрос от западните сили, че на етапа въпроса за следвоенното бъдеще на Германия следва на първо време да се предостави за проучване на Европейската консултативна комисия.|2016|2|5}}
 
{{факт|На конференцията е обсъдено и италианското участие в световния конфликт. По предложение на съветската страна, конференцията приема и излиза със специална декларация за Италия, с която е осъден фашизма и неговото пагубно влияние и последствия в страната за съюзниците, като се отбелязва, че режима му трябва да бъдат унищожен, след което да се предостави на италианския народ пълната възможност да изгради конституционен ред базиран на принципа на [[демокрация]]та. В декларацията за Италия са отбелязани и конкретните мерки по реализацията и&#768;, сред които е и създаването на [[Консултативен съвет по италианския въпрос]], в който влизат представители на СССР, САЩ, Великобритания, [[Френски комитет национално освобождение|Френския комитет за национално освобождение]], Гърция и Югославия.|2016|1|21}}
 
{{факт|По съветска инициатива, конференцията приема и декларация за Австрия, с която се признава за недействителен [[аншлус]]а, т.е. отменят се договореностите от [[мюнхенска конференция|мюнхенската конференция]], като се декларира желанието на трите държави «да видят възстановена свободна и независима Австрия». На конференцията са разгледани и някои въпроси засягащи [[Източна Европа]] и нейното бъдещо следвоенно устройство. Обсъден е и полския въпрос, по който съветската страна отказва да признае т.нар. [[полско правителство в изгнание]] в Лондон за легитимно, понеже то не изпитва към СССР доброжелателно отношение и не провежда съответстваща съюзническа политика.|2016|1|21}}
 
{{факт|Конференцията разглежда и предложената англо-американска «Основна схема за управление на освободена Франция», съгласно която на съюзническата армия овладяла [[де факто]] територията на страната и се признава върховната власт за и по установяването на следвоенния окупационен режим в страната. Съветската страна отхвърля този документ и го предава за разглеждане на създадената Европейска консултативна комисия. Конференцията излиза и с единно становище по въпроса за отговорността на нацисткия режим за предизвикването и воденето на войната, в резултат от което е сформиран т.нар. [[нюрнбергски трибунал]].|2016|1|21}}
 
На практика, в резултат от стиковката и решенията и&#768;, са проведени и трите последвали съюзнически срещи на върха: