Сотир Атанасов: Разлика между версии

| описание = български военен революционер

'''Сотир Атанасов Янакиев''', наричан '''Кьосето''', '''Вълко''', '''Малкия Наполеон''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 24, 58, 62.</ref> е български офицер ([[полковник]]), революционер, [[войвода]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].

[[Картинка:Sotir Atanasov v sredata IMARO.JPG|ляво|мини|250п|[[Никола Зографов]], Сотир Атанасов и [[Атанас Раздолов]].]]

Атанасов е роден на 30 март 1876 година в [[Клисура (Област Благоевград)|Клисура]], [[Благоевград|Горноджумайско]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. В 1899 година завършва с отличие [[Военното училище|Военното на Негово Княжеско Височество училище]] в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в [[Кочани|Кочанско]], [[Кратово|Кратовско]] и [[Щип]]ско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на [[Борис Сарафов]] в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи [[Илия Кърчовалията]] и [[Яне Сандански]] и се връща в България.<ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 160.</ref> Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, [[Георги Радев (революционер)|Георги Радев]] и [[Атанас Тешовалията]]<ref>Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.</ref>.