Дейвид Боуи: Разлика между версии

През 1975 г., Боуи постига първия си голям успех в Америка с номер едно сингъла „Fame“ и хитовия албум „Младите американци“, в които певецът се характеризира като „пластична душа“. Звукът представлява радикална промяна в стила, който първоначално отчужди много от неговите почитатели във Великобритания. След това той опроверга очакванията на американската си публика, като записва албума Low с електронно звучене. Това е първият от трите албума в сътрудничество с Брайън Ено. "Low" (1977), „Heroes“ (1977), „Lodger“ (1979) -  така наречената „Берлинска трилогия“. Всички достигат британския топ пет и получават овациите на критиците. След непостоянен комерсиален успех в края на 1970-те, Боуи достига до номер едно във Великобритания със сингъла от 1980 г. „Ashes to Ashes“, албума „Scary Monsters (And Super Creeps)“ и "Under Pressure" през 1981 г. в сътрудничество с [[Куийн]]. След това той достигна нов връх през 1983 г. с албума Let's Dance, където има няколко хит сингъла. През 90-те и след 2000 г. Боуи продължава да експериментира с музикални стилове, включително и Blue Eyed Soul ([[соул]] музика, в която се среща комбинация на различни стилови елементи), индъстриъл, Adult Contemporary и jungle. Последното му турне, Reality Tour, е през 2003 – 2004. Последното му изпълнение на живо е на благотворително събитие през 2006 г. На 69-тия му рожден ден (8-ми януари 2016 г.) на пазара излиза албумът Blackstar. Само два дни след това умира от [[Рак (болест)|рак]].

 

 

От 70-те години насам Боуи многократно декларира своята [[бисексуалност]] в интервюта за медиите. Има син – режисьора [[Дънкан Джоунс]] и дъщеря Александрия „Лекси“ Зара Джоунс.