Уикипедия

Българско кино: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м у нас -> в България
форматиране: 26x кавички, 6x нов ред, 5x тире-числа, 3x тире, 2x заглавие-стил, 2x точка, 22 интервала, URL (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{оригинално изследване}}
{{Българи}}
С понятието '''българско кино''' се описва цялата съвкупност от [[филм]]и, кинофестивали, [[режисьор]]и, [[сценарист]]и и [[актьор|артисти]] в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на [[Васил Гендов]] "„[[Българан е галант]]"“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на [[Отечествен фронт|отечественофронтовската]] власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио [[Бояна (киностудио)|"Бояна"„Бояна“]].<ref>'''Пълен списък с българските филми може да бъде намерен на сайта на Националния филмов център на България ([http://www.nfc.bg/bg/filmi?showyear=1992 Официален сайт на Националния филмов център на България])'''</ref>
 
През 1997 г. започва историята на [[Международен София Филм Фест|Международния София филм фест]], който през 2010 година бе акредитиран <ref>[http://www.fiapf.org/intfilmfestivals_sites02.asp Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер]</ref> от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на сп. "Варайъти"„Варайъти“ на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат <ref>[http://www.variety.com/index.asp?layout=festivals&jump=features&id=2662&articleid=VR1117971644 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат]</ref>.▼
 
▲През 1997 г. започва историята на [[Международен София Филм Фест|Международния София филм фест]], който през 2010 година бе акредитиран <ref>[http://www.fiapf.org/intfilmfestivals_sites02.asp Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер]</ref> от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на сп. "Варайъти" на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат <ref>[http://www.variety.com/index.asp?layout=festivals&jump=features&id=2662&articleid=VR1117971644 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат]</ref>.
==Историческо развитие на българското кино==
===Общ обзор===
Първите кинопрожекции в България са се състояли в началото на декември 1896 г. в [[София]], от професор Мелинсон в салона на хотел "Македония"„Македония“ и кафене „България”„България“. Според вестник "МИР"„МИР“ са прожектирани "пет„пет хубави картини из живота, предадени много добре от киноматографа"киноматографа“. <ref>[http://bolgari.net/pyrvata_kinoprozhekciia_u_nas_bila_oshte_prez_1896_g_-h-715.html] "Първата„Първата кинопрожекция у нас била още през 1896 г."“</ref>
 
Доскоро се знаеше, че първата кинопрожекция се е състояла през 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град [[Русе]]. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в [[Париж]], един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на [[22 март]], била организирана поредната прожекция в [[София]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=123002] "Движещ„Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години"години“ </ref>
 
===Зараждане на българското кино (1915- – 1947)===
===Социалистически реализъм (1948- – 1989)===▼
До 1989 г., докогато киното беше държавно, финансирано изцяло от бюджета, в страната имаше над 3000 киносалона. Социалистическият реализъм бе единствено разрешеният художествен метод в страната. „От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“ – съветваше В. И. Ленин – главен идеолог на съветския комунизъм. Тази идея бе развита – дори във всяко българско село имаше кино. ▼
 
▲===Социалистически реализъм (1948-1989)===
▲До 1989 г., докогато киното беше държавно, финансирано изцяло от бюджета, в страната имаше над 3000 киносалона. Социалистическият реализъм бе единствено разрешеният художествен метод в страната. „От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“ – съветваше В. И. Ленин – главен идеолог на съветския комунизъм. Тази идея бе развита – дори във всяко българско село имаше кино.
От 1972 г. тръгнаха и студийните кина в столицата („Витоша“ и „Левски“), където прожектираха арт-филми. По-късно малките зали в окръжните градове също станаха студийни кина.
 
Годишно в България до 1989 се произвеждаха около 25 игрални филма.
 
Кинопродукцията тогава, сравнена с днешните критерии, бе на много ниско техническо и технологично ниво. Лентата бе съветска „Свема” „Свема“ или „Орво”„Орво“ от ГДР – с много лошо качество, не можеше да се сравнява със западната „Кодак”„Кодак“ по нищо. Кинопрожекционните машини бяха несъвършени, в селата спираха прожекцията на всяка ролка за пренареждане, понеже имаха една машина. Все пак киното за много хора беше прозорец към света, най-вече преди епохата на телевизора. Най-неприятна обаче беше ширещата се идеологическата цензура, прокарвана от партийните органи на БКП – от столицата чак до най-малкото селище. Цензурата проверяваше главно дали в съдържанието на филмите има нещо против властта. Тази цензура може и да не пусне някои филми до зрителите (например филмите „Партизани” „Партизани“ и „Привързаният балон”балон“ на Бинка Желязкова или „Понеделник сутрин”сутрин“ на Ирина Акташева и Христо Писков.
Цели 10 години беше „замразен“ сериалът „Селцето“, 1980 г., на реж. Иван Терзиев (Мъже без работа, Силна вода), въпреки че киновариант беше поканен през 1987 за секцията „Особен поглед“ в Кан. „Смърт няма“ (1963, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) бе свален 4 дни след премиерата заради „песимизъм и мрачна атмосфера“.▼
 
▲Цели 10 години беше „замразен“ сериалът „Селцето“, 1980 г., на реж. Иван Терзиев (Мъже без работа, Силна вода), въпреки че киновариант беше поканен през 1987 за секцията „Особен поглед“ в Кан. „Смърт няма“ (1963, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) бе свален 4 дни след премиерата заради „песимизъм и мрачна атмосфера“.
Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог” на Методи Андонов, “ Всичко е любов” , “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов) , “ Опасен чар” и “Господин за един ден” (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“ . Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог” с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена.▼
Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност”), Георги Дюлгеров („Авантаж”), Христо Христов („Последно лято”, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки”) и много други. Например „Хотел Централ“(1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката▼
 
▲Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог”рог“ на Методи Андонов, “ Всичко е любов” , “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов) , “ Опасен чар” и “Господин„Господин за един ден”ден“ (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“ . Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог” рог“ с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена.
==="Киното на прехода" (1990-2007)===▼
След 1990 година държавата се оттегля рязко от кинопроизводството. Стотици киноработници от Киноцентъра останаха без работа. Мнозина доброволно напуснаха работа. Киноразпространението преминава в частни ръце. Появява се нова професия – кинопродуцент. Държавната субсидия става труднопостижим мираж.▼
 
▲Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност”нежност“), Георги Дюлгеров („Авантаж”„Авантаж“), Христо Христов („Последно лято”лято“, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки”хрътки“) и много други. Например „Хотел Централ“(1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката
Поради липса на финанси производството на филми намаля. Финансовата субсидия е много малка и стига само за направата на 1-2 филма годишно. През няколко години на 90-те няма и нито един български филм. Киноцентърът след редица скандали бе продаден на американска фирма.▼
 
▲==="Киното на прехода" (1990- – 2007)===
Едва през последните 3- 4 години се правят по 4 – 5 филма. Субсидията за 2009 г. бе близо 16 млн. лв. Производството се определя от Закона за филмовата индустрия. Той не се прилага обаче ефективно. Почти всички правителства след 1989 г. се отнесоха с неразбиране към българската култура, което е най-големият грях към нацията.▼
▲След 1990 година държавата се оттегля рязко от кинопроизводството. Стотици киноработници от Киноцентъра останаха без работа. Мнозина доброволно напуснаха работа. Киноразпространението преминава в частни ръце. Появява се нова професия – кинопродуцент. Държавната субсидия става труднопостижим мираж.
 
▲Поради липса на финанси производството на филми намаля. Финансовата субсидия е много малка и стига само за направата на 1- – 2 филма годишно. През няколко години на 90-те няма и нито един български филм. Киноцентърът след редица скандали бе продаден на американска фирма.
Сред най-последните наши успехи са „Мила от Марс” на Зорница София, “Дзифт” на Явор Гърдев, комедията “Шивачки” на Людмил Тодоров, “Източни пиеси” на Камен Калев. Последният филм представя един негримиран образ на днешна София с проблеми като наркоманията и расизма.▼
 
▲Едва през последните 3- 4 години се правят по 4 – 5 филма. Субсидията за 2009 г. бе близо 16 млн. лв. Производството се определя от Закона за филмовата индустрия. Той не се прилага обаче ефективно. Почти всички правителства след 1989 г. се отнесоха с неразбиране към българската култура, което е най-големият грях към нацията.
 
▲Сред най-последните наши успехи са „Мила от Марс”Марс“ на Зорница София, “Дзифт”„Дзифт“ на Явор Гърдев, комедията “Шивачки”„Шивачки“ на Людмил Тодоров, „Източни “Източни пиеси”пиеси“ на Камен Калев. Последният филм представя един негримиран образ на днешна София с проблеми като наркоманията и расизма.
 
===Нов възход (2008-)===
Line 42 ⟶ 45:
* Български игрални филми. Т. 3. Съст. Галина Генчева Атанасова. С., Д-р Иван Богоров, 2008.
* Пенчо Ковачев. 50 златни български филма. С., Захарий Стоянов, 2009.
* [[Александър Грозев]]. Киното в България. Ч. I (1897- – 1956). Велико Търново, Фабер, 2011.
* Петър Кърджилов. „Славянска беседа" - – първият киносалон в София. - – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
* Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)
*
 
====<nowiki/>====
Първата кинопрожекция в България била още през 1896 г., Д-р Петър Кърджилов, 2013
http://nglas.wordpress.com/2010/07/29/кой-знае-българското-кино-преди-и-след/
http://nglas.wordpress.com/2010/07/29/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4/
 
== Източници ==
<references/> {{Reflist}}
 
== Външни препратки ==
* [http://akim-films.blogspot.ca Библиография за българското кино]
* [http://siff.bg/ Международен София Филм Фест - – официален сайт]
 
[[Категория:Българско кино| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българско_кино“.