Милешева: Разлика между версии

За разлика от предходните и последващи задужбини на [[Неманичи]]те, Милешева прави впечатление с [[география|географско]]то си местоположение&nbsp;— манастира е изграден вън и на [[запад]] от [[Рашка]] - към центъра на [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] и в непосредствена близост до вероятната локализация на първото сръбско средище - [[Достиника]]. Местоположението на Милешева не е избрано случайно, тъй като с изграждането му вероятно се е целяло разпостранението на [[православие]]то да обхване изцяло [[сръбски земи|сръбските земи]] /това което и днес не е [[факт]]/, като църковния сръбски център се пренесе вън от Рашка, която е бивша българска [[територия]] {{факт|предоставена на [[Деса]] като подарък от [[Мануил I Комнин]] (виж [[Дендра]])|2016|1|20}}. <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= [[БАН]], [[София]] }}</ref>

{{факт|Крал Стефан Владислав е принуден лично да посети [[Търново]], за да издейства от свата си цар Иван Асен II пренасяне [[мощи]]те на чичо си [[Растко Неманич]] в Милешева през [[1237]] година, откогато до [[1594]] г. мощите на [[светец]]а се съхраняват тук. Впоследствие те са изровени по нареждане на [[Синан паша]] и публично изгорени на централния площад във [[Община Врачар|Врачар]], [[Белград]].|2016|2|10}}

{{факт|През [[1377]] г. в манастирската [[църква (сграда)|църква]] е [[корона (украшение)|корона]]сян за сръбски [[крал]] [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твърдко I]]. Под [[егида]]та на Твърдко I се формира антиосманската коалиция и участват в боя [[християни|християнски]]те сили в [[Косовска битка|Косовската битка]]. През [[1466]] г. в Милешева [[Стефан Косача]] се прогласява за ''[[херцогство на Свети Сава|херцогството на Свети Сава]]'', откъдето придобива [[име]]то си [[област]]та люлка на сърбизма - ''[[Херцеговина]]'' или ''Ерцеговина''.|2016|2|10}}

{{факт|Милешева добива световна слава с [[фреска]]та [[Белият ангел]] - [[уникат|уникален]] [[шедьовър]] на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]]. В манастирската черква са [[зограф]]исани [[портрет]]ите на първите Неманичи&nbsp;— роднини на [[ктитор]]а [[Стефан Владислав]] /[[Стефан Неманя]], [[Стефан Първовенчани]], Растко Неманич и [[Стефан Радослав]]/, както и изображение на кралския сват Иван Асен II, за което сръбските [[учен]]и и [[историк|историци]] твърдят че е на [[Йоан Ватаци]], т.к. от запазената част от надписа се чете само първото име ''Йоан''.|2016|2|10}}