Поморавие: Разлика между версии

[[Беньо Цонев]] и [[Стефан Младенов]] след [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]] ([[1916]]), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и [[Стоян Романски]]. Особено полезна е информацията която дава [[Гаврил Занетов]], който в 1917 г. обикаля цялата долина на река Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението. Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> {{факт|Български диалектоложки атласи, изготвени след научната експедиция, включват моравските говори като западнобългарски диалекти. По време на експедицията от всички краища на Поморавието е събран непосредствено значителен по обем езиков материал за изследване.|2016|2|10}} Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>

{{факт|Другото наименование на моравските говори - [[левачки говор]], идва от името на Левачкия регион, намиращ се зад [[планина]]та [[Ухор]] - вляво от река Велика Морава.|2016|2|10}}

{{факт|Редом с най-важната особонност - езика, районът на Поморавието се отличава от останалите части на Сърбия, а именно - от [[Западна Сърбия]] и отвъддунавска или т.нар. [[Войводина]].|2016|2|10}}

{{факт|Районът на Поморавието се различава в антропологически, етнически и културен план от Западна Сърбия и Войводина не само по езика. Тук са протичали до началото на 19 век всички останали обществени процеси, характерни и за останалите български земи и в отличие със [[сръбски земи|сръбските такива]]. За разлика от типично сръбските земи, където [[Ужице]]Важно е бил най-големия град докато не е заместен от Белград, в Поморавието през средновековието е протичал значим градски живот. Това обстоятелство е оказало съществено влияние формирайки особена и различна среда спрямо сръбските земи на запад (архитектура, занаяти и еснафи и въобще материална култура т.н.).|2015|11|23}} В този смисъл е важно отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148-160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

{{факт|Унгарският професор [[Йосиф Сабо]] отбелязва при пътуването си през княжество Сърбия в годините 1872-1874, т.е. преди присъединяването на [[Ниш]], че в тогавашна Сърбия имало на изток от Морава до 100 хил. българи, които по всичко се различавали от сърбите. Те не били със сърбите един народ с две наречия, а представлявали два народа, два типа - българинът с нисък ръст, с некрасиво лице, трудолюбив и скромен, като се стреми към увеличаване на богатството си. Сърбинът - висок с правилни черти, гостолюбив, не обича да работи, затова е беден и не напредва. В Белградско се различавали хората по произход от коя част (западна или източна) на страната били - по носия, говор, обичаи, физиономия и т.н. Селищата в Поморавието били от т.нар. и от [[Йован Цвиич]] - ''сгрупиран тип'', в разлика от останалите части на Сърбия (от ''разпръснат тип'') с изключение на Тимошко. Тази типизация е валидна и по отношение на гробищата.|2015|11|23}} В този смисъл, долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип се отличава от Поморавието. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 155-159 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>